!!Вода газим, жадни ходим защото корупцията, интересите , глупостта и некомпетентността са на власт през целият преход !Но този път не става въпрос за обилните валежи и източените язовири , а за енергията ,която поскъпва и ще поскъпва , но не заради ВЕИ , а заради въглищната и газова Мафия !
От известно време наблюдавам агресивна атака срещу ВЕИ. Най-често тя идва от хора, които са:
* неинформирани;
* необразовани по темата;
* водени от финансов интерес;
* или просто повтарят чужда пропаганда.
Извинявам се на всички, които ще се почувстват засегнати от тази оценка.
Какво представлява възобновяемата енергия (слънце и вятър)? Тя е:
Местен енергиен източник - не зависи от внос, след като веднъж са направени капиталовите разходи. До голяма степен независима дори по отношение на капиталовите разходи. Значителна част от тях остават в страната под формата на труд, строителство, проектиране, монтаж и услуги. Вятърната енергия не отнема земя. Площта, заета от един ветрогенератор, е напълно пренебрежима в сравнение с огромните площи обработваема земя. Соларната енергия заема площи, но те са (а) малки (проврете данните ако ви се спори) и (б) не са върху земеделски земи от висока категория. Възобновяемата енергия е чиста. Не замърсява въздуха и има много нисък въглероден отпечатък. Твърденията за вредата върху природата са силно преувеличени, подвеждащи, а често и просто неверни. Може би някои ВЕИ загрозяват пейзажа. Но това е (а) субективна оценка; (б) следствие не на самите ВЕИ, а на конкретни разрешения; и (в) резултат от липсата на законодателство за ландшафта (за което аз също имам известна лична вина, но това е друга история). Освен това в България има огромни площи деградирана земя, които могат успешно да се използват за ВЕИ. Това, че не се използват, е резултат от политическа леност, а не от някакъв проблем със самите ВЕИ.Сега малко за икономиката на ВЕИ:
Соларната и вятърната енергия не се нуждаят от субсидии. Когато се предлагат субсидии, това най-често е резултат от лоша политика. Това не е вина на ВЕИ. ВЕИ свалят цената на електроенергията. Това е естествено, защото не се нуждаят от гориво, не зависят от цените на горивата и влизат в остра конкуренция както помежду си, така и с останалите производители. ВЕИ произвеждат електроенергия, а нуждата от електроенергия ще продължава да нараства. ВЕИ задържат средства в страната, вместо те да отиват в Русия, държавите от Залива или при други износители на петрол и природен газ. ВЕИ създават много нови, добре платени и модерни работни места. Инвеститорите във ВЕИ често поемат и значителна част от разходите за развитието на електропреносната мрежа. Системата от ВЕИ, заедно с батериите, които днес се инсталират основно от ВЕИ инвеститори, може да бъде много добре балансирана. Твърденията, че това е невъзможно, са подвеждащи и често неверни. Но тази система изисква различен и по-компетентен начин на управление.Накратко - ВЕИ повишават енергийната ни автономия, намаляват зависимостта ни и разходите ни за внос на горива, свалят цената на електроенергията, модернизират енергийната ни система, не оказват съществено негативно въздействие върху земеделието и околната среда, модернизират индустрията и повишават енергийната сигурност на страната.
Зад всяко от горните твърдения стоят множество данни, научни публикации и експертни оценки. Те обаче често се сблъскват с незнание, предразсъдъци, финансови интереси, руски сантименти или откровена пропаганда.
Геотермалната
енергия също е ВЕИ . Може да произвежда 24 часа в денонощието 365 дни
в годината . София може изцяло да е отоплена и дори да си произведе
цялата енергия геотермално и със слънчеви панели по покривите ,
автомобилите на общественият транспорт и такситата да са на ток и да е
чисто .
https://warofthecrickets.blogspot.com/2026/07/blog-post_14.html Вместо
7-8 блок просто трябва да се инвестира в проучване на геотермалният
потенциал и проекти . Не само София има шанс , но тогава няма да харчи
1/3 от вносният газ . Офшорни перки в морето също е опция . Хем газ
може да се добива хем перки да се въртят на 20-30 километра навътре и
дори няма да се виждат . Основното са интереси и те са представени в
някои политически сили . Просто си заработват . Енергийната и
продоволствена независимост са стратегия за национална сигурност !!
Предателство е да се дезинформира обществото и да не се използват
възможностите .
Отговор
Без Лупа
Софиянци вода газят, жадни ходят . И си дишат смога защото си избират
фандъчки и подобни . Има пари по европейски програми , но вече 20
години никой нищо не е направил
Отговор
Не
само по ВЕИ, атаката е към всич, което е свързано с енергия и полезни
изкопаеми. Скоро спряха няколко парка, правят опити и да спират проекти
за полезни изкопаеми. Аз пряко наблюдавам за такива 3 проекта и идват от
едно зелено НПО, което се намира в Маджарово, финансирано с чужди пари и
ДАНС спи.
Отговор
Всичко, което бърка в джобовете на "правилните" хора бива атакувано.
!!
От колко време се отлагат дълбоките сондажи в София за проучване на геотермалният потенциал
Хронология на забавянията по ПВУ (Периодът 2022 – 2026 г.)
- Начало на плановете (2022 г.): Правителството официално обяви амбициозна програма, финансирана с европейски средства, за развитие на геотермалната енергия в България с цел ускоряване на проекти за общо 400 MW мощност до 2026 г.. [1]
- Проблеми в процедурите: Заложените проекти за дълбоки проучвателни сондажи преминаха през редица спънки. Експерти от бранша и инженери поискаха ревизия на заложените параметри в ПВУ с аргумента, че държавата няма готов капацитет, а рискът от „сухи сондажи“ без ясни предварителни данни е твърде голям. [1, 2]
- Административни промени (2024 – 2025 г.): Вместо реално сондиране, държавата се фокусира върху нормативни промени, изменения в Закона за водите и актуализиране на условията за финансиране по програмите към Министерството на енергетиката. [1, 2, 3]
- Сегашно състояние (2026 г.): Дори към средата на 2026 г., реалните дълбоки сондажи (на дълбочина над 2000–3000 метра) все още са на етап дигитално планиране. Наскоро бе пуснат единствено онлайн инструмент от Министерството на енергетиката за предварителна финансово-техническа оценка на бъдещи геотермални проекти. [1, 2, 3]
Основни причини за отлагането
- Висок финансов и геоложки риск: Сондирането на дълбочина от няколко километра струва милиони евро, като няма 100% гаранция за намиране на термоносител с дебит и температура, подходящи за промишлено производство на ток или топлофикация. [1, 2]
- Липса на модерни геоложки данни: България разполага със стари данни от сондажи за нефт и газ. Те обаче не дават пълна картина за дълбоката хидрогеология в южните провинции и Софийското поле. [1, 2]
- Липса на специализирана техника: У нас масово се извършват плитки сондажи за термопомпи (до 100-200 метра). Техниката и експертизата за дълбоко сондиране изискват привличане на кадри от нефтената индустрия. [1, 3]
- Опасения за смесване на водоносни слоеве: Съществуват строги изисквания за опазване на плитките минерални и питейни води в София. Това налага сложни и бавни процедури по ОВОС при всяко инвестиционно намерение. [1, 2, 3]
Интересувате ли се от конкретен район на София, или искате да научите повече за това как се развиват плитките геотермални системи (термопомпи), които в момента се изграждат успешно от частния сектор?
Основната причина не е ли на газовата Мафия . София харчи около 1/3 от вносният и скъп природен газ !
Хипотезата за сериозен натиск от страна на газовото лоби (често наричано в обществото „газова мафия“) има своите силни и логични аргументи, но реалната картина се определя от съчетание между огромни корпоративни интереси и дълбока административна импотентност.
Столицата действително е най-големият консуматор на природен газ в България, главно заради „Топлофикация София“, което превръща града в ключов пазар за вносителите и търговците на изкопаеми горива. [1]
Икономическият интерес: Защо газовата зависимост се поддържа?
- Огромен гарантиран пазар: София консумира около една трета от целия внос на природен газ в страната. Всеки алтернативен енергиен източник, който може да замени част от това количество, директно намалява печалбите на големите газови доставчици и посредници.
- Финансовият капан на „Топлофикация София“: Дружеството е в постоянно тежко финансово състояние и трупа милиардни дългове към държавния доставчик „Булгаргаз“. Тази зависимост създава порочен кръг – държавата периодично рекапитализира или покрива дълговете, което поддържа статуквото и блокира реалната модернизация чрез децентрализация и ВЕИ. [1, 2, 3]
- Липса на политическа воля: Преминаването към дълбока геотермална енергия изисква мащабна стратегическа трансформация. Големите енергийни проекти в България традиционно са обвързани с геополитически и лобистки интереси, които предпочитат познатите схеми с фосилни горива пред дългосрочни и екологични алтернативи. [1, 2]
Паралелните технически и структурни спирачки
Макар и лобизмът да играе ключова роля за липсата на политически устрем, експертите от бранша посочват, че дори при пълна зелена светлина съществуват огромни обективни пречки:
- Технически ограничения на софийския ресурс: Геотермалните води под София (дори на голяма дълбочина) масово са с температура между 40°C и 80°C. За разлика от Исландия или Централна Европа, този ресурс не е достатъчен за директно производство на електроенергия или за захраване на старата, високотемпературна мрежа на софийското парно без масивно внедряване на индустриални термопомпи. Това прави проектите икономически сложни и с много дълъг период на откупуване (над 15-20 години). [1, 2, 3, 4]
- Административен отказ от поемане на риск: Дълбокото сондиране изисква милиони евро първоначална инвестиция „на сляпо“. Държавните и общинските чиновници масово избягват да подписват договори за милиони, при които има риск сондажът да излезе „сух“, тъй като това веднага води до разследвания за безстопанственост. [1]
- Правен вакуум: Законът за водите и регулациите за концесии на подземни богатства в България са изключително тромави. Те третират термалните води основно като минерална вода за пиене и балнеология, а не като енергиен източник (т.нар. „геотермален флуид“), което спира частните инвеститори. [1]
Равносметката
Газовото лоби има сериозен интерес София да остане зависима от природния газ, и то успешно се възползва от тромавата държавна машина. Корпоративните апетити намират перфектната прикриваща среда в лицето на административната некомпетентност, липсата на съвременни геоложки проучвания и огромния страх от поемане на инвестиционен риск от страна на Столична община и Министерството на енергетиката. [1]
- Energy crisis pushes EU to drill for its own gasMinisters from Greece, Romania, Italy, and Poland gathered in Cyprus this week to push for expanded domestic gas exploration, with...
EU Perspectives - Gas, lies, and videotape: How a gas project in Bulgaria ...8.01.2026 г. — The summoned official, Vladimir Malinov, had been overseeing a botched contract to expand gas storage fields in a remote Bulgarian...Follow the Money - Platform for investigative journalism
Показване на всички
Има ли интерес от големи компании построили такива геотермални електроцентрали в ЕС ? Има ли възможност за застраховка риска и европейски пари ?
Да, в Европейския съюз има огромен интерес от големи международни компании, а финансовите механизми за застраховане на геоложкия риск и европейското финансиране са напълно реални и силно развити. Основната пречка пред София не е липсата на инвеститори или инструменти в ЕС, а липсата на подготовка от българска страна за привличането им.
1. Големите компании в ЕС: Има ли интерес?
Интересът от страна на големи енергийни и технологични играчи към дълбоката геотермия е огромен. Те търсят проекти в Европа, но изискват стабилна законова рамка и базови геоложки данни. Примери за такива компании и проекти:
- Eavor Technologies: Канадски гигант, който в момента изгражда мащабната и иновативна централа за затворен цикъл (Eavor-Loop™) в Бавария, Германия. Проектът се финансира мащабно с европейско участие. [1, 2]
- Green Therma: Датска компания, специализирана в геотермално отопление за градски мрежи (District Heating). Наскоро те получиха техническа и финансова подкрепа от ЕС за мащабно внедряване на технологията си. [1]
- Енергийни гиганти (ENGIE, TotalEnergies, Enel): Големите френски и италиански енергийни компании активно диверсифицират портфолиото си, като инвестират в дълбоки геотермални централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия във Франция, Германия и Италия.
2. Застраховане на геоложкия риск (De-risking Schemes)
Най-големият страх на инвеститорите е т.нар. „риск от откриване на ресурса“ – рискът да изкопаеш сондаж за €10 милиона и той да се окаже сух или с ниска температура. В ЕС този проблем е решен чрез специални публично-частни застрахователни фондове: [1, 2, 3]
- Национални държавни гаранции: Държави като Германия, Франция, Нидерландия и Дания имат работещи национални схеми за застраховане. Ако сондажът на инвеститора се окаже неуспешен, държавният застрахователен фонд покрива между 50% и 80% от разходите за пробиване. [1, 2]
- Европейският проект GEORISK: Финансиран от ЕС, този проект работи специално за разширяването на тези застрахователни схеми в страни от Източна и Южна Европа (като Полша, Унгария и Гърция), за да привлече частен капитал там, където пазарът още не е зрял. [1, 2]
- Регионални схеми на съседите ни: В началото на 2026 г. Унгария стартира мащабна схема (KEHOP-Plusz) за споделяне на геоложкия риск при сондажи за геотермално отопление, привличайки инвестиции, които иначе биха могли да дойдат на Балканите. [1]
3. Достъп до европейски пари (EU Funding)
Европейският съюз разглежда геотермалната енергия като критично важна за откъсването от руския (и фосилния като цяло) природен газ. Налични са милиарди евро по няколко линии, стига проектите да са структурирани правилно: [1]
- Иновационният фонд на ЕС (Innovation Fund): Един от най-големите фондове в света за чисти технологии. Той отпусна €91.6 милиона безвъзмездна помощ директно за геотермалната централа на Eavor в Германия. [1, 2]
- Европейската инвестиционна банка (ЕИБ): Предоставя нисколихвени дългосрочни заеми със споделен риск за подобни общински и частни енергийни проекти (например заем от €45 милиона за същия проект в Бавария). [1, 2]
- Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Кохезионният фонд: По тях има предвидени средства за ВЕИ отопление, но България редовно забавя или променя проектите си, вместо да ги насочи към партньорство с опитни европейски оператори.
Защо това не се случва в София?
Големите компании с опит нямат интерес да дойдат в София „на сляпо“, защото Столична община и държавата не предлагат споделяне на риска.
Ако България използва европейските средства, за да създаде национален фонд за застраховане на геотермалния риск (както направи Унгария), големите френски, германски и датски компании веднага биха довели техниката си за дълбоко сондиране, тъй като Софийският басейн има огромен консуматор на енергия в лицето на милионния град. [1]
Искате ли да проучим по-подробно конкретния модел на Унгария или Германия, за да видите как една община може да привлече такъв застрахован проект, или имате интерес към техническите детайли на затворения цикъл (Eavor-Loop), който не зависи от подземни води?
- About Us - GEORISK ProjectSome countries in Europe (France, Germany, Iceland, The Netherlands, Denmark and Switzerland) have already established public insu...
GEORISK Project - Risk insurance fund for geothermal energy projects in ...The insurance funds belong to efficient measures mitigating risks in geothermal projects, including resource risk. They already ex...ResearchGateКъде освен около София се очаква да се открие геотермален потенциал с висока температура и топлинен поток според известната геология на страната ?Според съвременните геоложки данни и анализи на Световната банка, извън Софийската котловина в България са идентифицирани няколко основни региона с висок топлинен поток и потенциал за средно- и високотемпературна геотермална енергия (над 80°C – 100°C), подходяща за индустриално отопление и дори производство на електроенергия. [1]Геологията на страната е ясно разделена на две напълно различни зони – Северна и Южна България, всяка със своите специфики. [1]1. Югозападна България (Долините на Струма и Места)Това е районът с най-висок топлинен поток и градиент в цяла континентална Европа, дължащ се на интензивна тектонична активност, разломи и млади гранитни интрузии в земната кора. [1, 2]
- Сапарева баня: Прочута с най-горещия гейзер в континентална Европа (103°C). Тук високотемпературният ресурс се намира на изключително малка дълбочина (от 70 до няколкостотин метра). Това прави района най-икономически изгодното място за изграждане на първата пилотна геотермална електроцентрала в България. [1]
- Велинград и Санданско-Петричката котловина (Рупите): Райони с доказани плитки ресурси между 80°C и 95°C. Проучванията показват, че навлизането в по-дълбоките зони на разломните структури (над 1500–2000 метра) може да разкрие флуиди с температури над 120°C.
- Ерма река (Златоградско): Тук е измерен един от най-високите кондуктивни топлинни потоци в страната – до 200 mW/m² (при средни за страната 30–80 mW/m²), дължащ се на дълбока хидротермална циркулация в Родопския масив. [1]
2. Мизийската платформа (Северна България)За разлика от Южна България, където топлината излиза близо до повърхността чрез извори, на север няма естествени термални извори. Там обаче се намира Мизийският артезиански басейн, където благодарение на хилядите стари сондажи за нефт и газ са открити огромни дълбоки резервоари (водоносни хоризонти): [, 2, 3]- Районът на Плевен, Ловеч и Кнежа: На дълбочина между 3000 и 5000 метра са засечени огромни количества подземни силно солени води (саламури) с температури между 90°C и 130°C. Тъй като тези води не са свързани с питейните хоризонти, те са перфектни за затворен промишлен цикъл – извличане на топлината и връщане обратно в земята. [1, 2, 3]
- Варненски дълбок басейн (Провадия и Девня): Известен с геотермални аномалии на средна дълбочина. Използва се частично за оранжерии, но дълбокият капацитет за индустриални цели и захранване на химическите заводи в Девня остава неразработен. [1]
3. Горнотракийската низина (Маришкия басейн)Районът около Стара Загора, Хасково и Ямбол лежи върху сложна система от дълбоки грабени (пропадания на земната кора).- Тук се очакват геотермални ресурси с температура между 70°C и 90°C на дълбочини от 1500–2500 метра.
- Този регион е стратегически, тъй като съвпада с въглищните централи в „Марица-изток“. Дълбоката геотермия там се разглежда като основна алтернатива за базово натоварване за отопление на градовете при постепенното извеждане на въглищните мощности. [1, 2]
Обобщение на потенциалаРегион Очаквана температура Дълбочина на ресурса Основно предимство Югозападна БГ (Сапарева баня) 100°C – 120°C Много плитка (100–1000 м) Ниска цена на сондажа, готовност за ток Северозападна БГ (Ловеч/Плевен) 90°C – 130°C Дълбока (3000–5000 м) Налични стари данни от Тексако/нефтодобив Тракийска низина (Стара Загора) 70°C – 90°C Средна (1500–2500 м) Близост до затихващи въглищни региони
Няма коментари:
Публикуване на коментар