Убийствена простотия

 Убийствената простотия  на всички религии и човека изобщо  може да ни докара  до ядрена зима .  Поне глобалното затопляне ще бъде прекратено , а каквото остане  живо  ускорено ще се модифицира генно .  И началото може да е просто едно клане  в Близкият изток  извършено от  фенове на Аллах и отмъщението на  другите откачалки с атомните бомби .

Evgenii Dainov

1 дни  ·

Gergana Passy

1 дни  ·
Емил Илиев Кошлуков
В Библията Йерусалим се споменава 669 пъти.
В Корана не е споменат нито веднъж.
Евреите управляват свещения град Йерусалим днес, църкви и джамии има.
Арабите управляват свещените градове Мека и Медина. Синагоги и църкви няма и не може да има, забранено е.
В Йерусалим всички религии имат храмове, притежават имоти, могат да изповядват открито вярата си
В цяла Саудитска Арабия е забранено да има други храмове, да се провеждат църковни служби на други религии, а приемането на християнството от който и да е жител там се наказва със смърт.
Въпросът какъв да бъде Йерусалим, еврейски или арабски, не е труден.

74 коментара

Най -добре е да ги няма и Мека и Йерусалим и за това да се погрижи всевишния . Тези религии са откачена работа щом убиват хора . Ако приемем че 100 години за една религия са като 1 за човек , на колко години са юдаизма , християнството и исляма . Юдаизмът извежда началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3000 години. Значи е на 30 години . Християнството да речем на 20 години , а исляма на 14 години . Будизмът е накъде на 25 години . Най-стар ,обаче е Индуизмът, някъде на 35 години поне . Тогава краварите арийци нахлуват в днешен Пакистан и Индия . По същото време Траките и подобни идват на Балканите . За да поумнеят по-бързо мюсюлманите може би трябва да им се даде урок и да се срине главното капище , но няма кой да го направи . И като знам колко са тъпи хората , нищо чудно сами да го направят в някоя религиозна война между шиити и сунити .

• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
• 
  
Dimitar Dragnev
Споменава се в Корана, даже има една сура, в която действието се развива в Йерусалим и започва със споменаване на джамията "Ал-Акса".
• 
  
• Отговор
• 1 дни
• 
  
ДИМИТРИНА АНДОНОВА
Dimitar Dragnev Авторът само е прелистил корана!
• 
  
• • Отговор
  • 1 дни
• 
  
Rossen E. Stefanoff
Dimitar Dragnev разбира се че се споменава!
• 
  
• • Отговор
  • 1 дни
• 
  
Petko Tzvetkov
ДИМИТРИНА АНДОНОВА Може и да не е!
• 
  
• Отговор
• 1 дни

Обречените

 Ето защо въглищарите са обречени , но явно не искат да повярват или се надяват на чудо , някой да ги субсидира още 15 години . Няма как да стане . Просто няма начин и  това трябва да им се каже  категорично , повече да не се преговаря  с идиоти и политически мотивирани  рекетьори .  Копирам статията защото не всички имат абонамент  да четат , а трябва да се чете  и мисли . Бъдещето първо чука на вратата , а после влиза със взлом като валяк . Изборът  е ваш дали ще я подпирате с протести .

Енергетика

Въглищата и ТЕЦ-овете в числа: кой колко работи и произвежда

Данните показват, че ролята на фосилната енергетика намалява значително и отново генерира загуби

Споделяне

9987 прочитания 5 коментара 3 препоръчвания

Запазване

Евгени Ахмадзай

6 октомври 2023 07:07

Данните са красноречиви за затихващата функция на въглищната енергия, но тя няма как да бъде изкоренена бързо от микса нито технологично, нито политически    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Вашият email

Темата накратко

• Протестите в България може и да приключат, но данните на енергийната система няма как да бъдат изкоренени и променени
• Ниският дял на въглищата от производството и спадът в тяхната важност за системата са важни точки, които са подкрепени от числата.
• От базов източник до балансьор в критични моменти- въглищните централи не могат да бъдат извадени от микса веднага, но вече изпълняват различна роля.

---

В публичните дебати около протестите на миньорите и енергетиците през последните дни се размениха куп противоречащи си данни за ролята, важността и дейността на въглищния комплекс. И това е нормално - определени групи взимат конкретни числа за даден период, за да се потвърдени една или друга теза, без да се гледа общата картина. Което създава истинско объркване сред обществото и прави невъзможна преценката кой е крив и кой прав в спора.

А всъщност информацията е публична - в Европейската организация на преносните оператори, в която членува и държавната ЕСО, се съхраняват данни за всеки час от дейността на всяка централа. И лесно може да се види с какво тя допринася за енергийната система.

Реклама

Накратко, те показват следното: през 2023 г. въглищата имат рекордно нисък дял в енергийния микс на страната, износът на ток буквално се срива, производството на ВЕИ се удвоява, потреблението намалява, а цените на електроенергията се стабилизират.

Всъщност за последните 5 години ТЕЦ-овете са имали само една успешна - 2022, когато заради спрения руски газ имаше криза с енергийните цени в цяла Европа. Или казано по друг начин - въглищните централи могат да работят само ако токът е много скъп и приходите от продажбата му покриват разходите за заплати и въглеродни емисии. При сегашните пазарни условия за тях просто няма място. Една от многото причини защо е несъстоятелно сравнението между тази и миналата година е разликата в средната цена на електроенергията. Средната цена на борсата е спаднала с 59% за деветмесечието, като доказателство за по-ниските цени е, че приетият таван от парламента за субсидиране на бизнеса от 200 лв на мВтч в някои месеци въобще не беше достиган.

Това, че въглищните централи все още функционират, се дължи основно на квотите им за регулирания пазар, за което получават компенсации, така че крайната цена за битовите потребители да остане ниска.

• Митове и факти за въглищата на България - Какво ще стане, ако спрат ТЕЦ-овете, скъп или евтин е токът им, трябва ли да плащаме CO2 плюс още въпроси и отговори по темата

От друга страна, в определени часове от денонощието и през зимата нуждата от ТЕЦ остава голяма и без такива мощности енергийната система би била изправена пред сериозно предизвикателство. Точно затова никой не иска, а и не трябва да има рязко затваряне на такива централи в следващите години. Вероятно те ще бъдат запазени като резерв за системата, но няма да имат основната роля както преди.

2023 като прогноза за бъдещето

Производството на електроенергия през тази година изглежда по коренно различен начин от това през 2022 г., което иначе често се използва като референтна стойност от различни анализатори, но най-вече от синдикатите и заетите в сектора. Всъщност е по-правилно да се каже, че различната беше 2022, защото настоящата година реално следва траекторията на по-предишните и до голяма степен очертава бъдещето.

Далеч по-професионално би било дори миналата година въобще да не се включва в сравненията заради кризата с енергийните цени и изкривяването на пазара след войната на Русия в Украйна. Тя дава фалшива идея какво най-вероятно ще бъде бъдещето на пазара.

Иначе сухата статистика показва, че за деветмесечието на 2023 г. като цяло България е произвела с 21% по-малко електроенергия на годишна база. Разликата в производството конкретно на въглищна електроенергия тази година спрямо предишната е още по-внушителна - спад с 44%.

Свят "Хамас" нападна Израел с ракети и въоръжени групи в най-голямата атака от години

Мениджмънт Как семейна компания от Варшава стана милиарден гигант в авточастите и №2 в Европа

Предприемач Бизнес на висока скорост: "Дракон" на колела

Като дял от общото производство на ток в страната въглищата заемат средно едва 32% за първите 9 месеца на тази година, като от юни насам този показател е изцяло под границата от 30 процента. Това е много далеч от приказките за 50 - 60%, които се лансират от различни синдикални организации и политически партии. Дори през първото деветмесечие на 2022 г., която имаше истински бум в производството, ТЕЦ-овете са генерирали 47% от общата електроенергията. А в нито един месец от тази година освен януари и февруари техният дял в производството не е бил над 40%. Отдалеч може да се направи заключението, че когато газът не е с висока цена, въглищата буквално изпадат от дневния производствен микс.

В същото време точно обратно е движението при ВЕИ. Делът на слънцето, вятъра и водата през тази година достига средно 21%, при само 14% през същия период на миналата година. А през юни или юли зелената енергия за първи път надмина като обем тази от въглищата.

Важно е, че има и значителен спад в потреблението на електроенергия в страната - близо 5% на годишна база към края на септември. С това консумацията на ток реално слиза под нивото на пандемичната 2020 г., когато много бизнеси бяха затворени. Конкретно през изминалия септември е регистрирано най-ниското потребление за този месец през последните поне 5 години. А причината е както в енергийната ефективност, така и в това, че има масово инсталиране на соларни панели за собствени нужди както при фирмите, така и при домакинствата. Произведени мегавати, които не се хващат от системата и няма да се върнат най-вероятно никога под формата на търсене.

Напълно погрешно е да се твърди, че спадът в дейността на топлоелектрическите централи и потреблението на ток като цяло се дължи на липсата на индустриалната активност. Тя е надолу с 2.4 пункта на годишна база през юли, за когато са последните данни на Евростат, но средният й спад от началото на годината е само 0.5 пункта, като има месеци, през които е дори по-висока от миналогодишната. Това ясно показва, че при подобна индустриална активност страните в ЕС, включително България, имат много по-малко нужда от въглищна електроенергия. Това се доказва от индекса на Евростат за енергийното производство, който сам по себе си е надолу със средно 7 пункта въпреки почти запазената индустриална активност.

Всички тези процеси не само ще продължат през следващите години, но и ще се засилват. Инвестициите в големи ВЕИ очертават прогноза още няколко хиляди мегавата нови мощности до 2026 г., а инсталациите за собствено потребление растат лавинообразно и ще продължават да понижават нуждата от централизирано производство. Същото ще се случва навсякъде в региона. И това неминуемо ще ограничи още повече дейността на въглищните мини и ТЕЦ-овете.

Износ, ако има кой да купува

Без съмнения 2022 г. беше рекордна по отношение на изнесената от България електроенергия - над 12 млн. мВтч. За сравнение, средно през предишните години износът е бил около 5-7 млн. мВтч. Това обаче се дължи на обективния факт от липсата на природен газ и високата му цена, поради което много от газовите мощности в региона просто не работеха и беше по-изгодно в моментната пазарна ситуация да се купува от българските въглищни централи. Сега това не е така и към момента има 65% спад на износа, като в абсолютни стойности той се приближава до рекордно ниската 2020 г., когато заради локдауните икономическият живот беше замрял.

По-конкретно износът на електроенергия от България в посока държавите около нас за първите 9 месеца на годината се понижава от 10 млн. мВтч през 2022 до 3.5 млн. мВтч. Дори през май тази година страната за първи път стана нетен вносител на електроенергия, тъй като тогава единият блок на АЕЦ "Козлодуй" беше в планове ремонт и вместо да се замести от местните въглищни мощности, беше по-изгодно да се внася от региона.

Ако погледнем само изминалия септември - тогава са изнесени 579 хил. мВтч към Гърция, Турция, Румъния, Сърбия и Македония. Това е двойно по-малко на годишна база, но пък е приблизително колкото се е изнесло през 2019 и 2020 г. Което показва, че именно това са стандартните нива и те са факт дори без допълнително натоварване на въглищните ТЕЦ. Всъщност въпросните централи има огромен свободен капацитет, който обаче не се използва точно защото няма на кой да продадат енергията си.

Една от причините за по-ниското потребление на електроенергия през септември в България и региона е и благоприятното време. Месецът беше с 2.8 градуса над средната норма за периода 1990-2020 г. и така нямаше нужда както от отопление, така и от охлаждане.

Предвид всичко това е изключително погрешно да се ползват данните от 2022 г. като мотив за запазването на пълния капацитет на въглищните мощности.

Какво правят ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток"

Ако погледнем само дейността на държавния ТЕЦ и мините, през тази година и при двете дружества отново се връща негативната тенденция от годините преди 2022.

За първото полугодие загубата на мините е колосална - 51.4 млн. лв. Тя се дължи на значителния спад в продажбите на въглища - над 40%, и същевременно липсата на оптимизации в персонала. Дори напротив - разходите за служителите се увеличават с 16.6% до 158.9 млн. лв., а конкретно графата за възнаграждения нараства с 21.85% до 125.4 млн. лв. при 102.9 млн. лв. за същия период на м.г.

При ТЕЦ "Марица-изток 2" първото тримесечие беше сравнително добро, тъй като тогава все още действаха сключени през миналата година договори за продажба на енергия на високи цени, а и в зимните месеци борсовите сделки се сключват на поне 50% по-високи нива от сега. Още през второто тримесечие на годината обаче централата регистрира загуба от 70 млн. лв., която вероятно се е задълбочила в следващите месеци.  

Статията е само обзор и далеч не е изчерпателна . У мен възниква един въпрос: Ако ПАВЕЦ "Чеира " заработи как ли би изглеждала картината с натоварването на  въглищарките ?  На практика  или минават на газ или затварят . Вероятно ТЕЦ "Марица-изток 2" ще остане в резерв   и още по-вероятно  ще има дори зими когато няма да работи . Скъпичък резерв . Само няколко години ни делят от това време . Нямаме време  за да усвоим  парите нужни за да се  намери работа на миньорите , енергетиците , да се преквалифицират, да се отвори нов бизнес . Много много влакове сме изпуснали  .

 

 

Легенди и митове

 Легендите и митовете между ушите на повечето българи имат малко общо с реалността . Не става въпрос само за енергетиката  , а за каквото се сетите и то не само за необразованите и полуобразованите се отнася .

Енергетика

Митове и факти за въглищата на България

Какво ще стане, ако спрат ТЕЦ-овете, скъп или евтин е токът им, трябва ли да плащаме CO2 плюс още въпроси и отговори по темата

Споделяне

3056 прочитания 0 коментара 0 препоръчвания

Запазване

Ивайло Станчев

6 октомври 2023 06:41

ТЕЦ "Марица изток 2" работи само с 15% от капацитета си през тази година    ©  Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Вашият email

В шума около протестите на миньорите и енергетиците, в преговорите между синдикатите и властта, в социалните мрежи и въобще в цялото общество се чуха всевъзможни твърдения за въглищните мини и ТЕЦ-овете, които често си противоречаха едно на друго.

Едни твърдят, че без енергията от въглища ще стоим на тъмно, а други - че няма да има никакъв проблем. На едно място се говори за 50 и дори 100 хил. заети в сектора, на друго за 10-15 хиляди. Токът от централите ту е евтин, ту толкова скъп, че няма кой да го купи. Самите те уж могат да работят, а се поставят искания за държавна помощ. Дори не се чу категоричен отговор на въпроса ще затварят ли или не мощности.

• Въглищната мина най-накрая експлодира
• Въглищата и ТЕЦ-овете в числа: кой колко работи и произвежда

За да внесем яснота и подредим фактите, предлагаме структурирани отговори на едни от най-дискутираните въпроси по темата:

Реклама

Кога е решено да се ограничават въглищата

Реално това е станало с гласуването на пакета за Зелената сделка на ЕС преди повече от пет години

Още през 2017-2018 г. в Европа започна да се води дебатът за по-ускорена декарбонизация на енергетиката, заложена категорично в Парижкото споразумение от 2015 г., под което се е подписала и България. В резултат на дълги преговори в края на 2019 г. ЕС прие пакетът от закони, станал известен като "Зелената сделка". България, представена тогава от кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов, също е подкрепила тази реформа.

С други думи, рамката за намаляване на въглеродните емисии е приета още преди пет години и е залегнала в българските стратегически документи като Националния план за енергетиката и климата например.

Освен това още на 30 септември 2020 г. беше подписано Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на енергетиката и Световната банка за техническа помощ при подготовката на териториални планове за справедлив преход, което по-късно беше ратифицирано и от Народното събрание. Отделно между Европейската комисия и "ПрайсуотърхаусКупърс България" беше подписан друг договор за консултантски услуги за подготовка на териториални планове.

После реформите залегнаха и в Плана за възстановяване и бяха добре известни на всички. Сега просто дойде крайният срок за тях. И проблемът е, че през изминалите години не беше направено нищо по темата.

Има ли скрито затваряне на централи чрез ограничаване на CO2 емисиите

По-скоро не, защото и сега емисиите намаляват, без да има планове и стратегии за това.

В териториалните планове не присъства референтната 2026 г., станала известна от Плана за възстановяване с изискването за 40% спад на CO2 емисиите от енергетиката. Вместо това е записано, че "с нарастващата роля на производството на електрическа енергия от нискоемисионни източници в прехода се очаква 80% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и над 90% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор от 2035 г. нататък". Това се тълкува от много хора като буквално затваряне на въглищата към 2030 г. защото те би трябвало да работят с 80% по-малко. Реално обаче няма нищо подобно, тъй като базовата година е 1990. А тогава енергетиката на страната е била изключително силно замърсяваща.

Данните на Европейската агенция по околна среда за изхвърлените в атмосферата въглеродни емисии от различните сектори на икономиката показват, че през 1990 г. българската енергетика е генерирала 39 млн. тона CO2. В годините след това има спад и към 2021 г. (след кризисната 2020, когато бяха постигнати рекордно ниски нива) понижението на CO2 емисиите от енергетиката е 39%. През 2023 г. се очаква да бъде произведена по-малко електроенергия от въглища (за деветмесечието на годината има спад с 22% спрямо същия период на 2021 г.), което ще доведе до общо намаление на квотите CO2 спрямо 1990 г. с 56.5%. С други думи, голяма част от целта вече е изпълнена и през следващите 6 години остава да се намалят още около 9 млн. тона CO2, което е равно на 7.5 млн. мВтч електроенергия от въглища.

Градове Концесията за "Софийска вода" вече е до 2034 г. Защо се вдигат цените

Свят Кой контролира "Житницата на Европа"

Енергетика Митове и факти за въглищата на България

Близо половината от това количество ще бъде постигнато още през 2024 г., когато изтича договорът на ТЕЦ "КонтурГлобал" с НЕК за изкупуването на енергията му. Отсега е ясно, че централата няма да продължи да работи, тъй като не е направила заявки за въглища към "Мини Марица-изток". Годишно (по данни за 2023 г.) НЕК изкупува от нея около 3.5 млн. мВтч.

През 2026 г. пък изтича и договорът на ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" с НЕК, който за 2023 г. ще произведе около 2.1 млн. мВтч електроенергия. Засега не е ясно какво ще е бъдещето на тази централа, но е малко вероятно тя да продължи да функционира като въглищна.

Освен това през следващите години редица топлофикации ще преминат на комбинирано изгаряне на биомаса и природен газ заедно с въглищата, което допълнително ще понижи емисиите от сектора. А ТЕЦ "Бобов дол", зад която стои Христо Ковачки, има планове за замяна на въглищните котли с газови. Това трябва да се случи именно в периода около 2026-2027 г.

Така че, дори държавата да не предприема никакви действия в следващите години, ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии биха могли да бъдат постигнати. Друг е въпросът, че с намаляване на дейността на централите ще намалее и нуждата от въглища. При което просто няма как да се запази сегашната численост на персонала в мините. Обратното би означавало държавата да плаща на миньорите, без да работят.

Ще остане ли България без ток, ако спрат ТЕЦ-вете

Не, енергийният пазар е достатъчно свързан и може да осигури нужната енергия. Проблем може да има в студени и сухи периоди, поради което никой не иска пълно затваряне на централите.

България е нетен износител на енергия и особено през миналата година отчете рекорд по този показател. От началото на 2023 г. обаче има над 67% спад в износа ток, като през май 2023 г. страната за първи път стана нетен вносител. Това се случи, тъй като единият от блокове на АЕЦ "Козлодуй" беше в планов ремонт и 1000 мегавата бяха излезли от системата. Но те не бяха заместени с производство от въглища, а с внос на енергия, просто защото е по-изгодно да се внася от съседните пазари, отколкото да се купува от въглищните ТЕЦ. Впрочем същия този май въглищните централи отбелязаха понижение в производството.

Реално само единият блок на АЕЦ е колкото общата въглищна мощност, която работи сега. Затова може да се каже, че вече сме проиграли сценарий без подобни мощности и проблем не е имало. При предстоящия нов планов ремонт в АЕЦ това ще се повтори.

Разбира се, тук става дума за кратки периоди от по един месец. При по-дълго отсъствие на ТЕЦ в комбинация със сухо и студено време е възможно да има проблем със снабдяването в целия регион. Точно затова никой не говори и не очаква, че централите ще затворят още сега и наведнъж. Такива мощности трябва да останат на разположение в следващите най-малко 15 години, докато не се появят достатъчно сигурни алтернативи.

По-евтин или по-скъп е токът от въглища

В момента това е най-скъпата енергия на пазара, поради което никой не иска да я купува.

Една от най-повтаряните тези през последната седмица е, че без въглищните ТЕЦ-ове цената на тока ще стане много висока. Това обаче е абсолютно невярно към момента. Впрочем, ако беше вярно, централите щяха да работят с повишена мощност и да нямат никакви проблеми, щом осигуряват евтина енергия. Средната цена на тока от въглища обаче е над 350 лв./мВтч (две трети от нея се формира от CO2 емисиите), докато сделките на борсата през последните месеци се сключват средно на нива под 200 лв./мВтч. Точно затова никой не иска да купува от ТЕЦ и те не работят с повече от 15% от капацитета си (основно за регулирания пазар, за което обаче получават компенсации). За сравнение, новите соларни централи могат да продават енергията си на нива под 100 лв./мВтч, докато възвърнат инвестицията си, след което енергията им поевтинява още повече. Дори сега слънчевата енергия е най-евтината в целия микс на пазара.

Дискусиите по темата в парламента бяха не по-малко горещи, отколкото на протестите Фотограф : Георги Кожухаров

Най-показателно за реалното състояние на сектора е поставеното от протестиращите искане за въвеждането на механизъм за капацитет на въглищните централи. То по същество е самопризнание, че въглищните мощности не могат да работят без подкрепа от държавата. Защото това е работещ модел в някои европейски държави и логиката му е държавата да плаща на централите, за да стоят в готовност и при нужда да започнат да работят. Нещо като резерв.

Проблемът е, че крайният срок за въвеждането на такъв механизъм бе 1 юли 2021 г., но нито депутатите от тогавашното мнозинство на ГЕРБ и "Обединените патриоти" решиха да гласуват тази реформа в сектора, нито правителството на Бойко Борисов предприе такава стъпка. И реално сега няма как да бъде въведен подобен модел. Още повече, дори да се направи компромис и това да се случи, той може да действа най-късно до 1 юли 2025 г.

Вариант е държавният Електроенергиен системен оператор да се ангажира да плаща на тези централи за "услугата" да стоят в готовност и да балансират системата. Но това може да се окаже недостатъчно за тяхното пълноценно финансиране в сегашните рамки и пак да се наложат оптимизации.

Може ли да не се плащат CO2 емисии

Не, защото механизмът с квотите функционира от 2005 г., преди България да се присъедини към ЕС.

Дори да допуснем, че България ще излезе от ЕС и ще спре да спазва общите правила, това пак няма да помогне на сектора. Ако ТЕЦ-овете искат да работят и да изнасят енергия в региона (видно е, че от тях няма особена нужда за вътрешното потребление) пак ще трябва да плащат съответните квоти поради наличието на механизма за въглеродно изравняване при внос на продукти в ЕС.

Освен това някак се забравя, че квотите за въглероден диоксид са въведени още в далечната 2005 г. и целта им не е да унищожат въглищното производство или българската икономика, а да въведат принципа "замърсителят плаща". Проблемът идва оттам, че изгарянето на лигнитни въглища, каквито се добиват в "Марица-изток", е възможно най-замърсяващото и съответно изисква заплащането на най-много квоти CO2.

Нужно ли е напълно да се закрият въглищните мощности

Не, това трябва да става постепенно, докато не са налични достатъчно сигурни алтернативи.

Абсурдно е да се говори, че въглищните централи трябва да затворят сега, както се опитват да го представят някои от протестиращите. Никой - нито във властта, нито в Брюксел - не очаква подобно нещо. То дори би било пагубно за енергийната система на цяла Европа.

Логиката да се говори за затваряне на мощности е, че така или иначе голяма част от тях не се използват и могат чисто документално да бъдат изведени от експлоатация. ТЕЦ "Марица-изток 2" например работи с около 15% от капацитета си, и то защото правителството я включи извънредно с квота за регулирания пазар. Ако се изведат от експлоатация 20% от мощностите й, това по никакъв начин няма да се отрази на производствената дейност.

• Бавното задушаване на ТЕЦ "Марица изток 2"

През следващите години постепенно ще излизат от употреба и други мощности, което именно означава плавен преход. Другото е изкуствено поддържане на неефективни предприятия, което, освен че е скъпо, възпира и привличането на нови инвеститори.

Въпросът с работните места на заетите е наистина важен, но няма как всичките хиляди заети наведнъж да бъдат прехвърлени другаде. Този процес ще отнеме няколко години и точно затова се говори за плавен преход. Автор : Надежда Чипева Преглед на оригинала

Какво ще се случи с износа на електроенергия, когато намалеят въглищата

Вероятно ще намалее, но не е задължително да изчезне напълно.

Да се правят прогнози за бъдещето на енергетиката вече е изключително трудно, тъй като инертният преди години сектор сега се развива бързо и бурно, с множество нови технологии и иновации. Но все пак, когато става дума за близките години, може да се предположи, че при намаляването на въглищните мощности в България страната ще продължи да бъде износител на енергия на годишна база, но в някои периоди ще е вносител. Всъщност енергията, която се изнася през последните месеци, не идва от въглищни ТЕЦ (тази се потребява на регулирания пазар от домакинствата), а от АЕЦ и ВЕИ, които бележат рекордно производство.

И пак да повторим - в следващите поне шест години капацитетът на въглищните централи ще се запази в готовност, така че при нужда се активира. Просто няма да работи постоянно, както в миналото.

Трябва ли ни въобще зелена енергия?

Да, защото е по-евтино, чисто и предпочитано от инвеститорите.

Освен че е най-евтината към момента (когато става дума за производство от нови централи), зелената енергия е ключова и за икономическото развитие на страната. Тя е една от първите предпоставки за привличането на големи инвестиции, особено от технологичния сектора. Пример е изборът на "Майкрософт" да отвори свой дейта център в Гърция, където може да се захранва на 100% с ВЕИ. Подобна инвестиция в южната ни съседка направи и Google.

Освен това слънцето и вятърът, също както въглищата, са местен ресурс и носят енергийна независимост. С тази разлика, че не вредят на околната среда.

Германия връща въглищните централи, защо ние да ги затваряме

Частично тази зима няколко мощности ще бъдат върнати в експлоатация в Германия, за да се намали зависимостта от природен газ. Дългосрочно въглищата отпадат от микса.

Все по-често напоследък се посочва примерът за това как в Германия демонтират вятърни турбини, за да разширяват въглищни мини. Така разказана, историята наистина буди интерес и с основание поставя въпроса защо, ако те правят така, ние да не можем. Фактите обаче са малко по-различни. Първо, става дума за стар вятърен парк, чийто експлоатационен живот е изтекъл. Второ, въглищната мина, която ще се "разширява", всъщност действа от 100 години е една от последните такива в Германия. Теренът под вятърния парк трябва да й осигури още около 20 млн. тона въглища. За сравнение българските "Мини Марица-изток" добиха толкова само за шест месеца през миналата година. С други думи, на фона на германската енергетика това е прашинка.

В същото време собственикът на въпросната мина - RWE, е поел ангажимент пред федералното правителство, че ще спре добива на въглища до 2030 г., като паралелно инвестира милиарди в нови ВЕИ.

Извън това през седмицата Германия настина реши да възобнови дейността на няколко въглищни централи, но само за периода от 1 октомври 2023 до 31 март 2024 г. Целта е да намали нуждата от природен газ, тъй като доставките му все още не са урегулирани напълно след спирането на вноса от Русия. Става дума за общо 1900 мВт въглищни мощности или малко повече от наличните в ТЕЦ "Марица-изток 2" 1600 мегавата. За 20 пъти по-голямата енергийна система на Германия от българската обаче това е по-скоро незначително.