Глупост и не само
Той обяви, че Европейският Съюз греши, като следва някакви морални /нравствени/ правила в един нов свят, където правилата се определят от силата и интереса на националните държави.
И понеже силата е, разбира се, в Китай, САЩ и Русия, трябва да се съобразяваме с Китай, САЩ и Русия, най-вече с Русия и малко със САЩ също, ако се наложи. Такава беше същността на посланието му.
И една особена прослойка хора тутакси го разбра. И него, и най-близкото му обкръжение.
При този нов свят на силата и интересите, трябва да се съобразяваме /всъщност да се подмазваме/ на Русия и Путин, защото Русия печели войната, а Украйна я губи, както заяви същият този.
Сещате ли се сега защо настроенията срещу Украйна и украинците напоследък толкова се засилиха ?
Ами ако подобно на разните му там анализатори и разбирачи, не сте се досетили, да ви кажа:
Защото проруски настроеният премиер Румен Радев /все още не се знае дали не е и руски агент на влияние/ спечели огромно мнозинство в Народното Събрание.
И по един отколешен български обичай цял един сонм / да не кажем пасмина, бюлюк, тарапана, тумба / анализатори и уж разбирачи, всякакви журналя, мисирки, политици, както и обикновени путиняци, приеха радушно и овчедушно неговите представи за нов световен ред, при който няма морал, а само интереси.
Макар, че поради особеностите на образованието си, бившият президент и сегашен премиер на република България не знае, че представите му за сегашния нов световен ред са от първата половина на миналия век, съвсем вехти са, тоест.
Ето какъв анализ /разбор/, основан единствено върху интересите на разните държави и изключващ какъвто и да било морал /нравственост/ прави един прочут анализатор /разбирач/ от ония времена :
“Та нали е ясно, че нито един народ на този свят не е получил нито един квадратен метър по силата на някакви висши права. Границите на всички народи са само резултат от политическа борба, резултат от дадено съотношение на силите. Само бездейните и слабоумни хора могат да смятат, че едни или други държавни граници на нашата земя са нещо навеки непоколебимо и неподлежащо на промяна. В действителност тези граници са само временни. Това е само пауза преди да настъпи нова борба за промяна на границите. Днес тези граници изглеждат непоколебими, но още утре могат да бъдат променени “
Та Румен Радев се обяви за реалист. Съобразява се с действителността демек. И тези редове на прочутият някогашен разбирач ще му се видят съвсем разумни, естествено.
И още. Не от Радев, а от някогашния анализатор :
“Англия не иска Франция да бъде световна държава, чийто военен юмрук без всякакви пречки от страна на останалата Европа, би охранявал една политика, която рано или късно ще доведе до сблъсък с английските интереси. Англия в никакъв случай не може да иска от Франция, която, опирайки се на несметните въглищни и железни богатства на Западна Европа, би продължила да си създава могъща световна икономическа позиция, представляваща опасност за Англия. Най-сетне, Англия не може да иска такава Франция, която би могла да разбие всички останали държави на европейския континент, което не само би могло, но и неизбежно би трябвало да доведе до възраждането на старите мечти на Франция за световно господство. Англия разбира, че при такива обстоятелства френският въздушен флот може да стане за нея много по-опасен, отколкото навремето нашите цепелини. Военното превъзходство на Франция не може не може да не разстройва нервите на световната великобританска империя”
Всичко в този разбор изглежда добре премислено и неоспоримо даже. Правото е на силния, щом реши, ще променя границите както му изнася. Англия и Франция са съперници и един съюз на Англия и Германия срещу Франция е съвсем естествен. Всеки защитава националния си интерес и никакви други измислени правила не важат.
Всичко изглежда добре премислено, обосновано и неоспоримо даже.
Само че изведнъж – о, чудо, о изненада, оказва се, че англичаните пренебрегват националните си интереси и не се съюзяват с Германия, а защитават едно такова излишно, ненужно и вредно нещо, наречено демокрация с нейните правила и нейния ненавременен и неуместен морал.
Та ако имаше съетветните познания нашият /всъщност вашият, всъщност техният/ човек, би осъзнал /или поне би могъл да осъзнае/, че разбиранията му са овехтели с век почти и че в края на краищата обществата, които се опират на нравствените правила на демокрацията и международния правов ред, ще спечелят.
Че силоваците Тръмп и Путин с техните безумства, са временни. Партията на оранжевия откаченяк ще загуби междинните избори и американците като начало ще ограничат властта му, след което ще последват и опитите за отстраняването му /импийчмънт/. Онази част от обкръжението на Путин, която не се е омърсила изцяло в подлата война на Русия срещу Украйна, няма да му позволи да прибегне до ядреното безумие. И е твърде вероятно Русия да се отърве от Путин преди Америка да се отърве от Тръмп. Си Зинпин ще си остане, защото неговата и на неговите хора власт се крепи на нещо, което при диктатурите обикновено липсва - производството и технологичния напредък. Китай, както вече всички разбраха/освен Путин и путиняците/, ще си присвои Източен Сибир без никакви жертви,
Си Зинпин няма нужда от война.
А да уточня все пак. Дълбокомислените прозрения за новия ред, при който всички следват националните си интереси и при който силните завладяват земите на слабите, нарушавайки всички международни правила, принадлежат на “големия анализатор и разбирач“ Адолф Хитлер. Думите му са взети от неговата книга "Моята борба"
И не че Румен Радев има нещо общо с Хитлер. Радев няма идеология, което пък от друга страна е добре. Той е най-обикновен нагаждач с предпочитания към путинската Русия . Решил е, че при новия световен ред няма правила, закони и нравственост, че при него печелят само силните и действа съответно.
И това се харесва на мнозинството българи, решили, че най-важното умение на един нашенски водач е да отгатне победителите, да им се подмаже и да се възползва от победите им. /както някога се възползвахме от победите на Германия, а после се присламчихме към новите победители/
А междувременно демократичният свят, без много шум и салтанати, се зае да противодейства на "новия ред" с неговите диктатори и мераклии за диктатори /един Тръмп, например/.
Европа и Канада заместват разнищените стопански и политически връзки със САЩ д нови договори - с Южна Америка, с Южна Корея, с Япония, с Австралия, а и помежду си. Европа засилва военната си мощ и нещо, което няма как да не накара оранжевия Тръмп да позеленее - купува оръжие не само от САЩ, а от други страни - Франция и Норвегия, например.
Така, че накрая ще има и справедливост, и възмездие. Тези, които отхвърлят морала /нравствеността/, за да се присламчат към победителите, накрая пак ще се озоват при победените, тъкмо защото са отхвърлили нравствеността. А България отново ще са намери сред губещите, като Радев и радевчетата ще се опитат да рипнат в последния вагон на последния влак.
Но няма да успеят, обаче. След изцепките на Радев срещу Украйна няма. Никой, дори и радевчетата не вярват в подлите му и лицемерни приказки за мир чрез преговори. И вече възникват съмнения, че не е нашенски нагаждач, или ако е такъв, то е съвсем некадърен такъв, а е по-скоро чуждестранен агент на влияние. Руски, разбира се. / Да вметна тук и нещо лично. След изцепките му срещу Украйна, за пръв път почувствах срам, че съм българин /
А след като отново се озовем при губещата страна, широките простонародни маси, дори и гласувалите за Радев, отново ще хленчат, че водачите и политиците ги били подлъгали.
И разните му прокопсали уж анализатори и уж разбирачи, подкрепяли Радев, ще търсят разни всякакви дълбокоумни обяснения за поредния крах на страната. И няма си признаят вината на обслужващи Радев агитатори, обясненията им няма да имат никакъв смисъл. То и няма нужда от други обяснения за нещо, което може да се обясни с глупост. А при нас към глупостта се притурят страхът и злобата.
