И така до края на света

 

В новата история на България през XXI век (след 2000 г.) почти няма осъдени на ефективен затвор политици и висши магистрати, въпреки десетките скандали и щети за милиарди. Изключенията с реални присъди засягат предимно бизнесмени, кметове и представители на организираната престъпност, докато делата по високите етажи на властта масово завършват с оправдателни присъди или изтичат по давност.

Топ 20 скандала, афери и грабежи (2001 – 2026 г.)

1. Източването на КТБ (2014 г.). Най-големият финансов срив в съвременната история, довел до загуба на над 4 милиарда лева и фалит на четвъртата по големина банка.
2. Аферата „Хемусгейт“ (2021 г.). Разкрития за изтеглени в чували около 53 милиона лева в брой, предназначени авансово за строителството на магистрала „Хемус“.
3. Схемата „Осемте джуджета“ (2020 г.). Разследване на Антикорупционния фонд, което показа как частни лица с помощта на прокуратурата и полицията превземат чужд бизнес и изземват злато и пари.
4. Заменките на гори и земи (2006 – 2009 г.). Държавни горски и земеделски терени по Черноморието и курортите бяха заменени за евтини земи във вътрешността на страната, нанасяйки щети за стотици милиони.
5. Аферата „Булгартабак“ и контрабандата. Приватизацията на тютюневия холдинг и последвалите международни доклади за мащабен нелегален износ на цигари в Близкия изток.
6. Скандалът „Апартаментгейт“ (2019 г.). Висши политици, министри и магистрати закупиха луксозни имоти в София на цени многократно под пазарните от строителната компания „Артекс“.
7. Криптовалутата OneCoin и Ружа Игнатова (2014 – 2017 г.). Българката Ружа Игнатова създаде една от най-големите финансови пирамиди в света, завличайки инвеститори с над 4 милиарда долара.
8. Аферата „Яневагейт“ (2015 г.). Изтекли записи на разговори между съдии, разкриващи директна намеса на изпълнителната власт и прокуратурата в съдебни решения.
9. Проектът АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“. Похарчени милиарди левове за оборудване на незапочната атомна централа и драстично оскъпен хидровъзел с корупционни консултантски договори.
10. Злоупотребите по програма САПАРД (2008 г.). Източване на европейски средства за земеделие чрез фиктивни договори и стари машини, заради което Брюксел замрази фондове за България.
11. Аферата „Батко и Братко“ (2008 г.). Шефът на пътния фонд Веселин Георгиев възлагаше обществени поръчки за десетки милиони лева на фирми, управлявани от неговите братя.
12. Кражбата на трезора в София (2011 г.). Най-големият банков обир в България, при който от частен трезор на бул. „Евлоги Георгиев“ бяха задигнати около 40 милиона лева.
13. Вносът на нелегален боклук и аферата с ТЕЦ-овете. Италия и други държави изнасяха хиляди тонове отпадъци към България, които се изгаряха незаконно в топлоцентрали и тровеха въздуха.
14. Аферата „Кумгейт“ (2017 г.). Разкрития за назначения на роднини, кумове и приятели на ключови общински и държавни постове в Хасково.
15. Къщите за гости с европари (2019 г.). Десетки милиони от европейските фондове бяха усвоени за строеж на луксозни вили, които се ползваха като частни имоти вместо за туризъм.
16. Продажбата на българско гражданство (2018 г.). Разследване показа как Държавната агенция за българите в чужбина е издавала фалшиви удостоверения за произход срещу подкупи.
17. Източването на „Топлофикация София“ (2006 г.). Бившият директор Валентин Димитров източи милиони от дружеството за луксозни покупки, джакузита и частни сметки в Австрия.
18. Скандалът с „Дюнигейт“ (2012 г.). Продажба на защитени пясъчни дюни в Несебър на символични цени с цел застрояване.
19. Записите от „Мишо Бирата“ (2011 г.). Публикувани разговори, в които премиер нарежда на шефа на митниците да спре проверка на пивоварна заради поет ангажимент.
20. Скандалът „Барселонагейт“ и снимките с кюлчета (2020 г.). Разследване за пране на пари чрез луксозни имоти в Испания и изтекли снимки на пачки с евро и златни кюлчета в спалнята на премиера. [1]

---

Кой „хайдук“ всъщност влезе в затвора?

Въпреки мащаба на тези скандали, българската съдебна система рядко стига до осъдителни присъди за политици от първия ешелон. Ето каква е равносметката за реално изтърпените наказания:

• Кметове и местна власт. Най-знаковият случай е бившият кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, която беше осъдена на 6 години затвор за подкуп. На 10 години затвор за подкуп беше осъден и бившият кмет на Пазарджик Тодор Попов (делото мина през дълги инстанции).
• Бизнесмени и олигарси. Няколко крупни бизнесмени лежаха в ареста или изтърпяха присъди, но често не за основните корупционни схеми. Николай и Евгения Баневи прекараха години в ареста по обвинения за източване на заводи, но присъдите им бяха намалени или условни. Миню Стайков също прекара над 2 години в ареста по дела за данъчни престъпления и еврофондове.
• Топлофикация и измами. Бившият шеф на „Топлофикация София“ Валентин Димитров (Вальо Топлото) беше осъден на 3 години затвор за безстопанственост, като присъдата му беше приспадната от времето в ареста. Александър Томов (бившият шеф на ЦСКА и „Кремиковци“) получи присъда на първи инстанции, но впоследствие беше оправдан.
• Избягали или в чужбина. Основни фигури като Цветан Василев (КТБ), Васил Божков (върнал се по-късно в България и поставен под домашен арест/гаранция по делата за хазарта), Ружа Игнатова (в неизвестност) и Евелин Банев-Брендо (предал се сам след години укриване) прекараха години извън обсега на българските затвори.
• Висши политици и министри. Нито един министър-председател, министър от последните 25 години или висш магистрат не е влязъл ефективно в затвора за корупция. Дела като тези срещу Николай Цонев, Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Петър Москов или Цветан Цветанов завършиха с пълни оправдателни присъди.
•  
• Ами Кьовеши не спипа ли някого за Чирен
  Европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши, започна мащабно разследване за разширението на газохранилището „Чирен“, но към момента няма вкарани в затвора лица по този случай. Вместо присъди, казусът доведе до институционален сблъсък, отстраняване на наблюдаващия европрокурор и твърдения за изчезнали документи по делото. [1, 2, 3]

  Как се разви разследването за „Чирен“?

  • Начало на акцията (август 2024 г.). Представители на Европейската прокуратура влязоха на обиск в офисите на „Булгартрансгаз“ и фирми изпълнители заради съмнения за злоупотреба със 78 милиона евро европейско финансиране. Поводът беше сигнал, че вместо първоначално предвидените наклонени сондажи, изпълнителите са преминали към по-евтини вертикални сондажи, с което се пестят десетки милиони левове при риск за самото хранилище. [1, 2, 3, 4]
  • Обвиненията срещу Владимир Малинов. По разследването бяха повдигнати обвинения срещу бившия министър на енергетиката и дългогодишен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Той публично отрече да е извършил нарушения или да му е оказван натиск при провеждането на обществените поръчки. [1, 2, 3, 4]
  • Скандалът с европрокурора Теодора Георгиева (март 2025 г.). Наблюдаващият български европейски прокурор Теодора Георгиева заяви в медийни интервюта, че по делото има свидетелски показания за натиск върху подизпълнители и искани 20 милиона лева, свързани с Делян Пеевски. Делян Пеевски категорично отрече тези твърдения и ги нарече лъжи. [1, 2, 3]
  • Отстраняване и контраразследване. Веднага след тези изявления Георгиева си направи отвод, а Лаура Кьовеши започна вътрешна проверка срещу нея и временно я отстрани от длъжност в Люксембург заради евентуални нарушения по разследването. Паралелно с това българската прокуратура започна проверка срещу самата Георгиева след появата на записи и свидетелски твърдения, свързващи я с издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото. [1, 2, 3]
  • Съдбата на делото и кадровите рокади (2026 г.). През септември 2026 г. стана ясно, че постановлението за привличане на Владимир Малинов като обвиняем е „изчезнало безследно“. След като през август 2026 г. Малинов беше освободен от ръководството на „Булгартрансгаз“, той за кратко оглави съвета на директорите на „Газов хъб Балкан“, но през ноември 2026 г. подаде оставка и оттам. [1, 2]

  Равносметката дотук

  Проектът за разширение на газохранилището „Чирен“ беше спрян и обществените поръчки по него се провалиха неколкократно. Според последните данни от Антикорупционния фонд от ноември 2026 г., публична яснота за статуса на разследването на Европейската прокуратура и съдбата на изчезналите документи все още липсва, а осъдени или задържани по казуса няма. [1, 2, 3, 4]

   

   

  А магнитният Владислав Горанов за какви далавери го наричаха

  Бившият финансов министър Владислав Горанов беше санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ през февруари 2023 г. заради участие в мащабна корупционна схема в полза на хазартния бизнес, ощетила бюджета с близо 600 милиона лева. Освен това името му беше замесено в скандала с безплатното ползване на луксозен апартамент в София и обвинения във взимане на подкупи в брой. [1]

  1. Мотивите на САЩ по закона „Магнитски“ (хазартната афера)

  Според официалното съобщение на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) от 10 февруари 2023 г., санкциите срещу Горанов и неговата консултантска фирма „Трилема Кансълтинг“ са наложени заради следните действия: [1, 2]

  • Законодателни манипулации и подкупи. Като министър на финансите Горанов е участвал в схема, при която десетки милиони евро са платени на български длъжностни лица в замяна на благоприятно законодателство за играчи в хазартния сектор. [1]
  • Щети за държавния бюджет. Заради промените в законите и последвалите данъчни облекчения държавната хазна е била лишена от близо 600 милиона лева (около 300 милиона долара) данъчни приходи за период от пет години. [1]
  • Твърденията на Васил Божков и документите на OFAC. Бизнесменът Васил Божков публично твърдеше, че в периода 2017 – 2019 г. е предал около 60 милиона лева в брой като подкупи („такса спокойствие“) чрез Владислав Горанов, за да не бъдат закачани лотарийните му игри. В съдебни документи на американското финансово министерство от лятото на 2026 г. по делото за отпадане на санкциите на Божков, властите в САЩ отново изрично посочиха Горанов и Бойко Борисов като получатели на плащания от Божков за преференциално отношение. [1]

  2. Скандалът с безплатния луксозен апартамент (2019 г.)

  Преди санкциите по „Магнитски“ Горанов беше в центъра на друг голям скандал, който предшестваше „Апартаментгейт“:

  • Жилище без наем. Стана ясно, че от 2012 г. финансовият министър живее със семейството си безвъзмездно в луксозен апартамент от 180 кв. м в затворения комплекс „Есте Хоум енд Спа“ в София, собственост на неговия кръстник Иван Сариев.
  • Конфликт на интереси. Сариев се оказа свързан с бизнесмените братя Домусчиеви, чийто бизнес имаше преки допирни точки с държавната финансова политика и регулации. Горанов твърдеше, че всичко е законно и декларирано, а антикорупционната комисия (КПКОНПИ) не откри конфликт на интереси.

  Каква е реакцията на Горанов и какво се случи в България?

  • Позицията на Горанов. Той категорично отрича всички обвинения, като определя твърденията на Васил Божков за измислици, а американските санкции по „Магнитски“ нарича „политическа репресия“, базирана на подвеждаща информация.
  • Действията на българската прокуратура. Въпреки разкритията на САЩ и твърденията за десетки милиони подкупи, Софийската градска прокуратура прекрати разследването за рекет и подкупи през 2023 г. поради липса на доказателства. Срещу Владислав Горанов в България няма повдигнати обвинения и той не е осъждан, като продължава да участва активно в политическия и икономическия дебат от името на ГЕРБ. [1, 2, 3, 4, 5]
  •  
  •  
    Сега Владислав Горанов доста коментира по медиите новите крадци . Безсрамни ли са всички политици .
    Активното завръщане на Владислав Горанов в медиите като критик на финансовата политика и морала във властта предизвиква остри обществени реакции, но политолози и граждански организации предупреждават, че обобщението „всички политици са безсрамни“ често обслужва самите замесени в скандали. В публичния дебат съществуват две ясно изразени позиции относно морала в българската политика и правото на компрометирани фигури да раздават оценки.

    Защо участията на Владислав Горанов предизвикват полемика?

    Като депутат от ГЕРБ и член на бюджетната комисия, през 2026 г. Владислав Горанов редовно коментира държавния бюджет, пенсионните фондове и кредитния рейтинг на страната. В интервюта за медии като Mediapool и БНТ той обвинява управляващите в липса на реформи, лъжи и разхищение на публичен ресурс. [1, 2, 3, 4]

    • Критиката срещу двойния стандарт. Граждански движения, опозиционни политици и коментатори в социалните мрежи остро критикуват медийното му присъствие. Според тях е неприемливо политик, санкциониран от САЩ за мащабна корупция по закона „Магнитски“, да поучава обществото за честност и управление на държавните пари. [1, 2, 3]
    • Защитната теза на Горанов и ГЕРБ. От своя страна Горанов твърди, че американските санкции са несправедливи и политически мотивирани, а в България срещу него няма повдигнати обвинения или присъди. Защитниците му подчертават експертизата му като бивш финансов министър и правото му на глас като избран народен представител.

    ---

    Всички политици ли са еднакви? Двете гледни точки

    Въпросът дали цялата политическа класа е безскрупулна разделя анализаторите и обществото на два основни лагера.

    • Позицията на скептиците и протестиращите граждани. Според редовните изследвания на социологически агенции като „Алфа Рисърч“ и „Галъп интернешънъл“, доверието в парламента и партиите трайно остава много ниско. Критиците посочват, че липсата на ефективни присъди за корупция по високите етажи позволява на замесени в скандали политици да се връщат на власт без срам. Политическото номадство и безпринципните коалиции засилват усещането у избирателите, че личният интерес стои над обществения.
    • Позицията на политолози и антикорупционни експерти. Наблюдатели и организации като „Прозрачност без граници“ (Transparency International) отбелязват, че тезата „всички са маскари“ е най-изгодна за корумпираните кръгове. Тя отблъсква хората от изборните урни и пречи да се прави разлика между политици с доказани корупционни схеми и такива, които работят прозрачно. Експертите подчертават, че в местната власт, парламента и администрацията има и почтени професионалисти, но техните усилия остават в сянката на големите афери.

    Според международните доклади за върховенството на закона основният проблем в България не е в личния морал на отделните политици, а в слабите контролни институции и съдебната система. Когато институциите не налагат реални наказания, публичният срам престава да бъде спирачка за злоупотреби.