Как ще откраднат бъдещето

 !!Три холдинга имало в България и на трите сменят шапките , а вероятно не само тях, но на оръжейните Боташ Катамарана слагат . С каква ли задача ?!  !Евгени Кънев го избива  на теории на конспирацията , но  къде няма корупция  и подобни  строежи . Търсят цаката на Благомир Коцев , но  и на всеки друг кмет който не е от Мафията .   Някакви 100 декара.  

В България има три основни и най-големи държавни холдингови структури, които концентрират милиарди левове ресурс. Те управляват ключови сектори като енергетика, транспорт и индустрия. Към тях понякога се причисляват и други мега-структури като Българска банка за развитие (ББР) и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), но те не функционират класически като холдинги с множество търговски дружества. [1, 2, 3, 4, 5]

Тримата големи държавни холдинга

1. Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД: Най-мощната компания по приходи в страната. Под нейната шапка са АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и др. [1, 2, 3]
2. Държавна консолидационна компания (ДКК) ЕАД: Създадена да управлява неенергийни активи на държавата. Тя контролира дружества от военно-промишления комплекс (като „Вазовски машиностроителни заводи“ - ВМЗ и „Кинтекс“), „Ел би булгарикум“ и др.
3. „Холдинг БДЖ“ ЕАД: Управлява държавните пътнически и товарни железопътни превози. [1]

---

Как се източват („краде от“) държавните холдинги?

Според многобройни доклади на разследващи журналисти, неправителствени организации (като Центъра за изследване на демокрацията) и одитни институции, източването на държавните компании рядко става чрез физическо вземане на пари в брой. То се осъществява чрез „бели“ финансови схеми, договори и умишлено лошо управление: [1]

• Инхаус (In-house) процедури без конкурс: Държавният холдинг или негово дружество възлага мащабен проект на друго държавно предприятие без конкурс. Това предприятие обаче няма капацитет и превъзлага дейността (заедно с милионите) на предварително избрани частни фирми-подизпълнители по непрозрачен начин.
• Фиктивни и раздути обществени поръчки: Обществените поръчки се организират с критерии, написани специално за конкретна фирма ("нагласени поръчки"). Цените за ремонт, доставка на материали или горива се завишават многократно над пазарните, а разликата остава в частни ръце.
• Неизгодни договори с посредници: Холдинговите дружества често продават продукцията си (например ток или оръжие) на занижени цени на частни посредници, вместо директно на пазара. Посредниците след това препродават стоката с огромна печалба, която иначе би влязла в държавния бюджет.
• Консултантски услуги и софтуер: Плащане на милиони левове за "проучвания", "правни консултации" или "ИТ платформи" към кухи фирми. Реално тези услуги или не се извършват, или реалната им стойност е минимална.
• Назначаване на "наши хора": Назначаването на некомпетентен мениджмънт по партийна линия гарантира, че никой няма да контролира договорите и ще се подписват неизгодни споразумения без съпротива. [1]
• Кръстосано субсидиране: Печалбите от печелившите дружества (например АЕЦ „Козлодуй“) се изтеглят към холдинга, за да се покриват дългове и съмнителни разходи на губещи дружества, вместо да влизат като дивидент в държавата. [1]

Отговорите на AI може да съдържат грешки.  Става въпрос за пари и власт 

 

Вместо да ударят корупцията здраво и да спестят  поне 5% от  бюджета . Още  толкова като ударят сивата икономика   и вместо  да теглят заеми ,ще са на излишък . Ама Прогресивната  Чалгария  не може защото няма да ѝ разрешат да го направи .  Най-много да спасят  някакви пари от ЕС  със мимикрия .  В Европа знаят какви сме калпазани и тарикати , ще проверяват  и какво остава за крадене ?  Ами да крадат от бъдещето . 

 

 

 

 

Освен за пари  разбира се става въпрос за амбиции, предразсъдъци и  дива балканска простотия .

И за фатмаци  като този  станал Премиер или този  назидателният  тъпанар !!! 

Въпроси и съмнения: Дебелоочие

Въпроси и съмнения: Дебелоочие:   !!!!! Гълъб Донев , теглим дълг защото нямало да има пари за пенсии! Точно този ще ни спасява!  Цирк !   България ще има сериозен проблем ...

 

 

Безгранична алчност и простотия

 !! Баш това е и се случва на целите Балкани и въобще по света и у нас. 

В Украйна и шелфа на Крим има големи находища на газ и нефт както конвенционални така и шистови . Една от причините за конфискуването на Крим от Путин е тази . Ако нямаше война , в Украйна щяха да се наместят американците да добиват. След 20-30 години ще е късно поради развитието на ВЕИ технологиите и екологичните щети . Високи цени и пазари се търсят като за последно. Войната в Украйна и Близкият изток е част от това . Срещу Газа има находища . Защо да не изгонят палестинците и опцията палестинска държава да се ликвидира . Да се удари Иран и опустошат монархиите в залива също работи за повишаване цените . И срещу интересите на Европа и България . Не случайно Европа не е допусната в преговорите за мир в Украйна .      

Мирна и цяла Украйна   включително  заедно с Крим със всичките си ресурси  като част от ЕС не е в интерес  не само на Русия ,но и на САЩ и Китай   ! Независим Крим , част от ЕС, също не  е в интерес  на САЩ  и Русия . ! Как тогава да има мир ! !

Има ли неразработени находища на нефт и газ в Украйна и апетити на американски компании към тях . Колко богат ще е Крим ако е самостоятелна независима държава ?

Украйна притежава вторите по големина доказани запаси от природен газ в Европа (около 900 милиарда кубични метра), голяма част от които остават неразработени. Американските и западните енергийни компании проявяват силен стратегически интерес към тези ресурси от десетилетия, но пълномащабната война и геополитическите рискове блокират реалната им експлоатация. [1, 2, 3, 4]

---

Неразработени находища на нефт и газ в Украйна

Повечето съществуващи и леснодостъпни находища в Украйна (особено в Днепърско-Донецкия басейн) са силно изтощени (над 70-80%). Огромният потенциал на страната обаче се крие в неразработени и нетрадиционни източници: [1, 2]

• Шистови и дълбоки газови залежи: Големи находища на шистов газ (като Юзовското поле в Източна Украйна и Олеското в Западна) и т.нар. „затегнат газ“ (tight gas) на дълбочина над 5000 метра остават почти изцяло недокоснати. [, 2]
• Черноморският шелф: Дълбоководните зони в Черно море крият потенциал за между 4 и 13 трилиона кубични метра природен газ, но достъпът до тях е блокиран заради военния конфликт. [1]

Апетити на американските компании

Интересът на САЩ към украинските въглеводороди е както икономически, така и геополитически (целящ да намали енергийната зависимост на Европа). [1, 2]

• Исторически договори: Още преди 2014 г. американски гиганти като ExxonMobil и Chevron подписаха мащабни споразумения за милиарди долари за проучване на дълбоководния черноморски шелф (находището „Скифско“) и шистовите залежи. [1, 2]
• Настояща ситуация: Поради военните действия и анексирането на територии, тези компании официално замразиха или прекратиха проектите си. Въпреки това, държавната Naftogaz Ukraine продължава да води разговори с американски сондажни фирми за бъдещо сътрудничество при евентуално постигане на мир. [1, 2, 3, 4]

---

Колко богат би бил Крим като независима държава?

Ако Крим беше напълно призната, стабилна и независима държава, неговото икономическо богатство теоретично би могло да бъде много голямо, но изключително зависимо от външни инвестиции. Потенциалът му се определя от следните фактори:

+----------------------------------------------------------------------------+

|                       ПОТЕНЦИАЛ ЗА БОГАТСТВО НА КРИМ                       |
+-----------------------------------+----------------------------------------+

| ФАКТОРИ ЗА УСПЕХ                  | КРИТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА             |
+-----------------------------------+----------------------------------------+

| • Изключителна икономическа зона  | • Огромна липса на сладка вода за     |
|   в Черно море (огромни залежи    |   земеделието и индустрията.           |
|   на газ и нефт в шелфа).         |                                        |
| • Развита туристическа и          | • Необходимост от милиарди долари     |
|   рекреационна инфраструктура.    |   чужди инвестиции за дълбоководни     |
| • Стратегически търговски приста- |   сондажи, каквито местната икономика  |
|   нища (Керч, Севастопол).        |   не може да финансира сама.           |
+-----------------------------------+----------------------------------------+

1. Енергиен сектор (Черноморският шелф)

Крим контролира (географски) огромна част от изключителната икономическа зона в Черно море. Прогнозните ресурси на кримския шелф се оценяват на около 2 трилиона кубични метра газ и над 1 милиард тона петрол. Като независима държава, Крим би могъл да отдава концесии на западни компании и да се превърне в ключов износител на енергия за Югоизточна Европа (подобно на модела на Румъния или Турция, които вече разработват съседни зони в Черно море). [1, 2, 3, 4]

2. Туризъм и селско стопанство

Полуостровът разполага с отлични климатични условия за международен туризъм, лозарство и корабостроене. В миналото Крим формираше едва около 2.8% от БВП на Украйна, но потенциалът му като независима туристическа дестинация (тип Кипър) би бил значителен при наличие на международно признание. [1]

Икономическият парадокс

В реалността, без международно правно признание и стабилност, нито една голяма американска или европейска компания няма да инвестира необходимите 10–12 милиарда долара за разработване на шелфа. Освен това Крим страда от хроничен недостиг на сладка вода, чийто основен източник歷史чески е Северокримският канал, идващ от река Днепър в континентална Украйна. Без споразумение за ресурсите със съседите си, една независима кримска държава би срещнала тежки икономически бариери. [1]

---

Ако искате да разберете повече за конкретно находище, мога да ви предоставя детайли за:

• Разположението и капацитета на Юзовското находище.
• Договорите на ExxonMobil и Shell за черноморския шелф преди конфликта.
• Настоящите енергийни проекти на съседните държави (Румъния и Турция) в Черно море. [1, 2, 3, 4]

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

• Недоволство от американските газови проекти в ... - КРИБ

  28.04.2026 г. — Европейският съюз планира да забрани целия внос на руски газ до 2028 г. В същото време САЩ искат да вложат излишния си газ и петро...

  

  

  krib.bg
• The Cost to Ukraine of Crimea's Annexation - Jamestown

  15.04.2014 г. — Another important PSA—regarding the Skifske deep-water natural gas deposit—was negotiated by the Ukrainian government with a conso...

  

  

  The Jamestown Foundation
• Shell to break Gazprom gas monopoly in Ukraine

  30.01.2013 г. — Shell and Ukraine signed $10 billion deal in Davos. Shell's Chief Executive Officer, Peter Voser, and Ukraine's President Viktor Y...

  

  

  2B1st Consulting

Показване на всички

 

Какво губят жителите на Крим от Руската окупация след референдума ?

Последиците от анексирането и последвалата окупация на Крим от Русия след 2014 г. промениха коренно живота на местните жители. Макар Русия да увеличи заплатите в публичния сектор и пенсиите веднага след референдума, дългосрочните негативи засегнаха почти всички сфери.

Ето какво изгубиха жителите на Крим в икономически, социален и правен план:

1. Икономическа изолация и срив на доходите

• Международни санкции: Крим бе поставен под пълно икономическо ембарго от САЩ и ЕС. Това доведе до изтеглянето на всички западни компании, банки (включително Visa и MasterCard) и международни брандове.
• Загуба на туризма: Чуждестранният туризъм (особено круизният и западноевропейският) изчезна напълно. Полуостровът стана зависим единствено от руски туристи с по-нисък бюджет, което срина приходите на местния хотелиерски и ресторантьорски бизнес.
• Блокиран бизнес: Местните предприемачи загубиха достъп до украинските и европейските пазари. Износът на кримски стоки (вино, зърно) стана невъзможен извън Русия.

2. Права, свободи и сигурност

• Човешки права и репресии: Жителите изгубиха демократичните си свободи. Свободата на словото, правото на протест и независимите медии бяха ликвидирани. Силно засегнати са малцинствата (особено кримските татари), които са подложени на системни обиски, арести и преследвания от ФСБ.
• Принудителна мобилизация: След 2022 г. мъжете с руски паспорти в Крим подлежат на принудителна мобилизация в руската армия, което означава, че местни жители биват изпращани да воюват срещу собствената си държава (Украйна).
• Правен вакуум: Имотите на много хора, които избягаха или бяха обявени за „нелоялни“, бяха национализирани или конфискувани без реално обезщетение.

3. Инфраструктура и жизненоважни ресурси

• Водна криза: Крим изгуби достъпа си до Северокримския канал, който осигуряваше 85% от прясната вода на полуострова. Това доведе до пресъхване на земеделски земи, унищожаване на реколти и въвеждане на строги графици за водата в големите градове с години.
• Логистика: Преди 2014 г. Крим беше свързан с развита железопътна и автомобилна мрежа с континентална Украйна. Сега транспортът е ограничен предимно до Кримския мост, който е постоянна военна цел.

4. Международна изолация и свободно придвижване

• Непризнати паспорти: Руските паспорти, издадени в Крим, не се признават от по-голямата част от света. Жителите изгубиха правото на безвизово пътуване в ЕС (което Украйна получи) и срещат огромни трудности при получаване на визи за чужбина.
• Дипломи и образование: Дипломите от кримските университети вече не се признават международно, което лишава младите хора от възможности за кариера и образование в чужбина.

---

Ако искате да научите повече за конкретен аспект, мога да ви разкажа за:

• Настоящата ситуация с мобилизацията на кримски граждани.
• Как санкциите повлияха на банковата система на полуострова.
• Състоянието на кримските татари и техните права днес.
•  
• С оглед на загубите , ако има свободен ,честен референдум с три опции , независимост и автономия към Украйна или Русия , какво биха избрали жителите на Крим ?
  При провеждането на хипотетичен, напълно свободен и честен референдум в Крим днес, изборът на населението би бил силно поляризиран и ще зависи пряко от драстичните демографски промени, настъпили след 2014 г. През последното десетилетие полуостровът претърпя мащабно преселване – над 100 000–200 000 украинци и кримски татари напуснаха региона, докато повече от 200 000 руски граждани се заселиха там.

  Ако приемем, че право на глас имат всички настоящи жители, както и незаконно прогонените след 2014 г., изборът между трите опции вероятно би се разпределил по следния начин:

  1. Опция: Автономия в състава на Русия

  Въпреки тежките икономически загуби, международните санкции, водната криза и заплахата от принудителна мобилизация, тази опция все още би събрала много силна подкрепа сред етническото руско мнозинство.

  • Кой би я избрал: По-възрастното население (което получава руски пенсии), руските военнослужещи и техните семейства, административният апарат и стотиците хиляди новозаселили се след анексирането руски граждани. [1]
  • Мотивация: Силно влияние на руската медийна среда, страх от украинско възмездие за колаборационизъм, културна и езикова идентичност. За много от тях икономическите трудности се възприемат като „временно явление“ в името на националната принадлежност.

  2. Опция: Автономия в състава на Украйна

  Завръщането към Украйна би било основният избор за хората, които оценяват реалния мащаб на загубите от окупацията.

  • Кой би я избрал: Етническите украинци, голяма част от младото поколение, което иска международно признати дипломи, възможности за бизнес и свободно безвизово пътуване в Европа. Тази опция ще бъде подкрепена и от по-голямата част от кримските татари, чиито политически органи (Меджлисът) са забранени от Русия, а самите те са подложени на тежки политически репресии.
  • Мотивация: Възстановяване на законността, премахване на икономическата блокада, връщане на чуждестранните инвестиции и сигурността на личната собственост.

  3. Опция: Пълна независимост (Суверенна държава)

  Тази опция би могла да се превърне в изненадващ компромисен вариант за умерените жители, които искат край на конфликта, но се страхуват от радикална промяна в една от двете посоки.

  • Кой би я избрал: Местният бизнес, умерените интелектуалци и хората, които са уморени да бъдат „военна зона“ и геополитическа разменна монета. Преди 2014 г. идеята за независим Крим винаги е имала малък, но стабилен кръг от поддръжници.
  • Мотивация: Желание Крим да се превърне в „Черноморска Швейцария“ или Кипър – демилитаризирана зона, която печели от собствения си газов шелф и международен туризъм, без да зависи от волята на Москва или Киев.

  ---

  Какъв би бил крайният резултат?

  При реален и честен вот, резултатът би бил изключително оспорван и вероятно нито една опция няма да спечели абсолютен служебен триумф (какъвто беше фалшифицираният вот от 96% през 2014 г.). [1]

  1. Ако гласуват само сегашните жители: Опцията за Автономия към Русия вероятно би спечелила с минимално мнозинство (около 50-55%), поради масовото заселване на руско население и прогонването на проукраинските граждани през последните 12 години. [1]
  2. Ако в гласуването се включат бежанците от Крим: Резултатът би се променил драматично. Гласът на завърналите се украинци и татари, съчетан с недоволните от санкциите местни жители, би дал сериозен превес на Автономията в Украйна или би разцепил вота в полза на Независимостта. [1, 2]

  Основният проблем на един такъв референдум би бил дълбокото вътрешно разделение на обществото, което окупацията създаде, превръщайки полуострова от мирен курортен регион в силно военизирана и икономически изолирана зона.

  Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

  • Тогава не разбирахме, че ни окупират: хора от Крим ...

    14.03.2024 г. — ДВ разговаря с двама души, родени в Крим, които не са загубили надеждата един ден да се завърнат в освободения Крим. https://p.dw.

    

    

    DW.com
  • Crimea in the public opinion of Ukrainians - Ilko Kucheriv

    26.10.2018 г. — A prevalent majority (69%) of Ukraine's population believes that the Crimea should be a part of Ukraine, and this percentage remai...

    

    Фонд «Демократичні ініціативи» ім. Ілька Кучеріва
  • Crimeans dream of Russia - Le Monde diplomatique

    The poll, hastily organised after Russian troops without identifying badges occupied the Crimean peninsula – revealed that more th...

    

    

    Le Monde diplomatique - English edition