Стерва е ....
@🤣Само обещават че няма да качват цената на парното и природният газ . Направо герои . Аз питам кой провали София да има геотермален ТЕЦ . Кой ? Какво правят в момента софийските управници ! Какво правеха откакто Борисов беше кмет насам .
Темата за енергийната независимост на София и липсата на голяма геотермална централа е обект на сериозни критики и политически спорове. Основният провал за изграждането на мащабен геотермален ТЕЦ се корени в липсата на дългосрочна политическа воля, липсата на реални инвестиции в мащабни сондажи и десетилетното разчитане на природния газ от страна на Столична община.
Въпреки че районът на София разполага с над 70 находища на минерални и термални води, потенциалът им остава почти изцяло нереализиран за отоплителни цели. [1]
Кой и защо не реализира геотермалния потенциал?
- Периодът от Борисов до Фандъкова (2005 – 2023 г.): През този период Столична община залагаше основно на модернизация на съществуващата инфраструктура на „Топлофикация София“ с фокус върху природния газ и когенерациите, както и на планове за изграждане на инсинератор за боклук (RDF централа), който впоследствие също пропадна. Идеи за геотермални централи се появяваха спорадично – например през 2010–2012 г. имаше проекти за локални геотермални инсталации в центъра на града (като отоплението на Централната баня и околни сгради), но те не се превърнаха в алтернатива на градското парно. Критиците и експертите обвиняват тогавашните управления в инертност и лобизъм в полза на газовите доставки, което остави София 100% зависима от вносния газ. [1, 2]
- Финансовото състояние на „Топлофикация София“: Дружеството е натрупало огромни дългове към „Булгаргаз“ (надхвърлящи 900 млн. евро), което блокира възможностите му самостоятелно да финансира мащабни сондажи. Вместо инвестиции в зелена енергия, всяка година ресурсът отива за покриване на стари задължения и текущи загуби от течове по мрежата. [1, 2, 3]
Какво правят столичните управници в момента?
- Локални проекти, вместо мащабен ТЕЦ: Настоящото управление и Столична община се фокусират върху по-малки проекти по линия на европейски програми. Изграждат се термопомпени и геотермални инсталации „земя-вода“ основно за общински сгради – като детски градини и училища (например в район „Кремиковци“). [1, 2]
- Програми за битово отопление: Усилията на общината са насочени главно към подмяна на старите печки на твърдо гориво с екологични алтернативи (климатици и термопомпи) по ОПОС с цел подобряване на качеството на въздуха, а не към изграждане на базови мощности за градското парно. [1]
- Кризисен мениджмънт на „Топлофикация“: Как да я спасим вместо да я нарежем на скраб .
Свързването на темата за Бюджет 2027 с геотермалната енергия, цената на природния газ и парното очертава следните актуални акценти и планове в контекста на водената от Румен Радев политика:
- Замразяване на цените на парното и тока: Премиерът Румен Радев обяви, че цените на електроенергията и парното за битовите потребители няма да се променят през предстоящия отоплителен сезон и до 1 юли 2027 г.. Правителството планира да осигури нужните финансови средства чрез държавния бюджет, за да се избегне шоково поскъпване за домакинствата. [1, 2]
- Регулация на цената на природния газ: Общественият доставчик „Булгаргаз“ се отказа от първоначално искания скок от 34% на синьото гориво и внесе предложение за нова цена, което улеснява планирането на бюджетните компенсации в енергийния сектор. [1]
- План за геотермална енергия: България вече разполага с прието законодателство за геотермална енергия. Чрез средства от Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда двойно увеличение на регионите, в които ще се развива този потенциал. Целта на този дългосрочен план е да осигури евтина и чиста топлинна енергия за локално отопление, което постепенно да намали зависимостта на топлофикациите и бюджета от скъпия природен газ. [1]
- Параметри на Бюджет 2027: Финансовият план за следващата година предвижда събирането на повече приходи чрез спиране на течове в хазната, но без повишаване на основните данъци.
Има ли конкретен детайл от видеото в споделения линк, който искате да коментираме или да съпоставим с текущите бюджетни параметри?
В Бюджета има ли планирани разходи за проучване поне?
В приетия рекорден Бюджет на Столична община за 2026 г. (в размер на 1,543 млрд. евро) няма заложени сериозни средства за дълбоки геотермални проучвания или сондажи. [1]
Въпреки че капиталовата програма на София за годината е в мащабния размер на 300 млн. евро, парите са насочени към вече започнати и по-традиционни пера: изграждане на детски градини, училища, разширение на метрото, релсов път и основен ремонт на булеварди и тротоари. Заложените екологични разходи са фиксирани предимно в програми за подмяна на стари отоплителни уреди по домовете. [1, 2, 3]
Причините за липсата на средства за проучване в общинския бюджет се дължат на няколко фактора:
- Фокус върху "сигурни" проекти: Поради ограничените ресурси и огромните текущи нужди на градската инфраструктура, общината избягва да рискува милиони от собствените си приходи за проучвания, които не гарантират 100% положителен резултат (т.нар. геоложки риск).
- Разчитане на външно финансиране: Позицията на местната власт традиционно е, че скъпите проучвателни дейности трябва да се покриват изцяло по европейски програми или чрез държавния бюджет (например чрез Модернизационния фонд или други оперативни програми), а не с парите на софийските данъкоплатци. [1]
- Липса на общинско дружество за сондажи: Столична община няма техническия капацитет сама да извърши такова проучване, което изисква наемането на скъпи международни консултанти и специализирана апаратура за сеизмични изследвания на дълбоките земни пластове.
На практика, темата за дълбоката геотермална енергия в София остава "замразена" на хартия в дългосрочните стратегии, без реално финансово обезпечение в бюджета за текущата година.
Е, значи и Терзийски е съгласен с газовата Мафия . Не случайно темата не се дискутира и от кандидатите за президент
Темата за липсата на мащабни геотермални проекти в София и отсъствието ѝ от политическия дневен ред предизвиква различни тълкувания сред обществените групи, експертите и политическите анализатори.
Обществени критици и граждански организации
Критично настроени граждански организации и енергийни експерти често споделят позицията, че пасивността на местната власт обслужва статуквото в енергийния сектор. Според тези доводи: [1]
- Зависимост от доставчици: Продължаващото разчитане изцяло на фосилни горива като природния газ поддържа икономическите интереси на големите газови дружества и вносители за сметка на алтернативни, децентрализирани източници. [1]
- Липса на политическа воля: Граждански платформи посочват, че Столична община системно пропуска срокове или не подготвя достатъчно качествени проекти за международно и европейско финансиране, което индиректно удължава живота на сегашния газов модел. [1]
Местна власт и икономически анализатори
От друга страна, представители на Столична община и финансови анализатори аргументират действията на кмета Васил Терзиев и администрацията с прагматични икономически аргументи, а не с умишлено лобиране:
- Риск и бюджет: Според официални общински позиции, влагането на десетки милиони лева публични средства в дълбоки сондажи носи огромен „геоложки риск“ от неуспех, който общината не може да си позволи да покрие сама при текущото състояние на общинските финанси.
- Липса на държавна подкрепа: Анализаторите подчертават, че без работещ държавен гаранционен фонд (какъвто има в други европейски страни), всеки сондаж излага местната власт на риск от финансови санкции и обвинения в безразсъдно разходване на средства при липса на резултат.
Защо темата липсва в президентската кампания?
По отношение на президентските избори през есента на 2026 г., където на предстоящия балотаж на 1 ноември се изправят действащият вицепрезидент Илияна Йотова и бившият служебен премиер Андрей Гюров, темата за геотермалната енергия традиционно остава извън дебатите поради следните причини: [1, 2, 3]
- Обхват на институцията: Президентските правомощия по Конституция са насочени към външната политика, отбраната, сигурността и правосъдието. Поради това предизборните сблъсъци и дебати по Българската национална телевизия (БНТ) се фокусират върху теми като геополитическата ориентация, международните конфликти и институционалния баланс на страната.
- Локален характер: Изграждането на местна енергийна инфраструктура и модернизацията на топлофикациите са изцяло в прерогативите на изпълнителната власт (Министерството на енергетиката) и местното самоуправление (кметовете и общинските съвети), поради което кандидатите за държавен глава рядко засягат толкова специфични регионални казуси в платформите си.
На кого не е ясно че газовата мафия е руска , както и атаките в Черно море , като тази на последният контейнеровоз, че Радев е руски актив както и Мамаша Идиотова . Корабът е бил натоварен с оръжия . Кое не е ясно . Защо не гонят Лорелай-лай кучката Митрофанова ? Боташ и геотермика са несъвместими .
Тези въпроси засягат едни от най-оспорваните и чувствителни теми в българското обществено-политическо пространство, по които съществуват дълбоки разделения и коренно различни гледни точки.
Връзката между геотермалната енергия, договора с „Боташ“ и руското влияние
Критиците на настоящата енергийна политика, включително редица проевропейски анализатори и граждански сдружения, застъпват тезата, че мащабното развитие на геотермална енергия в България умишлено се блокира, за да се запази зависимостта на страната от изкопаеми горива. Според тази позиция, дългосрочният договор с турската компания „Боташ“, подписан по време на служебното правителство на Гълъб Донев, обвързва България с огромни финансови неустойки и капацитет, който реално не ни е нужен, освен ако целта не е да се осигури трасе за руски природен газ под нова форма. От тази гледна точка алтернативи като геотермиката се явяват директна заплаха за тези икономически интереси.
От друга страна, защитниците на договора с „Боташ“ и енергийни експерти от по-консервативния спектър твърдят, че споразумението осигурява диверсификация и енергийна сигурност за страната чрез достъп до терминали за втечнен газ (LNG) в Турция. Те аргументират забавянето на геотермалните проекти не с геополитически саботаж, а с чисто икономически фактори – липса на инвестиции, високи технологични рискове и липса на държавни гаранции за сондажите.
Атаките срещу търговски кораби и оръжейните доставки
Темата за инциденти с контейнеровози и търговски кораби в Черно море или международни води редовно предизвиква геополитически дебати:
- Едната позиция (поддържана от атлантическите партньори и проевропейските сили в България) е, че Русия провежда хибридна война и умишлено застрашава търговското корабоплаване, за да блокира износа и да оказва икономически натиск, включително чрез нападения над кораби, за които се подозира, че превозват товари или компоненти, свързани с отбраната.
- Официалната руска позиция и нейните поддръжници обикновено оправдават засиления контрол или военните действия в морските зони с аргумента, че се противодейства на тайни доставки на западно оръжие и боеприпаси за Украйна, като отричат умишлени атаки срещу цивилни обекти без военна целесъобразност.
Ролята на Румен Радев, Илияна Йотова и статута на Елеонора Митрофанова
Политическите оценки за държавния глава и вицепрезидента, както и за присъствието на руския посланик Елеонора Митрофанова, остават силно поляризирани:
- Критиците на президентската институция често ги обвиняват в проруски позиции, сочейки техните изказвания срещу изпращането на военна помощ за Украйна, призивите за незабавно спиране на войната (което според критиците облагодетелства агресора) и колебливата позиция спрямо европейските санкции. По отношение на посланик Митрофанова, десни и либерални политически сили многократно са настоявали тя да бъде обявена за персона нон грата и експулсирана заради остри и недипломатични изказвания, уронващи престижа на българските институции.
- Поддръжниците на Радев и Йотова категорично отхвърлят тези обвинения и определят политиката им като балансирана и водена единствено от българския национален интерес. Те аргументират позициите им с необходимостта от избягване на пряко въвличане на България в конфликта и защита на икономическата стабилност на страната. Относно оставането на руския посланик, официалната дипломатическа линия на държавата до момента (включително на редовните правителства) се ръководи от принципа за запазване на дипломатическите канали отворени, тъй като пълното скъсване на отношенията е крайна мярка с тежки дългосрочни последици.
Ако желаете, можем да разгледаме официалните доклади на парламентарната комисия, която разследваше договора с „Боташ“, или да проверим какви са актуалните спорове около подновяването на дипломатическия състав в руското посолство. Коя тема представлява по-голям интерес за Вас?
Какви обвинения ,кото ачик-ачик са наведени и се снишават ! Иронията е че докато Румъния , Турция и България обсъждат черноморския проблем , Путин пак удари кораб превозващ оръжия от Израел вероятно към Украйна . Нагло !!!!
