Докато Румен Радев говори за „деескалация“ и продължава да избягва всяка пряка критика към Владимир Путин, Кремъл отговаря с нова ескалация - удари с „Орешник“ срещу Киев. Това е цялата същност на путиновата „дипломация“ - не преговори, а терор; не мир, а принуда чрез страх, разрушение и убийства на цивилни.
Да, Русия може да нанесе още разрушения. Може да убие още хора. Може да превърне още украински градове в руини. Но след повече от три години война би трябвало да е станало ясно дори за Кремъл, че украинците няма да се огънат. Не и след Буча. Не и след Мариупол. Не и след систематичния терор срещу цивилното население.
Няма вариант Киев да капитулира. Никакъв.
С всеки изминал ден единственото, което расте, е мащабът на военните престъпления на Путин и историческата цена, която Русия ще плаща за тях десетилетия напред.
Проблемът е, че в този критичен момент българският президент остава не просто политически пасивен, а концептуално неадекватен на случващото се. Индоктринацията му е достигнала степен, при която той изглежда неспособен да разпознава тенденции, да оценява последствия и дори да различава агресор от жертва, добро от зло.
Това е най-опасната форма на зависимост - когато подчинението вече не е тактическо, а цивилизационно, дори манталитетно.
За този тип мислене понятия като независимост, свобода и суверенитет винаги съществуват под условие - доколкото не противоречат на волята на поредния руски цар. Всичко останало се нарича „прагматизъм“, „баланс“ или „реализъм“, докато всъщност представлява коленопреклонение пред силата.
И именно тук е рискът за България - не само в думите на Радев, а в опита неговият мироглед да бъде превърнат в държавна ориентация.
Защото това, което наблюдаваме днес от страна на Кремъл, не е демонстрация на увереност и сила, а симптом на нарастваща вътрешна паника. Последен напън на режим, който започва да осъзнава, че имплозията в самата Русия вече излиза извън контрола му.
А историята показва, че именно в такива моменти авторитарните режими стават най-опасни. Колкото повече усещат приближаването на края, толкова повече жертви причиняват.
Това са последните имперски конвулсии - опит чрез страх и разрушение да бъде спряно неизбежното разпадане на една агресивна имперска илюзия.
