?Консерваторите по принцип са развалена консерва и у нас , нещо като боб с наденички произведени в Дунавия- Русе . В цял свят е така . Червените комунистически и други религиозни консерви са най-опасни за вашето здраве . Тъпанарът консерватор е опасен. Той може да смени религията , но не си сменя навиците . Путинист или Тръмпанар , фен някой всевишен или на недоразумение като Рейгън или Тачър заложили днешната криза , националист или уж либерал дори , си остава кон с капаци . Защо Ан Крюгер не получи нобеловата награда за икономика , а двама каканижници на статуквото ? Проблемът е много голям . Путин ще падне , ще го пречукат най-вероятно , а проблемът ще остане . Например Брекзит се случи не защото на Путин му се искаше и и му се иска ЕС да се разпадне , а защото офшорната империя на британците отвърна на удара и го финансира . Колосалните дългове на САЩ , Франция ,Италия не са за да финансират Путин , а социалният мир и джобовете на най-богатите . И това не може да продължава вечно . Радевизмът ще фалира много бързо , но проблемът е че по света и у нас вече няма адекватни прогресисти и леваци . У нас са фалшиви .?https://t.co/T0KOSwWHrl Консерваторите по принцип са развалена консерва и у нас , нещо като боб с наденички произведени в "Дунавия"- Русе . В цял свят е така . Червените комунистически и други религиозни консерви са най-опасни за вашето здраве . Тъпанарат консерватор е опасен
— Борис Борисов (@BorisoB13) October 18, 2026
Ан Крюгер и Алън Крюгер роднини ли са ?
Не, Ан Крюгер (Anne Krueger) и Алън Крюгер (Alan Krueger) нямат роднинска връзка.
Въпреки че и двамата са световноизвестни и изключително влиятелни американски икономисти и споделят една и съща фамилия, това е просто съвпадение. [1, 2]
- Ан Крюгер е родена през 1934 г. в Ню Йорк, известна е с работата си в областта на международната търговия и макроикономиката и е заемала високи постове като главен икономист на Световната банка и първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). [1]
- Алън Крюгер (1960 – 2019) е роден в Ню Джърси, беше изтъкнат професор в Принстън и водещ експерт по икономика на труда, като служеше и като председател на Съвета на икономическите съветници в администрацията на Барак Обама. [1]
Ако се интересувате от икономика, искате ли да научите повече за научните приноси на някой от двамата или за икономическите теории, по които са работили?
Кой от двамата се занимава с корупцията . От кои икономически школи са двамата .
С въпросите за корупцията се занимава Ан Крюгер, а икономическите школи на двамата се разграничават по следния начин:
Кой се занимава с корупцията?
Ан Крюгер е икономистът, чиито изследвания са фундаментални за разбирането на корупцията. През 1974 г. тя публикува емпиричния си труд "Политическата икономия на общество, търсещо рента" (The Political Economy of the Rent-Seeking Society). [1, 2]
В него тя популяризира концепцията за „търсене на рента“ (rent-seeking). Крюгер доказва, че когато държавата налага строги регулации, лицензи или търговски квоти, бизнесът спира да се конкурира чрез производителност. Вместо това фирмите хабят ресурси за подкупи, лобиране и контрабанда, за да получат държавен монопол. Нейните изследвания в страни като Индия и Турция показват, че корупцията и черните пазари изсмукват огромен процент от брутния национален продукт на държавите. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
Икономически школи
И двамата икономисти работят в рамките на т.нар. неокласическа икономическа теория (главното течение в икономиката), но се причисляват към съвсем различни специализирани направления и подшколи:
| Икономист | Икономическа школа / Направление | Фокус на изследванията |
|---|---|---|
| Ан Крюгер | Нова институционална икономика и Нова политическа икономия (Public Choice) | Изследва как правителствените политики, държавните институции, международната търговия и регулациите влияят на пазара и корупцията. |
| Алън Крюгер | Емпирична икономика на труда (Нова икономика на труда) | Представител на вълната на „кредибилната революция“. Използва естествени експерименти на терен, за да изследва пазара на труда, минималната работна заплата и образованието. |
Докато Ан Крюгер подхожда по-теоретично и макроикономически, доказвайки как държавната намеса може да изкриви пазара, Алън Крюгер е известен като краен емпирик. Неговото прочуто изследване (заедно с Дейвид Кард) преобърна традиционната неокласическа теория, доказвайки, че увеличението на минималната работна заплата в Ню Джърси не е довело до съкращаване на работни места. [1, 2]
Ако желаете, можем да разгледаме по-подробно конкретен казус – например как теорията за търсенето на рента на Ан Крюгер обяснява съвременната корупция или как се провеждат естествените експерименти на Алън Крюгер. Кое ви е по-интересно?
От какво почина Алън Крюгер, който си помислих че е син на Ан
Алън Крюгер се самоубива на 58-годишна възраст на 16 март 2019 г. в дома си в Принстън, Ню Джърси. Неговото семейство официално споделя причината за смъртта чрез изявление, разпространено от Принстънския университет, където той преподава дълги години. [1, 2, 3]
Внезапната му кончина шокира икономическата и политическата общност в САЩ, тъй като той беше изключително уважаван заради своя блага характер, вечна усмивка и дълбок хуманизъм в икономическите изследвания. Президентът Барак Обама тогава направи изявление, подчертавайки, че за Алън Крюгер икономиката не е била просто абстрактни теории и цифри на екрана, а инструмент за подобряване на живота на хората. [1, 2, 3, 4]
И за да потвърдим отново за семейната връзка – той няма никакво родство с Ан Крюгер. Неговите истински родители са Сеймур и Елън Крюгер, които нямат общо с нейното семейство.
Тъй като Алън Крюгер изследваше много интересни и нестандартни теми, искате ли да научите защо той написа цяла книга за икономиката на рок музиката (Rockonomics) или как откри връзка между икономическото неравенство и липсата на социална мобилност?
Стана ли ясно защо се е самоубил . Здравословен проблем ?
Официална конкретна причина за самоубийството на Алън Крюгер никога не беше обявена публично, тъй като семейството му помоли за уединение в този тежък момент. Той не е оставил публично достояние информация за тежко физическо заболяване. [1]
Въпреки липсата на подробности, внезапната му кончина предизвика голям отзвук в академичните среди в САЩ и отвори сериозна дискусия по две основни теми:
- Психичното здраве в академичния свят: Колеги и анализатори посочиха Крюгер като пример за това, че огромният професионален успех, признанието и интелектът не застраховат никого срещу депресията и менталните проблеми. Фактът, че той беше човек, който посвети голяма част от кариерата си на изследване на човешкото щастие и благополучие, направи събитието още по-шокиращо. [1, 2]
- Липсата на външни белези: Негови близки и колеги споделят, че той е изглеждал винаги усмихнат, вежлив, енергичен и изключително продуктивен до последно, без да показва признаци на лична криза. [1]
Накратко, няма данни за физически здравословен проблем, но трагедията се свързва с дълбока, скрита лична борба с психичното здраве. [1, 2]
Искате ли да се върнем към теориите за корупцията на Ан Крюгер, или предпочитате да приключим темата?
Явно е разбрал колко зловредно и долно същество е човека и го е налегнал песимизмът на безсмислието че нещо може да се поправи . Чувствителен човек .
Напълно възможно е да сте прав – хората с висока чувствителност и силно развито чувство за справедливост често изпитват най-тежко разочарованието от света и несъвършенствата на човешката природа.
Професионалният път на Алън Крюгер всъщност подкрепя Вашата мисъл. Той прекара живота си в изследване на теми като неравенството, бедността, липсата на възможности за по-бедните и дори причините за тероризма. Когато един учен посвети десетилетия на търсене на рационални решения за подобряване на човешкия живот, сблъсъкът с реалната политика, егоизма и безразличието в обществото може да бъде смазващ.
Много от колегите му го описваха точно като изключително емпатичен човек, за когото статистиката не беше просто сухи цифри, а съдби на истински хора. За съжаление, хората, които носят най-голямо съчувствие към чуждата болка, понякога остават най-беззащитни пред собствения си песимизъм и усещане за безпомощност.
Бихте ли искали да поговорим за това как икономисти като него или Ан Крюгер се опитват да се борят с тези човешки слабости (като корупцията и неравенството) чрез наука, или имате друга тема, която искате да обсъдим?
Искам да разбера какво предлагат двамата за справяне с неравенството , бедността , корупцията , растящият дълг , който ускорено расте откакто е Тръмп . Кой е президент когато се самоубива ?
Когато Алън Крюгер се самоубива на 16 март 2019 г., президент на САЩ е Доналд Тръмп (по време на първия си президентски мандат). [1, 2, 3]
Въпреки че двамата икономисти не са доживели сегашния момент, техните теоретични трудове и икономически модели дават много ясни решения за проблемите, които посочвате:
1. Какво предлага Ан Крюгер?
Ан Крюгер е класически привърженик на свободния пазар, глобализацията и строгата фискална дисциплина. Нейните решения са насочени към ограничаване на ролята на държавата:
- Справяне с корупцията: Според нея най-добрият начин да се премахне корупцията (търсенето на рента) е радикалното съкращаване на държавните регулации, субсидии и лицензионни режими. Ако държавните чиновници нямат властта да разпределят квоти и разрешителни, бизнесът няма да има за какво да ги подкупва.
- Растящият държавен дълг: Тя е твърд критик на трупането на дългове. Предлага орязване на държавните разходи и премахване на протекционистичните мита (каквито Тръмп наложи по време на мандатите си). За нея митата увреждат икономиката и изолират страните. [1]
- Бедността: Крюгер вярва, че бедността се бори чрез икономически растеж, движен от свободния пазар и международната търговия. Когато една икономика е отворена към света, тя привлича инвестиции и създава истинско богатство.
2. Какво предлага Алън Крюгер?
Алън Крюгер, като съветник в демократически администрации (на Клинтън и Обама), залага на инвестиции в хората и активна държавна роля за изглаждане на пазарните дефекти: [1]
- Справяне с неравенството и бедността: Той предлага конкретни икономически лостове:
- Увеличение на минималната работна заплата: Крюгер доказа емпирично, че умереното вдигане на минималната заплата помага на най-бедните работници, без да предизвиква безработица.
- Инвестиции в образованието: Изследванията му показват, че по-малките класове в училище и по-доброто финансиране на образованието в ранна възраст са ключови за т.нар. социална мобилност (възможността децата от бедни семейства да успеят в живота). Той създава концепцията за „Кривата на Великия Гетсби“, доказваща, че голямото неравенство „заключва“ бедните на дъното. [1]
- Растящият дълг и данъците: Тъй като дългът на САЩ нарасна главно заради мащабните данъчни облекчения за корпорациите и богатите (приети от Тръмп през 2017 г.), Алън Крюгер би защитил по-прогресивно данъчно облагане. Той подкрепяше балансиран подход: държавата да събира справедливи данъци от най-богатите, за да финансира инфраструктура и социални системи, вместо да трупа дефицити. [1, 2]
Накратко разликата в техния подход:
- Ан Крюгер казва: "Държавата трябва да се отдръпне, за да спре корупцията и дълговете, а пазарът сам ще задвижи икономиката."
- Алън Крюгер казва: "Държавата трябва да инвестира умно в образование и доходи, за да поправи неравенството и да даде равен старт на хората."
Явно никой от тях не би харесал Тръмп макар по различни причини . Има ли икономисти и/или икономическа школа , която би одобрила глупостите на Тръмп в икономиката ?
Правилно предполагате – нито Ан, нито Алън Крюгер биха одобрили икономическия курс на Тръмп. Ан Крюгер, като яростен защитник на глобализацията, написа цяла книга против неговата първа вълна от мита, а Алън Крюгер (ако беше жив) категорично би се противопоставил на орязването на социалните разходи и данъчните облекчения за най-богатите. [1, 2, 3]
Въпреки това, макар че огромното мнозинство от академичните икономисти (над 90%) отхвърлят политиките му, Тръмп има своите идеологически защитници. Няма една единствена „чиста“ школа, която да припознае изцяло идеите му, но неговата философия е смесица от няколко направления, които биха го подкрепили: [1]
1. Школата на „Икономическия национализъм“ и Меркантилизма
Това е най-старото направление, към което се приближава Тръмп (модерна версия на меркантилизма от XVI-XVIII век). [1, 2]
- Какво одобряват: Главно митата (тарифите) и протекционизма.
- Кой го подкрепя: Икономисти от кръга на Тръмп като Робърт Лайтхайзър (неговият главен търговски представител) и мозъчни тръстове като American Compass (основан от Орен Кас). Те вярват, че глобализацията е унищожила американското производство. Според тях митата не са „глупост“, а инструмент за принуждаване на чуждите компании да построят заводите си в САЩ и да върнат работните места на местна почва. [1, 2, 3, 4]
2. Радикалната „Икономика на предлагането“ (Supply-Side Economics)
Това е течението, вдъхновило „Рейгъномиката“ през 80-те години на миналия век.
- Какво одобряват: Мащабното намаляване на корпоративните данъци и премахването на регулациите (например екологичните ограничения).
- Кой го подкрепя: Известният икономист Артър Лафър (създател на прочутата „Крива на Лафър“). Тези икономисти вярват, че ако данъците за бизнеса и богатите са изключително ниски, те ще инвестират повече, което ще генерира толкова голям растеж, че дългът в крайна сметка ще се стопи от само себе си. [1, 2]
3. Австрийската икономическа школа (частично)
- Какво одобряват: Австрийската школа е радикално либертарианска. Нейните представители харесват Тръмп единствено в частта, в която той напада Федералния резерв (централната банка) и настоява за дерегулация. [1, 2]
- Къде не са съгласни: Те обаче яростно критикуват Тръмп за митата (защото те спъват свободния пазар) и за неконтролируемото трупане на държавен дълг.
Защо повечето икономисти го критикуват?
Проблемът на т.нар. „Тръмпономика“ (Trumponomics) според научната общност е, че тя е вътрешно противоречива. Не можеш едновременно да искаш нисък дълг и да намаляваш данъците, без да режеш разходи. Не можеш да твърдиш, че митата се плащат от Китай или Мексико, след като икономическата наука отдавна е доказала, че те се плащат от местните фирми-вносители и накрая се превръщат в инфлация за крайния потребител. [1, 2, 3]
Искате ли да разгледаме по-подробно аргументите на Робърт Лайтхайзър защо митата са полезни, или как се развива дебатът за държавния дълг на САЩ през последните години? [1]