Днешният удар срещу контейнеровоза CONTSHIP JET край нос Калиакра е поредното потвърждение за критичната ескалация на сигурността в Черно море, която съвпада по безпрецедентен начин с дипломатическите срещи на върха. [1, 2]
Атаката с три морски дрона се случи в същия момент, в който военните министри на България, Румъния и Турция провеждат официална среща в София, за да обсъждат съвместните мерки и сигурността в региона. Корабът, плаващ под либерийски флаг, е пътувал именно от израелското пристанище Хайфа към румънското Констанца, като след нападението 18-членният екипаж е бил принуден да се евакуира на спасителни плотове. [1, 2]
Този инцидент ясно илюстрира парадокса и разделението в българските институции, които предизвикват острото недоволство на обществото:
1. Позицията на критиците: „Снишаване“ и геополитическа слепота
За голяма част от проевропейската общественост и атлантическите анализатори, поведението на българските власти е класически пример за политическо лавиране. Те изтъкват следните факти:
- Липса на директно назоваване: Въпреки че черната серия в Черно море продължава (през последния месец бяха ударени кораби като Chelsea 3, HS Dignity и Alfa Watan), българското правителство начело с премиера Румен Радев и министъра на отбраната Димитър Стоянов заявяват единствено, че „логиката сочи към Русия“, но официално отказват категорично да посочат конкретен виновник. [1, 2]
- Дипломатическо бездействие: Настояването на десните политически сили за изгонването на руския посланик Елеонора Митрофанова бива системно игнорирано. Това се тълкува като нежелание на настоящото управление да влезе в директен конфликт с Москва, дори когато чужди военни апарати застрашават изключителната икономическа зона на България. [1]
2. Официалният аргумент: Баланс и липса на юридически доказателства
От гледна точка на служебното правителство и поддръжниците на президента Радев, действията на държавата не са признак на страх, а на дипломатически прагматизъм:
- Доказателствена тежест: Институциите твърдят, че преди да се излезе с официална международна нота или обвинение, е необходима категорична криминалистична експертиза на отломките и произхода на дроновете. Тъй като атаките се извършват в неутрални води или в икономическата зона, а не в териториалното море (на 12 мили от брега), юридическият казус е сложен. [1, 2, 3]
- Избягване на ескалация: Тезата на управлението е, че България не трябва да предприема радикални стъпки (като затваряне на посолства или агресивна реторика), които могат да въвлекат страната директно във военния конфликт или да прекъснат последните останали канали за комуникация.
Докато съседна Румъния вече открито обвинява Русия за хибридна война, саботажи и удари по кораби край нейните брегове, в България дебатът остава заложник на вътрешнополитическите борби, оставяйки усещането за умишлено мълчание пред очевидни заплахи
Не е ли решението да се организира защитен коридор по западният бряг на Черно море , защитен от патрулиращи кораби , самолети , поставени подводни сонари и т.н. Появата на подводни въздушни и всякакви дронове да се засича отдалече . Има ли такива технически възможности . Че газовата мафия няма да позволи геотермална ТЕЦ за софиянци е ясно , но поне досдтойно да се защитаваме
Идеята за организиране на защитен морски коридор по западното крайбрежие на Черно море не само че е технически възможна, но и е единственото дългосрочно решение, което НАТО и крайбрежните държави в момента спешно се опитват да реализират. [1, 2]
Техническото изграждане на подобна многопластова „стена“ е напълно реално, но изисква коренна промяна на досегашната стратегия. [1, 2, 3]
Как изглежда техническият капацитет за такъв коридор?
За да се засичат и неутрализират въздушни, надводни (лодки-камикадзе) и подводни дронове отдалече, отбраната се разделя на три нива:
- Космическо и въздушно ранно откриване (Мултисензорна мрежа)
- Техническа възможност: НАТО вече засилва мисиите на самолетите за морски патрул (като P-8A Poseidon) и разузнавателните безпилотни апарати. Министерството на отбраната на България също обяви, че е задействало български безпилотни системи, управлявани от Съвместното командване на специалните операции и Сухопътните войски, за постоянно наблюдение на акваторията.
