Легендите и митовете между ушите на повечето българи имат малко общо с реалността . Не става въпрос само за енергетиката , а за каквото се сетите и то не само за необразованите и полуобразованите се отнася .
Митове и факти за въглищата на България
Какво ще стане, ако спрат ТЕЦ-овете, скъп или евтин е токът им, трябва ли да плащаме CO2 плюс още въпроси и отговори по темата
Енергетика
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
В шума около протестите на миньорите и енергетиците, в преговорите между синдикатите и властта, в социалните мрежи и въобще в цялото общество се чуха всевъзможни твърдения за въглищните мини и ТЕЦ-овете, които често си противоречаха едно на друго.
Едни твърдят, че без енергията от въглища ще стоим на тъмно, а други - че няма да има никакъв проблем. На едно място се говори за 50 и дори 100 хил. заети в сектора, на друго за 10-15 хиляди. Токът от централите ту е евтин, ту толкова скъп, че няма кой да го купи. Самите те уж могат да работят, а се поставят искания за държавна помощ. Дори не се чу категоричен отговор на въпроса ще затварят ли или не мощности.
За да внесем яснота и подредим фактите, предлагаме структурирани отговори на едни от най-дискутираните въпроси по темата:
Кога е решено да се ограничават въглищата
Реално това е станало с гласуването на пакета за Зелената сделка на ЕС преди повече от пет години
Още през 2017-2018 г. в Европа започна да се води дебатът за по-ускорена декарбонизация на енергетиката, заложена категорично в Парижкото споразумение от 2015 г., под което се е подписала и България. В резултат на дълги преговори в края на 2019 г. ЕС прие пакетът от закони, станал известен като "Зелената сделка". България, представена тогава от кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов, също е подкрепила тази реформа.
С други думи, рамката за намаляване на въглеродните емисии е приета още преди пет години и е залегнала в българските стратегически документи като Националния план за енергетиката и климата например.
Освен това още на 30 септември 2020 г. беше подписано Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на енергетиката и Световната банка за техническа помощ при подготовката на териториални планове за справедлив преход, което по-късно беше ратифицирано и от Народното събрание. Отделно между Европейската комисия и "ПрайсуотърхаусКупърс България" беше подписан друг договор за консултантски услуги за подготовка на териториални планове.
После реформите залегнаха и в Плана за възстановяване и бяха добре известни на всички. Сега просто дойде крайният срок за тях. И проблемът е, че през изминалите години не беше направено нищо по темата.
Има ли скрито затваряне на централи чрез ограничаване на CO2 емисиите
По-скоро не, защото и сега емисиите намаляват, без да има планове и стратегии за това.
В териториалните планове не присъства референтната 2026 г., станала известна от Плана за възстановяване с изискването за 40% спад на CO2 емисиите от енергетиката. Вместо това е записано, че "с нарастващата роля на производството на електрическа енергия от нискоемисионни източници в прехода се очаква 80% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и над 90% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор от 2035 г. нататък". Това се тълкува от много хора като буквално затваряне на въглищата към 2030 г. защото те би трябвало да работят с 80% по-малко. Реално обаче няма нищо подобно, тъй като базовата година е 1990. А тогава енергетиката на страната е била изключително силно замърсяваща.
Данните на Европейската агенция по околна среда за изхвърлените в атмосферата въглеродни емисии от различните сектори на икономиката показват, че през 1990 г. българската енергетика е генерирала 39 млн. тона CO2. В годините след това има спад и към 2021 г. (след кризисната 2020, когато бяха постигнати рекордно ниски нива) понижението на CO2 емисиите от енергетиката е 39%. През 2023 г. се очаква да бъде произведена по-малко електроенергия от въглища (за деветмесечието на годината има спад с 22% спрямо същия период на 2021 г.), което ще доведе до общо намаление на квотите CO2 спрямо 1990 г. с 56.5%. С други думи, голяма част от целта вече е изпълнена и през следващите 6 години остава да се намалят още около 9 млн. тона CO2, което е равно на 7.5 млн. мВтч електроенергия от въглища.
Близо половината от това количество ще бъде постигнато още през 2024 г., когато изтича договорът на ТЕЦ "КонтурГлобал" с НЕК за изкупуването на енергията му. Отсега е ясно, че централата няма да продължи да работи, тъй като не е направила заявки за въглища към "Мини Марица-изток". Годишно (по данни за 2023 г.) НЕК изкупува от нея около 3.5 млн. мВтч.
През 2026 г. пък изтича и договорът на ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" с НЕК, който за 2023 г. ще произведе около 2.1 млн. мВтч електроенергия. Засега не е ясно какво ще е бъдещето на тази централа, но е малко вероятно тя да продължи да функционира като въглищна.
Освен това през следващите години редица топлофикации ще преминат на комбинирано изгаряне на биомаса и природен газ заедно с въглищата, което допълнително ще понижи емисиите от сектора. А ТЕЦ "Бобов дол", зад която стои Христо Ковачки, има планове за замяна на въглищните котли с газови. Това трябва да се случи именно в периода около 2026-2027 г.
Така че, дори държавата да не предприема никакви действия в следващите години, ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии биха могли да бъдат постигнати. Друг е въпросът, че с намаляване на дейността на централите ще намалее и нуждата от въглища. При което просто няма как да се запази сегашната численост на персонала в мините. Обратното би означавало държавата да плаща на миньорите, без да работят.
Ще остане ли България без ток, ако спрат ТЕЦ-вете
Не, енергийният пазар е достатъчно свързан и може да осигури нужната енергия. Проблем може да има в студени и сухи периоди, поради което никой не иска пълно затваряне на централите.
България е нетен износител на енергия и особено през миналата година отчете рекорд по този показател. От началото на 2023 г. обаче има над 67% спад в износа ток, като през май 2023 г. страната за първи път стана нетен вносител. Това се случи, тъй като единият от блокове на АЕЦ "Козлодуй" беше в планов ремонт и 1000 мегавата бяха излезли от системата. Но те не бяха заместени с производство от въглища, а с внос на енергия, просто защото е по-изгодно да се внася от съседните пазари, отколкото да се купува от въглищните ТЕЦ. Впрочем същия този май въглищните централи отбелязаха понижение в производството.
Реално само единият блок на АЕЦ е колкото общата въглищна мощност, която работи сега. Затова може да се каже, че вече сме проиграли сценарий без подобни мощности и проблем не е имало. При предстоящия нов планов ремонт в АЕЦ това ще се повтори.
Разбира се, тук става дума за кратки периоди от по един месец. При по-дълго отсъствие на ТЕЦ в комбинация със сухо и студено време е възможно да има проблем със снабдяването в целия регион. Точно затова никой не говори и не очаква, че централите ще затворят още сега и наведнъж. Такива мощности трябва да останат на разположение в следващите най-малко 15 години, докато не се появят достатъчно сигурни алтернативи.
По-евтин или по-скъп е токът от въглища
В момента това е най-скъпата енергия на пазара, поради което никой не иска да я купува.
Една от най-повтаряните тези през последната седмица е, че без въглищните ТЕЦ-ове цената на тока ще стане много висока. Това обаче е абсолютно невярно към момента. Впрочем, ако беше вярно, централите щяха да работят с повишена мощност и да нямат никакви проблеми, щом осигуряват евтина енергия. Средната цена на тока от въглища обаче е над 350 лв./мВтч (две трети от нея се формира от CO2 емисиите), докато сделките на борсата през последните месеци се сключват средно на нива под 200 лв./мВтч. Точно затова никой не иска да купува от ТЕЦ и те не работят с повече от 15% от капацитета си (основно за регулирания пазар, за което обаче получават компенсации). За сравнение, новите соларни централи могат да продават енергията си на нива под 100 лв./мВтч, докато възвърнат инвестицията си, след което енергията им поевтинява още повече. Дори сега слънчевата енергия е най-евтината в целия микс на пазара.
Най-показателно за реалното състояние на сектора е поставеното от протестиращите искане за въвеждането на механизъм за капацитет на въглищните централи. То по същество е самопризнание, че въглищните мощности не могат да работят без подкрепа от държавата. Защото това е работещ модел в някои европейски държави и логиката му е държавата да плаща на централите, за да стоят в готовност и при нужда да започнат да работят. Нещо като резерв.
Проблемът е, че крайният срок за въвеждането на такъв механизъм бе 1 юли 2021 г., но нито депутатите от тогавашното мнозинство на ГЕРБ и "Обединените патриоти" решиха да гласуват тази реформа в сектора, нито правителството на Бойко Борисов предприе такава стъпка. И реално сега няма как да бъде въведен подобен модел. Още повече, дори да се направи компромис и това да се случи, той може да действа най-късно до 1 юли 2025 г.
Вариант е държавният Електроенергиен системен оператор да се ангажира да плаща на тези централи за "услугата" да стоят в готовност и да балансират системата. Но това може да се окаже недостатъчно за тяхното пълноценно финансиране в сегашните рамки и пак да се наложат оптимизации.
Може ли да не се плащат CO2 емисии
Не, защото механизмът с квотите функционира от 2005 г., преди България да се присъедини към ЕС.
Дори да допуснем, че България ще излезе от ЕС и ще спре да спазва общите правила, това пак няма да помогне на сектора. Ако ТЕЦ-овете искат да работят и да изнасят енергия в региона (видно е, че от тях няма особена нужда за вътрешното потребление) пак ще трябва да плащат съответните квоти поради наличието на механизма за въглеродно изравняване при внос на продукти в ЕС.
Освен това някак се забравя, че квотите за въглероден диоксид са въведени още в далечната 2005 г. и целта им не е да унищожат въглищното производство или българската икономика, а да въведат принципа "замърсителят плаща". Проблемът идва оттам, че изгарянето на лигнитни въглища, каквито се добиват в "Марица-изток", е възможно най-замърсяващото и съответно изисква заплащането на най-много квоти CO2.
Нужно ли е напълно да се закрият въглищните мощности
Не, това трябва да става постепенно, докато не са налични достатъчно сигурни алтернативи.
Абсурдно е да се говори, че въглищните централи трябва да затворят сега, както се опитват да го представят някои от протестиращите. Никой - нито във властта, нито в Брюксел - не очаква подобно нещо. То дори би било пагубно за енергийната система на цяла Европа.
Логиката да се говори за затваряне на мощности е, че така или иначе голяма част от тях не се използват и могат чисто документално да бъдат изведени от експлоатация. ТЕЦ "Марица-изток 2" например работи с около 15% от капацитета си, и то защото правителството я включи извънредно с квота за регулирания пазар. Ако се изведат от експлоатация 20% от мощностите й, това по никакъв начин няма да се отрази на производствената дейност.
През следващите години постепенно ще излизат от употреба и други мощности, което именно означава плавен преход. Другото е изкуствено поддържане на неефективни предприятия, което, освен че е скъпо, възпира и привличането на нови инвеститори.
Какво ще се случи с износа на електроенергия, когато намалеят въглищата
Вероятно ще намалее, но не е задължително да изчезне напълно.
Да се правят прогнози за бъдещето на енергетиката вече е изключително трудно, тъй като инертният преди години сектор сега се развива бързо и бурно, с множество нови технологии и иновации. Но все пак, когато става дума за близките години, може да се предположи, че при намаляването на въглищните мощности в България страната ще продължи да бъде износител на енергия на годишна база, но в някои периоди ще е вносител. Всъщност енергията, която се изнася през последните месеци, не идва от въглищни ТЕЦ (тази се потребява на регулирания пазар от домакинствата), а от АЕЦ и ВЕИ, които бележат рекордно производство.
И пак да повторим - в следващите поне шест години капацитетът на въглищните централи ще се запази в готовност, така че при нужда се активира. Просто няма да работи постоянно, както в миналото.
Трябва ли ни въобще зелена енергия?
Да, защото е по-евтино, чисто и предпочитано от инвеститорите.
Освен че е най-евтината към момента (когато става дума за производство от нови централи), зелената енергия е ключова и за икономическото развитие на страната. Тя е една от първите предпоставки за привличането на големи инвестиции, особено от технологичния сектора. Пример е изборът на "Майкрософт" да отвори свой дейта център в Гърция, където може да се захранва на 100% с ВЕИ. Подобна инвестиция в южната ни съседка направи и Google.
Освен това слънцето и вятърът, също както въглищата, са местен ресурс и носят енергийна независимост. С тази разлика, че не вредят на околната среда.
Германия връща въглищните централи, защо ние да ги затваряме
Частично тази зима няколко мощности ще бъдат върнати в експлоатация в Германия, за да се намали зависимостта от природен газ. Дългосрочно въглищата отпадат от микса.
Все по-често напоследък се посочва примерът за това как в Германия демонтират вятърни турбини, за да разширяват въглищни мини. Така разказана, историята наистина буди интерес и с основание поставя въпроса защо, ако те правят така, ние да не можем. Фактите обаче са малко по-различни. Първо, става дума за стар вятърен парк, чийто експлоатационен живот е изтекъл. Второ, въглищната мина, която ще се "разширява", всъщност действа от 100 години е една от последните такива в Германия. Теренът под вятърния парк трябва да й осигури още около 20 млн. тона въглища. За сравнение българските "Мини Марица-изток" добиха толкова само за шест месеца през миналата година. С други думи, на фона на германската енергетика това е прашинка.
В същото време собственикът на въпросната мина - RWE, е поел ангажимент пред федералното правителство, че ще спре добива на въглища до 2030 г., като паралелно инвестира милиарди в нови ВЕИ.
Извън това през седмицата Германия настина реши да възобнови дейността на няколко въглищни централи, но само за периода от 1 октомври 2023 до 31 март 2024 г. Целта е да намали нуждата от природен газ, тъй като доставките му все още не са урегулирани напълно след спирането на вноса от Русия. Става дума за общо 1900 мВт въглищни мощности или малко повече от наличните в ТЕЦ "Марица-изток 2" 1600 мегавата. За 20 пъти по-голямата енергийна система на Германия от българската обаче това е по-скоро незначително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар