ПОЕТИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛ РАДЕВ
Господин Генерал, отгоре
изглеждат като мравки хората
и се не чува що говорят.
А те приказват, не мърморят:
– България пустеещ европейски двор е.
– Днес няма я Вапцаровата вяра светла,
че песен е животът, ден от пролет…
Дори да сме били в червена едноцветност –
вървяхме все нагоре, бяхме в полет…
– Внушиха ни: „Държавата е мащеха!”
и светъл хоризонт ни обещаха…
…На тази мащеха богатството прибраха,
на нас пък майката ни разтакаха…
Дори ни… обезгащиха!
– Страната – някога сред челните,
пак първа е… – в класациите…, черните…
– Стопанство, армия, образование,
култура и наука, знание,
здравеопазване и спорт,
търговски връзки и транспорт… –
ограбване – тотално.
– Разруха – повсеместна.
– За тях е „Капиталът“,
за нас пък – „Манифестът“…
– Отгоре сто на сто се виждат магистрали,
ала народа – кучета го яли!
– Малцина яхват си колите скъпи,
за да почиват на егейски юг…
За мнозинството е денят окъпан
във труд, лишения; лишения и труд…
– С труда на 2-3 поколения
градено беше бащино огнище.
От нас отнеха построеното…
– Но кой ще чуй: „Елате и ни вижте!“?
…
…Ти имаш, Генерале, нашата подкрепа.
И вярваме, че думите ти имат стойност…
И нека с теб България не крета,
и нека от деня си хвърлим крепа,
и че сме българи, да казваме с достойнство!
автор:
Живодар ДУШКОВ
Р у с е
0
- Поздравително писмо от президента: През 2020 г. президентът Румен Радев изпраща специално поздравително писмо до Живодар Душков по случай неговата 75-годишнина. В него Радев подчертава приноса на автора към съвременната българска литература и журналистика.
- Поетично обръщение: Още през 2016 г., по време на първата предизборна кампания на генерал Радев, Живодар Душков публикува „Поетично обръщение към Ген. Румен Радев“, в което изразява надеждите си за промяна и лидерство. [1, 2]
Той е утвърден български писател, поет и журналист от Русе. Дълги години е бил преподавател в Русенския университет и главен редактор на университетския вестник „Студентска искра“. Автор е на десетки книги с поезия и публицистика. [1, 2]
- Признание: През 2016 г. той е удостоен с Почетен знак на електронното издание „Червеният ездач“ за приноса му към неговото развитие и съдържание.
- Теми: В публикациите си там той засяга широк кръг от теми – от история и литература до съвременни социални проблеми и „виртуалната агресия“ на модерния свят. [1, 2, 3, 4]
- Геополитически анализи: В статии, публикувани в платформи като „Червеният ездач“, се анализират действията на Русия и Путин (например в контекста на Сирия или борбата с тероризма) често като противовес на „американския империализъм“.
- Стихотворения за Русия: Като поет, чиито творби са превеждани и издавани в Москва, Душков поддържа силна културна връзка с руската литература и традиции. Въпреки че неговите стихове често са фокусирани върху общочовешки ценности, мир и надежда, в публицистиката му се долавя симпатия към стабилността и ролята на Русия на световната сцена. [1, 2, 3, 4, 5]
- Русия се възприема като геополитическа алтернатива, независимо от вътрешния ѝ икономически ред. Подкрепата за Путин често не е подкрепа за олигарсите, а за суверенитета и способността на Русия да се противопоставя на глобалния хегемонизъм.
- Левите интелектуалци често разграничават „капиталистическата форма“ от „националния интерес“, вярвайки, че силната държава в Русия е по-малкото зло в сравнение с разпада, който са видели през 90-те години.
- В този контекст противоречието се преодолява чрез културен филтър: Русия не се оценява като икономическа система (олигархия), а като цивилизационна опора и „Освободителка“.
- Симпатията към Русия се базира на споделената история и духовност, което стои над политическите противоречия между комунистическите идеали и настоящата реалност.
- От тази гледна точка, руският модел на „управляема демокрация“ може да изглежда по-честен или по-стабилен за държава с такава история. Противоречието се размива, когато се приеме, че идеалната демокрация никъде не съществува.
- Правото на глас като оръжие срещу системата: Демокрацията гарантира свобода на словото дори на онези, които симпатизират на авторитарни режими или идеологии, отричащи същата тази свобода. Хора като Душков се ползват от защитата на закона в България, за да хвалят системи, в които подобна критика към властта (ако беше насочена срещу Кремъл, например) би довела до затвор или цензура.
- „Ахилесовата пета“: Вие правилно отбелязвате, че това е уязвимост. Демокрацията не може да забрани пропагандата, без самата тя да заприлича на диктатура. Това създава „сива зона“, в която интелектуалци с леви или русофилски убеждения представят авторитаризма като „алтернативна гледна точка“ или „традиционни ценности“.
- Интелектуалното разминаване: За фигури като Душков свободата на словото често се възприема не като върховна ценност, а като инструмент. Те критикуват „задната страна“ на демокрацията (олигархия, неравенство), но удобно пропускат факта, че в Русия тези проблеми са в пъти по-силно изразени, при това без право на публично недоволство.
- Ролята на „полезните идиоти“ (по Ленин): Често интелектуалци, водени от носталгия или искрени леви идеали, се превръщат в проводници на чужда държавна пропаганда. Те вярват, че се борят за социална справедливост, докато всъщност легитимират режим, който е по-скоро феодално-олигархичен, отколкото социалистически.
- Финансирането тук идва от партийни субсидии (наши данъци) или членски внос.
- Логистичната подкрепа (зали за представяне на книги, печат на малки тиражи) често се осигурява от партийни структури.
- Преводи на книги на руски език (както е при Душков).
- Участие в конференции и литературни четения в Русия.
- Поддръжка на информационни портали, които препубликуват руски държавни наративи.
Живодер Душков
Живодар Душков е роден на 16
март 1947 г. в с. Надарево, Търговищко. От 1976 година живее в Русе.
Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” -
специалностите „История” и „Българска филология”. Повече от 35 години
преподава в русенската Алма матер и е удостоен с почетното звание
„Заслужил доцент на Русенския университет”. Автор е на 12 стихосбирки,
като три са билингвистични - „33 тристишия / 33 Three-lined poems”
(2014), „Камъчета от Егея / Ege’den Cak?l Taslar?” (2020), „Жар-птица в
знойното небе” / „Pasarea maiastra in cerul arzator” (2022), а „Нашият
град днес” е книга от… едно стихотворение в 43 превода на 37 езика при
първото издание (2020) и 57 превода на 51 езика - при второто издание
(2021). Автор е на романа „Пъзел” (2001, 2019), на белетристични
сборници, както и на 20 научни книги, учебници и учебни пособия от
областта на историята, на 160 научни изследвания, на над 1300
публицистични и научнопопулярни статии. В Москва, Кишинев, Букурещ и
Истанбул са публикувани негови стихове, преведени на руски, румънски и
турски език. Редактирал е повече от 80 книги и двадесетина вестници.
Носител е на престижни международни, национални и регионални отличия,
като последните (от 2022 година) са: Диплом „Поет на мира” от
международен проект, зад който стои Центърът за литература и изкуство в
Гюргево (Румъния); Диплома от конкурса „Есенно писмо”, организиран от
същия център и Литературната група „Пилигрим през света на стиховете”;
Диплом от международния литературен конкурс „История и легенди” на
Международния съюз на писателите „Св. св. Кирил и Методий”; Диплома
„Поет-пацифист” от Х поетичен конкурс „Поезия на мира за нашия дом” под
егидата на Универсалния кръг на посланиците на мира от Франция и
Швейцария; Почетен знак от ХІ международен конкурс „Чудесата на
планетата” (Еквадор), Втора награда за стихотворение от Националния
поетичен конкурс „Хоризонти на любовта” и др. Член е на Съюза на
българските журналисти и Съюза на учените.