- Какво липсва: Нужна е постоянна интеграция на данни, така че когато съюзнически радар засече движение край Крим, информацията да отива за секунди към корабите край Калиакра. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- Засичане под водата (Хидроакустични системи)
- Техническа възможност: Модерните подводни дронове и мини се засичат чрез сонарни шамандури, пускани от самолети, и чрез т.нар. Хидроакустични брегови станции.
- Какво липсва: България има сериозен дефицит на подводни сонари и автономни подводни апарати. Добрата новина е, че съвместната черноморска група MCM Black Sea (България, Румъния и Турция) официално разшири обхвата си – освен за чистене на мини, те вече използват техниката си за наблюдение на подводна инфраструктура и засичане на заплахи. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- Кораби за ескорт и „активна отбрана“ на конвои
- Техническа възможност: Търговските кораби (като ударения CONTSHIP JET) са лесни мишени, защото нямат радари за дронове и системи за заглушаване (EW). Решението е военни фрегати и миночистачи да патрулират по фиксиран „син коридор“ в териториалните води на Турция, България и Румъния. Румънските ВВС наскоро демонстрираха това, като вдигнаха изтребители F-16 и свалиха реактивни дронове тип „Геран“ над свои води. [1, 2]
Какво се прави в момента? (Новините от София)
Точно днес, под натиска на ескалацията, военните министри на България (Димитър Стоянов), Румъния (Щефан-Раду Опреа) и Турция (Яшар Гюлер) се събраха спешно в София. Те обявиха преминаването към реални действия: [1, 2, 3]
- Механизъм за ранно предупреждение: Договорено е незабавно засилване на координацията и обмена на разузнавателни данни за движението на дронове в реално време. [1, 2]
- Политическа „червена линия“: Турският министър на отбраната Яшар Гюлер заяви директно от София, че „търговските маршрути и морските пространства на черноморските държави са червена линия, която не трябва да бъде прекрачвана“ от воюващите страни. [1]
Защо коридорът все още не е 100% сигурен?
Пречката е политическото лавиране. Докато Румъния директно ускорява капацитета си за борба конкретно срещу руските дронове и настоява за по-твърд отговор от НАТО, българското служебно правителство продължава да настоява за „координация“ и „внимателно изследване на отломките“, за да не се предизвика ескалация. [1, 2, 3, 4, 5]
Не е служебно , а редовно избрано със 131 депутата българското правителство и точно това е проблема
Прав сте, корекцията е напълно точна – това е редовно избрано правителство с категорично мнозинство, сформирано след изборите за 52-рото Народно събрание. Коалицията „Прогресивна България“ разполага с точно 131 депутати, което ѝ осигури абсолютно самостоятелно мнозинство за избора на кабинета. [1, 2]
Този факт променя изцяло контекста и прави ситуацията още по-проблематична за критиците, тъй като:
- Пълна политическа отговорност: Настоящото управление на премиера Румен Радев вече не може да се оправдава с временния статут или „ограничените правомощия“ на служебен кабинет. С парламентарно мнозинство от 131 народни представители, правителството има пълната законодателна и изпълнителна власт да взема радикални решения, да променя бюджети и да предприема твърди мерки. [1]
- Институционален комфорт: Това абсолютно мнозинство премахва нуждата от сложни коалиционни компромиси. Когато при такова стабилно управление реакцията спрямо ударите по кораби в Черно море (като инцидента с CONTSHIP JET) се ограничава до дипломатическо свикване на руския посланик и „призиви към НАТО“, проевропейската опозиция и гражданските организации виждат в това съзнателна и целенасочена държавна политика. [1]
- Европейски отзвук: ambiguity-то в действията на правителството по отношение на руската заплаха вече стана обект на официална критика и в Страсбург. Европейският парламент прие специална резолюция, осъждаща атаките, в която евродепутатите изрично изразиха загриженост от „колебливата реакция“ на българските власти. [1]
Когато едно правителство има силен мандат от 131 депутати, всяко политическо „снишаване“ или отказ от реални действия (както за отбраната на Черно море, така и за енергийната независимост) вече не е въпрос на невъзможност, а на съзнателен избор, което обяснява общественото възмущение. [1]
