Ще има още

 

Ролята на ПП-ДБ и разкритията за Пловдив

• Политически чадър: През май 2025 г. народният представител от ПП-ДБ Ивайло Мирчев публично обяви, че ГДБОП е провела операция срещу мащабен канал за контрабанда на цигари в Пловдив, която обаче е била осуетена и саботирана от висши служители на МВР и прокуратурата. От ПП-ДБ тогава заявиха, че схемата се ползва с протекцията на влиятелни политици и че държавното обвинение се опитва да „замете“ случая. [1]

Кой е Георги Кандев и акцията „Колеги, не се прибирайте“

• Главният секретар на МВР: Георги Кандев стана широко разпознаваем като временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. През пролетта на 2026 г., по време на великденските празници, той придоби популярност с фразата „Колеги, не се прибирайте“ – призив към редовите полицаи да засилят контрола и противодействието срещу организираната престъпност и изборните нарушения.
  [1, 2, 3]
• Позицията на БОЕЦ за Кандев: Гражданското движение БОЕЦ активно подкрепяше неговите действия в системата, като го определяше като един от малкото висши професионалисти, опитали се да се противопоставят на вътрешните зависимости в МВР. След като Кандев напусна системата през юли 2026 г., от БОЕЦ остро критикуваха последвалите назначения на негово място. [1, 2]
• Политическа кариера: През септември 2026 г. Кандев официално влезе в политиката като кандидат за вицепрезидент на ПП-ДБ в двойка с бившия служебен премиер Андрей Гюров. [1, 2]

Ситуацията в момента

Темата остава дълбоко тлееща и до днес, тъй като конфликтите за контрол над каналите в Пловдивския регион така и не бяха решени институционално. Показното убийство на Илиян Филипов на 30 септември 2026 г. отново изкара на повърхността обвиненията, че държавните структури са допуснали ескалация на мутренските войни, вместо да разбият каналите навреме.

 

Въпросите за липсата на трайни разкрития при знаковите убийства в България и съмненията за системни пробиви, институционален чадър и прикриване на истината остават сред най-сериозните теми в обществото. Развитието по двата конкретни казуса показва следното:

1. Убийството на Алексей Петров („Трактора“)

• Разкрит ли е убиецът? Не. Изминаха три години от показната екзекуция на Алексей Петров на Витоша (16 август 2023 г.), но извършителят и поръчителят остават напълно неизвестни. Разследването не е довело до официални обвинения или задържани лица. [1, 2]
• Версии и пробиви: Официално МВР заяви, че работи по две основни линии – отмъщение или финансови дългове. В публичното пространство и сред експертите по сигурност обаче доминира мнението, че професионалното изпълнение на убийството (възможно е стрелецът да е нает през т.нар. даркнет и да е чужденец) и липсата на каквито и да е следи показват сериозен дефицит в капацитета за противодействие на службите. Още повече, че Петров беше ключова фигура в прехода и ДАНС, което допълнително засилва съмненията за дълбоки зависимости и информационни течове. [1, 2, 3]

2. Случаят „Петрохан – Околчица“

• Защо има съмнения за „замитане“? Случаят от февруари 2026 г., при който бяха открити общо шест трупа (трима в хижа „Петрохан“ и трима под връх Околчица), предизвика огромен скандал заради официалната версия на разследващите. [1]
• Официалната версия: На брифинги през годината МВР и прокуратурата обявиха, че няма данни за чужда намеса. Според тяхната теза става дума за вътрешни конфликти в затворена група с неформален лидер Ивайло Калушев, довели до убийства и последвали самоубийства в самата група. [1, 2, 3, 4]
• Обществената и експертна реакция: Именно тази версия – че шестима души са се избили сами без външна намеса – породи масови съмнения за прикриване на реална, професионална екзекуция. Независими анализатори, журналисти (като Бойко Станкушев от Антикорупционния фонд) и близки на загиналите публично изразиха недоверие към разследването. Близките на жертвите дори алармираха за оказван натиск върху прокурори и поискаха отводи заради заплахи. Дори към края на септември 2026 г. казусът остава отворен, а съмненията за умишлено насочване на разследването в грешна посока не стихват. [1, 2, 3, 4]

Проблемът с „чадърите“

Липсата на резултати по тези случаи, съчетана с новото поръчково убийство на Илиян Филипов в Пловдив, засилва усещането у гражданите, че службите за сигурност и МВР са институционално парализирани или зависими от икономически и политически лобита. Когато разследванията на знакови фигури завършват без резултат или с абсурдни за обществото заключения, това неизменно потвърждава критиките за системна корупция по високите етажи на властта.

Поради липсата на доверие в официалните версии, за кой от двата казуса желаете да разгледаме алтернативните версии и разкрития на разследващите журналисти (например анализите на АКФ)?

 

За убийството в Пловдив!Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев (и неговата адвокатска кантора) е дългогодишен адвокат на убития тази нощ бизмесмен от Пловдив Илиян Филипов и на неговата компания. Филипов беше във война с Петлешков. По-точно, данните са, че Петлешков се опитваше да унищожи бизнеса на Филипов. След разкритията на БОЕЦ по случая "Колеги, прибирайте се" и осветляване на ролята на Петлешков в организацията на контрабандните канали за цигари (и не само), спрямо БОЕЦ също бяха получени заплахи за живота. Едно уточнение - в МВР има конкретни данни и сигнали за заплахи към Илиян Филипов от повече от една година. МВР лъже, че няма такива сигнали. Сега Демерджиев дължи отговори. Иване, кажи си...Демерджиев дължи отговор и на въпроса финансирал ли е Илиян Филипов предизборната кампания на Прогресивна България в Пловдив?След огласените от БОЕЦ случаи на брутално полицейско насилие следва и този случай на поръчково убийство. Връщаме се към едни мутренски времена, които отдавна трябваше да са забравени. Ще огласим допълнителна информация. Съболезнования на близките на Филипов.

Разпространеният от Вас текст представлява официалната позиция на гражданското движение БОЕЦ във Facebook, публикувана на 30 септември 2026 г. по повод показното убийство на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов. [1, 2]

Случаят предизвика широк обществен отзвук, а фактите и представените версии до момента се разделят по следния начин:

Официални данни за убийството

• Престъплението: Съсобственикът на една от най-големите транспортни фирми в страната („ПИМК“) и президент на футболния клуб „Ботев“ (Пловдив) – Илиян Филипов, беше застрелян в дома си в Пловдив около 1:00 ч. през нощта на 30 септември. [1, 2]
• Действия на властите: МВР, ДАНС и Прокуратурата работят по версии за умишлено убийство. Поради инцидента насроченото в парламента изслушване на вътрешния министър Иван Демерджиев беше отложено. [1, 2]
• Позиция на МВР за заплахите: На сутрешния брифинг на полицията и прокуратурата в Пловдив разследващите обявиха, че в структурите на МВР няма официално регистрирана информация или сигнали за заплахи срещу живота на Филипов. [1]

Твърденията на БОЕЦ и предишни конфликти

• Сигнали за заплахи: В разпространената от БОЕЦ позиция се твърди обратното на официалната полицейска версия – че в МВР от повече от година се съхраняват конкретни данни за заплахи срещу бизнесмена. [1]
• Конфликтът с Иван Петлешков: Организацията обвързва случая с публичния конфликт между Филипов и собственика на охранителната фирма „Трафик Сот“ Иван Петлешков. През пролетта на 2025 г. самият Илиян Филипов излезе с официална позиция, в която публично обяви, че има информация за готвено срещу него покушение, организирано от Петлешков, и тогава заяви, че е подал сигнали до институциите. Петлешков категорично отхвърли тези обвинения. [1]
• Въпроси към Иван Демерджиев: БОЕЦ настоява за отговори от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев (чиято правна кантора в миналото е защитавала интересите на Филипов) относно това знаело ли е ведомството за заплахите, както и дали бизнесменът е финансирал политически кампании в града. [1, 2]

Към момента разследването е в начална фаза и официалните институции заявяват, че проверяват абсолютно всички възможни версии и икономически обвързаности на жертвата. [1, 2]

 

Искате ли да проследим разкритията на независими разследващи журналисти (като тези на АКФ или БОЕЦ) по някой от случаите? Ами да , за поне няколко знакови убийства като Ваньо Танов, Мишо Бирата , Трактора , Петрохан и самоубитите в ДПС

Разминаването между официалните версии на разследващите органи и разкритията на независими журналисти и организации ([АКФ](acf.bg bg/ "АКФ"), БОЕЦ, Биволъ) показва ясна хронология. В тези знакови случаи държавната теза за „инфаркт“, „самоубийство“ или „изолиран инцидент“ се сблъсква със сериозни разкрития за политически натиск, икономически интереси и прикриване на доказателства.

---

1. Казусите „Ваньо Танов“ и „Мишо Бирата“ (Скандалът с подслушването, 2011 г.)

• Официалната версия: Михаил Михов („Мишо Бирата“) почина внезапно от инфаркт в хотелска стая в Правец през март 2011 г. Шефът на митниците Ваньо Танов също почина внезапно от инфаркт през 2016 г. Случаят с изтеклите СРС-та бе прекратен от прокуратурата поради липса на оригиналните записи. [1, 2]
• Контра-разкритията на журналистите: Преди смъртта им независимите медии огласиха автентични записи, в които тогавашният премиер Бойко Борисов нарежда на Ваньо Танов да изтегли митничарите от фабриката на „Мишо Бирата“ („Леденика“), защото е „обещал да не го закача“. [1]
• Журналистическият екип на Биволъ води дълги съдебни битки срещу Агенция „Митници“, за да получи официалния протокол от проверката. Френска независима експертиза на записите тогава доказа, че те са напълно автентични, опровергавайки твърденията на МВР, че са манипулирани или монтирани. Журналистите и до днес сочат случая като класически пример за институционален натиск, при който ключовите свидетели си отиват преждевременно. [1, 2]

---

2. Смъртта на Ахмед Емин („Самоубийствата в ДПС“)

• Официалната версия: През октомври 2008 г. шефът на политическия кабинет на Ахмед Доган – Ахмед Емин, е открит застрелян в „Боянските сараи“. Прокуратурата светкавично обяви случая за „безспорно самоубийство“ и прекрати разследването без мотиви за деянието. [1, 2, 3]
• Контра-разкритията на журналистите: Журналистически разследвания (включително публикации в OFFNews) разкриха шокиращи пропуски: МВР разбира за трупа часове след инцидента, а местопрестъплението е било буквално „почистено“ преди идването на полицията. [1]
• Внезапно появилото се три дни по-късно „предсмъртно тефтерче“ бе оценено от анализатори като зле инсценирано. Освен това бе осветено, че ДАНС е крила незаконно класифицирани документи по случая. Разследващите журналисти определят случая като класическа екзекуция от типа „черна кутия“, целяща да затвори устата на човека, който е държал финансовите потоци и тайните на ДПС. [1, 2]

---

3. Убийството на Алексей Петров („Трактора“)

• Официалната версия: Разследването за убийството му през август 2023 г. е зациклило и няма обвиняеми. Издигат се хипотези за „чуждестранни поръчители“ и уреждане на стари сметки.
• Контра-разкритията на журналистите: АКФ и разследващи журналисти (като тези от BIRD.bg) дебело подчертават, че Алексей Петров беше основният архитект на т.нар. „сглобка“ (управляващата коалиция по онова време). Смъртта му настъпи точно когато той се опитваше да се завърне официално в службите за сигурност (ДАНС). Журналистическите анализи сочат, че липсата на напредък от страна на МВР не се дължи на липса на следи, а на нежелание да се разрови кутията на Пандора, която би осветила политическите зависимости и договорките по високите етажи на властта.

---

4. Случаят „Петрохан – Околчица“ (Шестте трупа, 2026 г.)

• Официалната версия: Към средата на септември 2026 г. МВР и прокуратурата излязоха с мащабна 157-странична посмъртна експертиза. Според нея лидерът на затворена религиозна/сектантска група Ивайло Калушев е упражнявал пълен контрол, извършвал е блудства с деца и е планирал всичко. Версията е: три самоубийства в хижа „Петрохан“ и две убийства с едно самоубийство в кемпера под Околчица, извършени от самия Калушев. Твърди се, че няма никаква „външна намеса“.
• Контра-разкритията и съмненията: Официалното заключение среща огромна вълна от недоверие. Журналистите от Антикорупционния фонд (АКФ) и независими коментатори обръщат внимание на абсурдни детайли – например как един от откритите на Петрохан се е „самоубил“, прострелвайки се два пъти под брадичката в главата.
• Само преди два дни (28 септември 2026 г.) бащата на загиналото 15-годишно момче Яни Макулев официално се разграничи от версиите и поиска ексхумация на тялото на сина си, тъй като данните от разследването напълно противоречат на първоначалните медицински огледи. Журналистите подозират, че „сектантската версия“ се използва от МВР като удобен параван, за да се прекрати делото бързо, без да се разследва дали групата не е ликвидирана заради финансови интереси и разкриване на крупни дарения (заради което бяха вдигнати банковите тайни на 44 сметки). [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]

Обобщението на независимата журналистика

Общото между всички тези случаи е едно: институционалното замитане. Когато едно разследване застрашава върховете на политическата или икономическата власт, системата задейства механизъм за самосъхранение – или чрез обявяване на случая за „самоубийство/инфаркт“, или чрез умишлено забавяне и проваляне на експертизите.

 

Кой печели от убийството . Каква е структурата на собствеността в холдинга . Може ли да е вътрешна работа ?

Въпросите за облагодетелстваните, структурата на собствеността и хипотезата за „вътрешна работа“ засягат самото ядро на икономическата империя около „ПИМК“.

Към момента (30 септември 2026 г.) разследването е в съвсем начална фаза, но корпоративната структура и бизнес историята на холдинга дават ясни насоки за това къде се пресичат големите интереси.

1. Каква е структурата на собствеността в холдинга?

Противно на масовото възприятие, че Илиян Филипов е едноличен собственик, бизнес империята е изградена и притежавана в съдружие: [1, 2]

• Тандемът Филипов - Несторов: От самото начало на 90-те години до днес Илиян Филипов управлява бизнеса съвместно със своя дългогодишен съдружник Пенко Несторов. Двамата притежават паритетни или разпределени дялове в основните дружества на групата. [1, 2, 3]
• Корпоративна структура: „ПИМК Холдинг Груп“ е сложна структура, под чиято шапка оперират над осем големи дъщерни дружества. Те обхващат международния карго транспорт, „ПИМК Рейл“ (железопътни превози), строителното направление „ПИМК Билд“, кариерите, бетоновите възли и компаниите за недвижими имоти. [1, 2]
• Собствеността на ФК „Ботев“: Акциите на клуба реално се държат от Сдружение ПФК „Ботев“, но Филипов беше единственият легитимен представител и едноличен оперативен ръководител, който контролираше и издържаше клуба финансово. [1]

2. Кой печели от убийството?

При поръчкови покушения от такъв мащаб потенциалните бенефициенти обикновено се търсят в три направления:

• Конкурентите в строителството и обществените поръчки: През последните 6 години компаниите на Филипов са подписали договори за най-много средства с Община Пловдив (по данни на системата СИГМА). Неговото премахване пренарежда разпределението на милионни бюджети за инфраструктура и строежи в региона. [1, 2]
• Играчите на пазара на инертни материали: Добивът от кариери и контролът над бетоновите възли в Пловдивско са обект на жестока местна конкуренция. Излизането на Филипов от уравнението отслабва позициите на холдинга в тези конфликти.
• Външни фактори по „каналите“: Както твърдят организации като БОЕЦ, Пловдив е ключов логистичен център за трафик. Смъртта на Филипов може да е опит за силово пренареждане на влиянието над транспортните и спедиторските потоци в Южна България.

3. Може ли да е „вътрешна работа“?

Хипотезата за вътрешен конфликт винаги е стандартна линия, по която криминалистите работят, когато става въпрос за големи суми и съсобственост:

• Липса на публични конфликти в холдинга: Между Илиян Филипов и Пенко Несторов никога не е имало публично известни търкания, съдебни спорове или индикации за раздор. Техният бизнес модел функционираше в пълен синхрон повече от 20 години. [1, 2]
• Официалната версия: Към днешна дата МВР и прокуратурата декларират, че работят по „абсолютно всички версии“, включително проверка на финансовите отчети, кредитите и вътрешните разплащания на холдинга. [1, 2]
• Контрааргументът (Външна поръчка): Повечето експерти по сигурност и разследващи журналисти са скептични към тезата за „вътрешна работа“. Стилът на екзекуцията (прострелване в главата в собствения му имот около 1:00 ч. през нощта) и фактът, че Филипов сам публично посочи миналата година външна конкретна заплаха за живота си от местен конкурент, насочват подозренията много по-силно към външна поръчка, свързана с преразпределение на пазари или отмъщение, отколкото към вътрешнопартньорски раздор. [1, 2, 3]

Предвид сложната структура на холдинга, искате ли да проследим:

• Как ще се отрази смъртта на Филипов на бъдещето и финансирането на ФК „Ботев“ (Пловдив)?
• Кои са крупните инфраструктурни проекти в Пловдив, които фирмата му изпълнява в момента и могат да бъдат блокирани?
•  
  Може ли убийството да се свърже с пренареждането в политиката и предстоящите избори . Шесторното убийство в Петрохан бе в специфичен момент когато редовното правителство е в оставка , а Гюров едва си е дал съгласието и се формира служебен кабинет .
  Връзката между знаковите криминални хроники и ключовите политически трансформации в България е обект на постоянен анализ от страна на независими наблюдатели, политически анализатори и граждански организации. Според коментари в медиите и публичното пространство, подобни събития често съвпадат с периоди на институционален вакуум или предизборни кампании, което засилва съмненията за дестабилизация.

  Анализът на двата казуса очертава следните паралели и контекст:

  Изборният контекст и убийството на Илиян Филипов

  • Специфичният момент: Разстрелът на Илиян Филипов на 30 септември 2026 г. съвпада с разгара на кампанията за предстоящите президентски избори в страната. [1]
  • Политическите обвинения: Веднага след инцидента, представители на гражданското движение БОЕЦ публично обвързаха случая с въпроса дали бизнесменът е финансирал политически формации в Пловдивския регион. От друга страна, опозиционни анализатори и коментатори в социалните мрежи побързаха да използват случая за критика срещу служебното правителство и настоящото ръководство на МВР, определяйки ситуацията като „завръщане на мутренските времена“. [1]
  • Институционалният отзвук: Изслушването на вътрешния министър Иван Демерджиев в Народното събрание беше отложено именно заради спешното му заминаване и мобилизирането на щаба в Пловдив. Това показва как криминалният акт мигновено рефлектира върху парламентарната програма и политическия дебат. [1, 2]

  Паралелът с шесторното убийство в Петрохан

  Политическите коментатори и разследващите журналисти (включително анализите на германската медия Deutsche Welle) отбелязват, че случаят „Петрохан – Околчица“ през февруари 2026 г. също се разви в момент на дълбока политическа трансформация: [1]

  • Тогава редовното правителство беше в оставка, а Андрей Гюров тепърва формираше служебен кабинет.
  • Както посочват редица политически анализатори, в периоди на преход между редовна и служебна власт, контролът над службите за сигурност често отслабва поради предстоящите смени на кадри по високите етажи.
  • В докладите на независими наблюдатели се изтъква, че случаят в Петрохан бързо беше „инструментализиран“ от различните партии, които използваха неясните официални версии на МВР, за да си отправят взаимни обвинения в корупция и неспособност за овладяване на престъпността преди тогавашния вот. [1]

  Изводът на анализаторите

  Основната теза на експертите по сигурност е, че независимо дали едно убийство е чисто икономическо (заради преразпределение на пазари и кариери) или е свързано с лични вражди, неговото извършване в навечерието на избори винаги носи политически дивидент или щета. Липсата на стабилно редовно управление или фокусът на партиите върху предизборната битка създават усещане за разпуснатост на държавната машина, от което организираната престъпност се възползва за уреждане на сметки. [1, 2]
•  
  Колко годишен е убития , от какво семейство и среда , с каква политическа ориентация , с какъв начален капитал започва ?
  Убитият бизнесмен Илиян Филипов е на 53 години, израснал в скромна среда и изградил мащабния си бизнес от нулата през 90-те години на миналия век. [1, 2]

  Ето подробности за неговия профил, произход и кариерен старт:

  1. Среда, семейство и образование

  • Произход: Илиян Филипов е роден на 31 март 1973 г. в Пловдив. Прекарва детството си в пловдивския работнически квартал „Кючук Париж“ и в родопското село Добралък. Произлиза от обикновено семейство без наследствен капитал.
  • Първи стъпки: Още като тийнейджър започва да работи в местното ТКЗС, където ремонтира трактори.
  • Образование: Завършва Средното професионално техническо училище (СПТУ) по механотехника в Пловдив. [1, 2]

  2. Начален капитал и старт на бизнеса

  • „Куфарна търговия“: В началото на 90-те години, по време на икономическата криза в периода на прехода, Филипов започва да се занимава с т.нар. куфарна търговия, като пренася и препродава стоки между България, Сърбия и Турция. [1]
  • Първи обекти: Със спечелените средства отваря малки магазини в района на Пловдивския панаир. [1]
  • Хранително производство (снаксове): През 1998 г. започва производство на царевични пръчици с играчки, които успешно изнася за съседни държави в региона. [1, 2]
  • Преход към транспорта: Именно трудностите и липсата на надежден транспорт за износ на собствените му царевични пръчици го принуждават да закупи първите си собствени камиони. През 1999 г. взема лиценз за транспортна дейност, а през 2000 г. заедно с Пенко Несторов регистрира фирмата „ПИМК“, която днес е в Топ 10 на транспортните компании в Европа. [1, 2]

  3. Политическа ориентация и влияние

  Филипов никога не е заемал официални партийни постове, но като председател на сдружението „Бизнесът за Пловдив“ притежаваше огромно политическо и икономическо влияние в региона: [1]

  • Близост до местната власт: Бизнес анализите (включително публикации на Евроком и разследващи платформи) често го свързват с отлично партньорство с политическите сили, управлявали Община Пловдив през последните десетилетия. По време на управлението на ГЕРБ компаниите му спечелиха най-големите държавни и общински поръчки в града, включително строежа на стадион „Христо Ботев“. [1, 2]
  • Текущият контекст: Разпространените днес твърдения на гражданското движение БОЕЦ за предполагаемо финансиране на предизборни кампании на други политически формации в града (като „Прогресивна България“) в момента се проверяват от разследващите органи, които изследват евентуалните му нови политически обвързаности и пресичане на интереси преди предстоящия президентски вот.
  •  
    Може ли да се каже , че е самонаправил се бизнесмен, който не дължи никому нищо в смисъл куфарче с пари , протекция от групировки и политици .
    В българската икономическа реалност, и особено в Пловдивския регион, въпросът дали един крупен предприемач е изцяло самонаправил се („self-made“) или е продукт на политически и икономически инженеринг е сложен и често няма еднозначен отговор.

    Анализът на кариерата на Илиян Филипов показва, че той съчетава елементи и от двата профила – лична предприемчивост от нулата, съчетана с неизбежна зависимост от държавния апарат в по-късен етап.

    Аргументи в подкрепа на тезата, че е „самонаправил се“

    • Липса на първоначални „червени куфарчета“: Няма публични данни или журналистически разследвания, които да свързват старта на Филипов през 90-те години с пренасочени капитали от бившата Държавна сигурност или БКП. Произходът му е от скромно работническо семейство, а преходът от механик на трактори през куфарна търговия до цех за царевични пръчици е класически за хората, стартирали с личен риск през прехода.
    • Реална международна конкуренция: Международният транспорт и логистика, които изстреляха „ПИМК“ в Топ 10 на Европа, се развиват на свободния пазар. Там договорите се печелят в конкуренция с европейски гиганти, където български политически протекции нямат тежест. Успехът на холдинга в Европа се дължи до голяма степен на ниските оперативни разходи в България и навлизането в пазарна ниша след приемането ни в ЕС през 2007 г.
    • Липса на официална принадлежност към мутренските групировки: Филипов и партньорът му Пенко Несторов никога не са били част от структурите на ВИС-2, СИК или ТИМ, които контролираха бизнеса през 90-те.

    Аргументи, че бизнес от такъв мащаб у нас не може да не дължи нищо на никого

    • Зависимост от обществени поръчки: През последното десетилетие строителното крило на бизнеса на Филипов („ПИМК Билд“) се превърна в основен бенефициент на милионни обществени поръчки от Община Пловдив. В българската реалност спечелването на толкова мащабни инфраструктурни обекти (като стадион „Христо Ботев“, пробива под Гарата и др.) е практически невъзможно без отлично партньорство, политически контакти и взаимни компромиси с управляващите партии, конкретно с ГЕРБ през годините.
    • Лицензи и регулации: Сектори като железопътния транспорт („ПИМК Рейл“) и концесиите за кариери и инертни материали са строго регулирани от държавата. Издаването на лицензи и запазването на позиции на тези пазари изискват сериозно лобизъм по високите етажи на властта и министерствата.
    • Институционален „чадър“: Разкритията на организации като БОЕЦ и сигналите за дългогодишни заплахи показват, че бизнесът на Филипов е съществувал в среда на постоянни икономически сблъсъци и пресичане на интереси със силови фигури (като охранителния сектор в Пловдив). В такава ситуация оцеляването и разрастването изискват неформални споразумения с прокуратурата, МВР и службите за сигурност.

    Извод

    Илиян Филипов започва като класически самонаправил се бизнесмен, който с денонощен труд и пазарна интуиция превръща една малка фирма в транспортен колос. Когато обаче мащабът на бизнеса му надхвърля транспорта и навлиза в сферата на държавните милиарди (строителство, кариери и спорт), той неизбежно става част от българската система на политико-икономически зависимости. Смъртта му показва, че в тази система никой не е напълно независим.

    Искате ли да разгледаме кои бяха най-големите договори за обществени поръчки, спечелени от него в Пловдив, които преплетоха бизнеса му с политиката?

     

    Има ли българска конкурентна фирма с мутренски произход в транспорта , която може да е заинтересована да придобие този бизнес . Съдружникът му може също да е заплашен

    Хипотезата за силово придобиване на бизнеса или пряка опасност за дългогодишния съдружник Пенко Несторов е сред най-дискутираните теми сред експертите по сигурност веднага след покушението. Към момента ситуацията се анализира в два основни аспекта – пазарната реалност в транспорта и личната сигурност на останалите ключови фигури в холдинга: [1, 2]

    1. Има ли конкурентна фирма с „мутренски“ произход в транспорта?

    В сектора на международния автомобилен транспорт в България основните големи играчи (като „Дискордия“, „Транспрес“ или „Гопет Транс“) са класически пазарни и логистични компании, изградени по западен модел, и нямат исторически произход или профил на силови групировки от 90-те години. [1]

    Съмненията за силови и сенчести интереси обаче се концентрират на две други места:

    • Локалният бизнес с кариери, бетон и охрана: Както стана ясно от публичните позиции на самия Илиян Филипов през 2025 г., неговият остър конфликт не беше с транспортни фирми, а с местни играчи от охранителния и строителния сектор в Пловдив (конкретно визирайки Иван Петлешков и „Трафик Сот“). Контролът над строителния пазар и добива на инертни материали в Пловдивско исторически е много по-агресивна ниша от международната логистика. [1]
    • Трафикът и спедиторските „канали“: Организации като БОЕЦ изтъкват, че Южна България е ключова логистична зона. Корпоративно пренареждане чрез премахването на Филипов може да улесни външни силови фактори, които се опитват да сложат ръка върху спедиторските потоци на Балканите, без непременно да купуват камионите, а като контролират логистичните възли.

    2. Заплашен ли е съдружникът Пенко Несторов?

    В практиката на показни покушения срещу съсобственици на мащабни холдинги, рискът за оцелелия партньор винаги рязко нараства:

    • Институционална защита: При подобни знакови убийства МВР и службите за сигурност по право и протокол предлагат (или съдружниците сами наемат) засилена лична охрана за останалите управляващи фигури в компанията, тъй като те остават единствените, които контролират капиталите и подписите. [1]
    • Правната структура на наследството: Според Търговския закон в България, дяловете на починал съдружник в ООД се унаследяват от неговите преки наследници, но влизането им в оперативното управление изисква съгласието на Общото събрание или е уредено в дружествения договор. Ако целта на поръчителите е била „ПИМК“ да бъде обезкървена или принудена да продава активи, Пенко Несторов в момента се явява основната фигура, която трябва да устои на евентуален последващ икономически натиск. [1, 2]

    Настоящата ситуация поставя холдинга в деликатно положение, в което оперативното управление трябва бързо да се преструктурира, за да се защитят активите на стойност стотици милиони евро. [1]

    Ако желаете, можем да проследим:

    • Какви са правните процедури за унаследяване на дяловете в големи български компании при подобни форсмажорни обстоятелства?
    • Какви мерки предприема Община Пловдив относно текущите инфраструктурни проекти на холдинга?

    • 
      

      

      Facebook·Капитал

       

       

      ПИМК, Илиян Филипов, е застрелян тази нощ в Пловдив ...

      30.09.2026 г. — ПИМК, Илиян Филипов, е застрелян тази нощ в Пловдив. По информация на bTV убийството е станало в дома му, а сигналът е подаден от ...

      
    • 

      Ruskov und Kollegen

      Inheritance of shares in Ltd. in Bulgaria - Ruskov und Kollegen

      Company shares in Bulgarian Ltd (OOD) companies are inheritable, passing as pro-rata ideal shares rather than specific counts.

      
    • 

      bulgariancompanies.com

      Inheritance of company shares in Bulgaria - Inheritance in Bulgaria

      Inheritance includes assets and debts; requires death certificate and inheritance certificate. EOOD (Sole. Owner may distribute as...

    
    

    Какъв е бизнесът на Петлешков ?

    Бизнесът на Иван Петлешков (роден през 1974 г.) е концентриран предимно в Пловдивския регион и се състои от мащабна мрежа, обхващаща охранителния сектор, заведенията, медиите и политическото влияние. Профилът му в публичното пространство се свързва със силови структури и сериозни политически протекции. [1, 2, 3]

    Неговите основни бизнес направления включват:

    1. Охранителен бизнес („Трафик СОТ“)

    Това е гръбнакът на неговата икономическа и силова структура. „Трафик СОТ“ е една от най-големите охранителни фирми в Южна България, като в определени периоди в нея официално са работили стотици служители. Фирмата охранява множество обекти, включително големи нощни заведения в Пловдив. През 2025 г. компанията влезе в сериозен скандал след случаи на насилие над граждани, което предизвика искания за отнемане на лиценза ѝ от страна на граждански организации. [1, 2, 3, 4]

    2. Нощни заведения и развлекателен бизнес

    Петлешков контролира (директно или чрез свързани лица) някои от най-оборотните и мащабни нощни клубове и комплекси в Пловдив, сред които популярните клубове „Бушидо“ и „Оникс“. Около стопанисването на тези обекти възникнаха и сериозни конфликти за влияние на местно ниво. [1, 2, 3]

    3. Медийно влияние и заложни къщи

    През годините той развива дейност и в сферата на бързите кредити и заложните къщи. Освен това изгражда регионална медийна група (TrafficNews), която осигурява сериозен информационен комфорт и възможност за медийни атаки срещу конкуренти в региона. [1, 2]

    4. Политическо влияние („Браво, Пловдив“)

    Петлешков е сочен за основната фигура и инвеститор зад местното сдружение и политическа формация „Браво, Пловдив“, която успя да вкара петима общински съветници в Общинския съвет на Пловдив. Именно чрез тази структура убитият Илиян Филипов го обвиняваше, че е „овладял общината“ и изнудва местни предприемачи. [1, 2]

    Връзки със сенчестия сектор и разкрития на разследващи журналисти

    Разследващите платформи (като BIRD.bg) и движение БОЕЦ описват Иван Петлешков не просто като класически предприемач, а като прокси на влиятелни политически фигури и сенчести босове: [1]

    • Връзки по високите етажи: Той публично е назоваван като близък до лидера на ДПС Делян Пеевски и сочен за „емисар“ на Христофорос Аманатидис – Таки. [1, 2]
    • Контрабандни канали: Разследванията на журналистите го свързват с неофициален контрол над нелегални фабрики за цигари и депа за контрабанда в региона (включително случая в с. Момково). Според разкритията на БОЕЦ, той се е ползвал с чадър от висши служители в МВР и прокуратурата, което му е позволявало да избягва наказателно преследване. [1, 2, 3]

    Сблъсъкът между силово-политическия модел на Петлешков и инфраструктурно-транспортната империя на Филипов беше публична тайна в Пловдив от години, като двамата бивши партньори се намираха в състояние на открита война. [1]

    Искате ли да научите повече за конкретния конфликт между двамата от 2025 г. и какво точно пишеше в официалната позиция на „ПИМК“ срещу Петлешков?

    Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

    • 

      Facebook

      Разбитата незаконна фабрика за цигари в с. Момково - 100 милиона къса, е свързана с доверения емисар на #Пеевски - Иван Петлешков. Той е известен и като приближен на #Таки. Акцията се случва след като #Петлешков е обявен за издирване от друга европейска държава, заедно с трима съучастници в трафика. По информация на BIRD.BG е изтекла информация и Петлешков е успял да избяга в #Дубай. BIRD е разузнаването на гражданите. Подкрепете ни с дарение тук 👉 bird.bg/donate

      Момково: разбита незаконна фабрика за цигари (100 млн. къса).

      
    • 

      

      Facebook·ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев

      Трафик СОТ - Facebook

      5.05.2025 г. — Трафик СОТ - казусът с новоизлюпения за България, Ех, Митов, Митов, колко хубаво беше в МВнР. разкрит от БОЕЦ - България

      
    • 

      Евроком

      Кой е Петлешков и как е свързан с Пеевски и Таки? - Евроком

      9.04.2025 г. — Иван Петлешков е известен с публичната си дейност в Пловдив и участието си в различни бизнес начинания

      

    Показване на всички

    В какво са били партньори ?

    Преди конфликтът им да ескалира в открита война, Илиян Филипов и Иван Петлешков са поддържали дългогодишни близки лични взаимоотношения и са пресичали интересите си в няколко бизнес направления.

    Данните от разследващите журналисти от BIRD.bg и тяхната система за свързани лица „ЩРАК“ разкриват, че двамата са имали общи икономически интереси и съвместни фирми в сферата на транспорта, спедицията и рециклирането.

    Партньорството и последвалият разрив между тях се развиват по следната линия:

    1. Оперативен и медиен договор

    • Реклама и информационен чадър: Фирмата на Филипов „ПИМК“ е имала дългогодишен сключен мащабен рекламен договор с регионалния пловдивски сайт „TrafficNews“, който се контролира от Петлешков. Договорът е осигурявал сериозен медиен комфорт за транспортния бос в града. [1]
    • Прекратяването на договора: В началото на 2025 г. Филипов едностранно прекратява този рекламен договор. По негови думи, това е началната точка на раздора. Веднага след това медията на Петлешков започва масирана кампания с критични публикации и разкрития, целящи да уронят престижа на „ПИМК“ и строителните проекти на холдинга. Филипов публично обяви тогава: „Спряхме да им плащаме, защото отказахме да се подчиняваме“. [1]

    2. Контролът над ФК „Ботев“ (Пловдив) и футболното съперничество

    • В Пловдив футболът е силно обвързан с бизнеса и политиката. Докато Илиян Филипов влезе като едноличен силен човек и основен спонсор на „Ботев“, Иван Петлешков в миналото е заемал постовете на финансов и изпълнителен директор в градския съперник – „Локомотив“ (Пловдив). [1, 2, 3]
    • Търканията между двамата се пренасят и на ниво влияние сред организираните фенски маси в града, които в Пловдив имат сериозна тежест при натиск върху местната власт.

    3. Конкуренция за обществени поръчки и градско влияние

    • Политическият лост: Иван Петлешков индиректно овладя сериозни позиции в Община Пловдив чрез своята политическа формация „Браво, Пловдив“, която има петима общински съветници. [1]
    • Филипов обвиняваше бившия си партньор, че използва общинските съветници, за да прокарва частни икономически интереси и да упражнява скрито влияние върху местната полиция. Тъй като „ПИМК Билд“ е най-големият изпълнител на общински строителни обекти в Пловдив за десетки милиони евро, пресичането на интересите им на общинско ниво се превърна в неизбежен и силно токсичен сблъсък. [1, 2, 3]
    •  
    •  
      Нещо общо имат ли със свинаря Гергов и Пловдивският панаир?
      Да, пресечни точки има, макар и индиректни, преминаващи през лостовете на местната политическа и бизнес власт в Пловдив. Връзката между фигури като Георги Гергов (известен като „Свинаря“), казуса с Пловдивския панаир и враждуващите страни Илиян Филипов и Иван Петлешков, се очертава в няколко важни линии:

      1. Началото на бизнеса на Филипов около Панаира

      В биографичен план, първите стъпки на Илиян Филипов в частния бизнес започват точно там. След като се занимава с куфарна търговия в началото на 90-те години, той отваря първите си търговски обекти и магазини именно в района на Пловдивския панаир. По-късно пътищата им се засичат на ниво местен олигархат – Филипов оглавяваше сдружението „Бизнесът за Пловдив“, което имаше огромна тежест при вземането на икономически решения в града, където Панаирът е най-апетитният парцел. [1]

      2. Политическите протекции и моделът на Делян Пеевски

      Основната нишка, която свързва Гергов, Панаира и опонента на убития – Иван Петлешков, е политическото и корпоративно влияние на Делян Пеевски:

      • Разследващите журналисти (например от BIRD.bg) и опозиционните партии многократно са сочили, че Георги Гергов успя да придобие контрол над близо 79% от Пловдивския панаир чрез скрити политически договорки и протекции по оста ГЕРБ-ДПС. [1, 2]
      • Същевременно, Иван Петлешков публично е назоваван в разследванията като близък до същия център на власт – Делян Пеевски. Чрез политическия си проект „Браво, Пловдив“, Петлешков овладя позиции в Общинския съвет, които индиректно влияят на решенията за градското планиране, където апетитите за терените на Панаира (за застрояване) са огромни. [1]

      3. Сблъсъкът за „Овладяването на Пловдив“

      Илиян Филипов беше в открита война с Петлешков именно заради обвиненията, че неговата групировка е „феодализирала“ града чрез общински съветници и контролира местната полиция. Тази схема на местно управление е огледална на модела, по който Георги Гергов с години контролираше БСП-Пловдив и общинските съветници, за да прокара харизмата на Панаира през смесеното дружество „Пълдин Туринвест“. [1, 2, 3]

      В Пловдив едрите бизнесмени не съществуват в изолация. Дори да нямат общи регистрирани фирми, те оперират в общо политическо пространство. Завземането на общината от нови проксита (като хората на Петлешков) директно застрашаваше както договорите на Филипов за строителство, така и статуквото, изградено от по-старите фигури в града като Гергов.