Публикации:
Поезия:
МЕЛАНХОЛИЯ/ брой 88 октомври 2016
Проза:
И ГЛИНАТА МОЖЕ ДА Е КАТО ЗЛАТО/ брой 168 май 2024
КОГАТО СЕ ВСЛУШАШ В СЪРЦЕТО СИ/ брой 168 май 2024
Публицистика:
РУСЕНСКИТЕ ПЕНЬОПЕНЕВЦИ/ брой 82 март 2016
ДОБРИ НЕМИРОВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/ брой 87 септември 2016
Преводи:
Баху-Меседу Расулова - СТИХОВЕ/ брой 87 септември 2016
Леонид Фролов - ТЪЙ БЛИЗКО СЪМ/ брой 87 септември 2016
Валентина Громова - ГРАДЪТ ВЪВ СВОЯ СЪН…/ брой 88 октомври 2016
- Академичен път: Живодар Душков започва работа в университета през 1976 г. като асистент. В продължение на повече от 35 години той преподава в русенската Алма матер, като се утвърждава като водещ специалист в областта на историята и филологията.
- Изследователска и публицистична дейност: Автор е на десетки научни публикации, статии и книги. Неговите интереси обхващат:
- История на университета: Той е съавтор на издания, проследяващи развитието на ВУЗ-а (напр. „60 години Русенски университет“) и редовно публикува исторически бележки за институцията.
- Литературно творчество: Извън научната сфера, той е утвърден поет с 12 издадени стихосбирки.
- Обществена дейност: Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на учените в България и Лигата на русенските писатели. [1, 2, 3, 4, 5]
- Награда „Русе“: През 2022 г. е удостоен с престижната награда „Русе“ в категория „Образование и наука“ за цялостен принос и изследванията си върху историята на града и региона.
- Активно присъствие: Дори след официалното си пенсиониране, той продължава да бъде активна фигура в академичния и културен живот на Русе, участвайки в журита на литературни конкурси и културни изложби в университета. [1, 2, 3]
- История на България: Основната му академична специалност.
- Българска филология: Той има висше образование и по двете дисциплини (история и филология), което определя неговия интердисциплинарен подход.
- Журналистика и публицистика: Като дългогодишен главен редактор на университетския вестник „Студентска искра“, той обучава поколения студенти в основите на журналистиката. [1, 2, 3, 4]
- Начало в университета: Постъпва в тогавашния ВИММЕСС (сега Русенски университет) през 1976 г. именно в това направление.
- Публикации и изследвания: Неговата научна дейност в този период е свързана с историята на левото движение в Русенския регион и фигури като Георги Димитров (напр. книгата му „Моят Георги Димитров“).
- Трансформация след 1989 г.: След политическите промени дисциплината е премахната или трансформирана. Благодарение на двойното си образование (история и филология), Душков успешно пренасочва своята преподавателска и изследователска дейност към:
- Ръководна роля: Проф. д-р Радослав Радков е една от основните фигури в идеологическото обучение в Русенския университет (тогава ВИММЕСС) преди 1989 г. Под негово ръководство катедрата координира преподаването на история на БКП за всички студенти.
- Научно сътрудничество: Като млад асистент и по-късно главен асистент, Живодар Душков работи в екипа на проф. Радков. Те са съавтори в различни научни публикации и учебни помагала, типични за епохата, фокусирани върху работническото движение и местната партийна история в Русенския регион.
- Приемственост: Въпреки че след 1989 г. катедрата е трансформирана, а дисциплините — променени, и двамата остават разпознаваеми имена в историята на университета. Живодар Душков често описва тези години в своите по-късни мемоарни и исторически очерци за русенската Алма Матер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар