Предвижда ли се облагането на движението на парите от сметка в сметка и прозрачност на движението на парите ? Какво прави ЕС ? Европейският
съюз не предвижда директно „облагане“ на всеки превод от сметка в
сметка (в смисъл на нов данък върху оборота), но въвежда безпрецедентни
нива на прозрачност и следене, които ще направят скриването на доходи почти невъзможно до 2027 г.
Офшорният див капитализъм изяжда сам себе си и демокрацията . Скоро ще хапне и ЕС .
Каква е ролята на офшорният и корпоративен капитал за Брекзит
Ролята на офшорния и корпоративния капитал за Брекзит е ключова, като той действаше едновременно като политически катализатор за напускането и като стратегически инструмент за преструктуриране на британската икономика.
Връзката между глобалните капитали и Брекзит се развива по няколко основни направления:
1. Защита от регулациите на ЕС срещу избягването на данъци
Преди Брекзит Европейският съюз инициира строги мерки за данъчна прозрачност, включително Директивата срещу избягването на данъци (ATAD).
- Интересът на офшорния капитал: Корпорации, хедж фондове и свръхбогати индивиди използваха мрежата от британски отвъдморски територии (като Каймановите и Вирджинските острови) за укриване на активи.
- Цел на Брекзит: Напускането на ЕС позволи на Обединеното кралство да блокира прилагането на тези европейски правила. Това запази ролята на Лондонското Сити като главен „диригент“ на глобалните офшорни финанси.
2. Финансиране на кампанията за напускане (Leave)
Офшорният и корпоративният капитал осигуриха огромна част от финансовия ресурс за кампанията за Брекзит.
- Редица водещи донори и политически фигури зад Брекзит имаха доказани лични или корпоративни интереси в офшорни зони, разкрити по-късно в разследвания като Paradise Papers на The Guardian.
- Техните инвестиции в политически инженеринг имаха за цел да превърнат Великобритания в по-слабо регулирана, нискоданъчна икономика на прага на Европа.
3. Концепцията за „Сингапур на Темза“
Корпоративният
капитал, подкрепящ Брекзит, се стремеше към радикална дерегулация на
пазара на труда и финансовия сектор. Идеята беше Великобритания да се
конкурира с ЕС чрез:
- Изключително ниски нива на корпоративен данък.
- Намаляване на екологичните и трудовите стандарти, налагани от Брюксел.
- Привличане на т.нар. „мобилен капитал“, търсещ дискретност и липса на държавна намеса.
4. Разделение в редиците на големия бизнес
Корпоративният капитал във Великобритания не беше монолитен, което доведе до два различни резултата след Брекзит:
| Тип капитал | Позиция спрямо Брекзит | Ефект след напускането |
|---|---|---|
| Транснационални корпорации и банки | Против Брекзит. Искаха достъп до единния европейски пазар. | Преместиха над 10% от активите и персонала си в ЕС (Париж, Франкфурт, Амстердам). |
| Хедж фондове и офшорни структури | За Брекзит. Търсеха пълна свобода от регулациите на ЕС. | Засилиха позициите си в Лондон чрез по-гъвкави национални правила. |
5. Преструктуриране на инвестиционните потоци (Пост-Брекзит)
- Спад в дългосрочните инвестиции: Корпоративните инвестиции във фабрики, технологии и дълготрайни активи в Обединеното кралство отбелязаха сериозен застой поради икономическата несигурност.
- Устойчивост на портфейлния капитал: Въпреки Брекзит, краткосрочните капитали и инвестициите в ценни книжа продължиха да текат към Лондон, поддържайки града като глобален хъб за търговия с валута и деривати.
Ако желаете, можем да разгледаме по-подробно:
- Конкретните данъчни директиви на ЕС, от които се отдели Великобритания.
- Как се промениха корпоративните данъци в Кралството след Брекзит.
- Кои европейски финансови центрове спечелиха най-много от преместването на корпоративния капитал.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Показване на всички
Ран-ът какво общо има с това ?
В контекста на корпоративния капитал, данъчните убежища и Брекзит, името „Ран“ се свързва директно с две фундаментални концепции: идеологическия баща на офшорната доктрина (Ричард Ран) и умишлената стратегия за обезценяване на британската валута от хедж фондовете (паунд-стерлинг „ран“).
Връзката се проявява в следните три направления:
1. Доктрината на Ричард Ран (Richard Rahn) за данъчните убежища
Американският икономист Ричард Ран е смятан за един от най-влиятелните идеолози на съвременния офшорен капитал.
- „Кривата на Ран“ (Rahn Curve): Неговата икономическа теория твърди, че има оптимален размер на държавните разходи (около 15-25% от БВП), над който икономическият растеж спира. Ран активно защитава финансовата тайна и съществуването на данъчните убежища като „необходим инструмент“ за ограничаване на държавната лакомия.
- Връзката с Брекзит: Идеологическите архитекти на Брекзит от десния спектър използваха доктрината на Ран, за да оправдаят отделянето от ЕС. Целта беше превръщането на Обединеното кралство в нискоданъчна юрисдикция, която прилага теориите на Ран за радикално свиване на държавата и дерегулация на капитала.
2. Спекулативната атака („Рън“) срещу Паунда
Във финансовия свят терминът „currency run“
(срив/атака срещу валута) описва масовото разпродаване на дадена валута
от големи инвеститори. Брекзит се превърна в най-печелившия „рън“ за
корпоративния капитал в съвременната история:
- Залозите на Хедж фондовете: Преди референдума през 2016 г. редица големи мениджъри на офшорни хедж фондове (които бяха и сред основните донори на кампанията за напускане) поръчаха частни екзитполове.
- Печалба от срива: Имайки вътрешна информация часове преди официалните резултати, че Брекзит печели, те започнаха масирана разпродажба (run) на британската лира. В нощта на референдума паундът се срина до най-ниското си ниво от 30 години, което донесе милиарди паундове чиста печалба за офшорния корпоративен капитал за броени часове.
3. Аналогията с плана „Ран-Ът“ в България
Ако въпросът ви е вдъхновен от българския политически контекст и правите паралел с известния План „Ран-Ът“
(съгласуван от Ричард Ран и Роналд Ът през 1990 г. за прехода на
България към пазарна икономика), връзката е чисто концептуална:
- И в двата случая се вижда дългата ръка на една и съща неолиберална икономическа школа (доминирана от фигури като Ричард Ран), която проповядва „шокова терапия“, разпускане на държавните регулации и пълна свобода на движението на капитали.
- Това, което Планът „Ран-Ът“ се опита да направи в Източна Европа чрез приватизация, поддръжниците на Брекзит се опитаха да направят във Великобритания чрез излизане от регулаторната рамка на ЕС.
Отговорите на AI може да съдържат грешки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар