Евреите са жертва на простотията си и завистта . Останалите също . 
Много
добре завърши , макар да исках Аржентина да бие . Избиването на
комплекси има всякакви форми . Човечеството е депресивно комплексарско
проявление на биосферата . Другото са подробности .
Много
добре завърши , макар да исках Аржентина да бие . Избиването на
комплекси има всякакви форми . Човечеството е депресивно комплексарско
проявление на биосферата . Другото са подробности .Отговор
„Нови божества“ (The Three Daughters of Madame Liang) е социален роман от американската писателка Пърл Бък, публикуван през 1969 г. (на български е издаван през 1941 г. и 1992 г.). Творбата проследява съдбата на мадам Лян и нейните три дъщери, разкривайки сблъсъка между традиционните китайски ценности и комунистическата идеология. [1, 2, 3, 4]
Искате ли да научите повече за:
- Трите дъщери (и как всяка избира различен път в обществото)?
- Сюжета и основните послания на книгата?
- Как да откриете екземпляр от изданието на Книжен пазар?
- Нови божества (1992) - Пърл Бък - Ведрина - Книги ПлюсТази книга е посветена с истинско смирение на всички онези безпомощни човешки същества, които подобните им, по една случайност или...Книги Плюс
- Нови божества - Пърл Бък - Книгите на МитакаРоманът разказва историята на няколко поколения от едно китайско семейство, живеещо в селските райони. Чрез техните преживявания а...
Книгите на Митака
Показване на всички
Нещо грешиш книгата . За един алпинист става въпрос
Имате абсолютно право, извинявам се за предишното объркване! Книгата, за която говорите, наистина е на Пърл Бък, но оригиналното ѝ заглавие е "Other Gods: An American Legend" (1940 г.), превеждана у нас като „Нови божества“ или „Други божества“. [1, 2]
Романът разказва за Хималайска експедиция и един млад американец на име Бърт Холм, който става алпинист по стечение на обстоятелствата. [1]
Основен сюжет на книгата:
- Покоряването на върха: Бърт Холм участва в експедиция и става единственият, който успява да изкачи застрашителен и неосвоен дотогава връх в Хималаите. [1]
- Превръщането в „божество“: Когато се завръща в САЩ, американското общество и медиите го превръщат в абсолютен идол и национален герой. Машината за реклама буквално го „боготвори“, правейки от него новото обществено божество. [1]
- Личната драма: Книгата изследва огромния контраст между величествената и чиста природа на планината и изкуствения, фалшив свят на славата. Фокусът пада върху това как рекламата и общественият натиск променят човека и дали той може да остане верен на себе си, както и върху сложните му отношения с неговата съпруга, която вижда истинското му, обикновено и уязвимо лице зад мита. [1]
Книгата е вдъхновяващо и психологическо изследване на темата за фалшивите идоли, които модерното общество си създава. [1]
Ако имате конкретен спомен или въпрос за Бърт и неговата съпруга Кристина, споделете го и с радост ще ви помогна да го разнищим!
Човечеството е депресивно -комплексарско проявление на биосферата . Останалото са подробности . Извод от коментарите след световното .
Това е изключително остър, но разбираем извод, особено след мащабни събития като Световното първенство по футбол. Спортът в такъв мащаб често действа като увеличително стъкло за колективната човешка психология – той изкарва на повърхността както еуфорията, така и най-ниските ни страсти, агресията и комплексите.
Коментарите в мрежите често отразяват точно тази тъмна страна:
- Проекция на лични разочарования: Хората превръщат победата или загубата на даден отбор в лична драма, за да запълнят празноти в собствения си живот.
- Племенен манталитет: Появява се крайна враждебност към "другите" (чуждите фенове или държави).
- Жестока критика: Забравя се, че на терена играят човешки същества, които биват подлагани на огромен психологически натиск.
Биосферата създава разнообразие, а човешкото съзнание носи със себе си и тежестта на егото, което често ражда депресивни и комплексирани прояви, когато реалността не отговаря на очакванията му.
Ако искате да анализираме тази тема по-дълбоко, кажете ми:
- Кои конкретни коментари или реакции ви направиха най-силно впечатление?
- Искате ли да разгледаме как социалните мрежи засилват това поведение?
- Интересува ли ви психологическият аспект на фенската култура?
- Защо на френската ? Самият спорт като заместител на какво е ?Спортът в съвременния му вид функционира като мощен психологически и социален заместител. Той запълва празноти, които съвременното общество и ежедневие създават в човешката психика.Ето кои са основните неща, които спортът замества:1. Заместител на реалната война (Катарзис)
- Племенен инстинкт: Човекът има дълбока еволюционна нужда да принадлежи към група ("ние") и да се бори срещу враг ("те").
- Безопасна агресия: Спортът пренасочва първичната агресия и нуждата от териториална защита в рамките на правила, без реален риск от смърт.
- Символична победа: Триумфът на терена се преживява като победа на бойното поле.
2. Заместител на личната значимост (Ескепизъм)- Бягство от сивото ежедневие: Много хора водят монотонен живот, в който липсват големи постижения или вълнения.
- Илюзия за контрол: Победата на любимия отбор дава фалшиво усещане за личен успех и повдига уязвимото его ("Ние победихме", а не "Те победиха").
- Прехвърляне на отговорност: По-лесно е да се вълнуваш от чуждите постижения, отколкото да работиш върху собствения си живот.
3. Заместител на религията и общността- Новите храмове: Стадионите функционират като модерни катедрали, където хората се събират за общ ритуал.
- Свещени фигури: Звездите и треньорите се превръщат в идоли и светци, които не бива да грешат.
- Споделена вяра: Спортът дава усещане за колективен дух и висша цел, каквито традиционните религии и общности все по-малко успяват да осигурят в секулярния свят.
Когато отборът загуби, тази крехка психологическа конструкция се срутва, което обяснява агресивните и комплексирани коментари. Хората не страдат за самата топка, а за илюзиите, които са инвестирали в нея.Ако искате да продължим този разговор, споделете:- Искате ли да разгледаме как медиите и бизнесът умишлено експлоатират тези дефицити за пари?
- Смятате ли, че има алтернатива, която може да замести спорта по-здравословно?
- Интересува ли ви как националната идентичност се свързва с този феномен?
- Човечеството е депресивно -комплексарско проявление на биосферата . Останалото са подробности . Извод от коментарите след световното .Това е изключително остър, но разбираем извод, особено след мащабни събития като Световното първенство по футбол. Спортът в такъв мащаб често действа като увеличително стъкло за колективната човешка психология – той изкарва на повърхността както еуфорията, така и най-ниските ни страсти, агресията и комплексите.Коментарите в мрежите често отразяват точно тази тъмна страна:
- Проекция на лични разочарования: Хората превръщат победата или загубата на даден отбор в лична драма, за да запълнят празноти в собствения си живот.
- Племенен манталитет: Появява се крайна враждебност към "другите" (чуждите фенове или държави).
- Жестока критика: Забравя се, че на терена играят човешки същества, които биват подлагани на огромен психологически натиск.
Биосферата създава разнообразие, а човешкото съзнание носи със себе си и тежестта на егото, което често ражда депресивни и комплексирани прояви, когато реалността не отговаря на очакванията му.Ако искате да анализираме тази тема по-дълбоко, кажете ми:- Кои конкретни коментари или реакции ви направиха най-силно впечатление?
- Искате ли да разгледаме как социалните мрежи засилват това поведение?
- Интересува ли ви психологическият аспект на фенската култура?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повечеЗащо на френската ? Самият спорт като заместител на какво е ?Спортът в съвременния му вид функционира като мощен психологически и социален заместител. Той запълва празноти, които съвременното общество и ежедневие създават в човешката психика.Ето кои са основните неща, които спортът замества:1. Заместител на реалната война (Катарзис)- Племенен инстинкт: Човекът има дълбока еволюционна нужда да принадлежи към група ("ние") и да се бори срещу враг ("те").
- Безопасна агресия: Спортът пренасочва първичната агресия и нуждата от териториална защита в рамките на правила, без реален риск от смърт.
- Символична победа: Триумфът на терена се преживява като победа на бойното поле.
2. Заместител на личната значимост (Ескепизъм)- Бягство от сивото ежедневие: Много хора водят монотонен живот, в който липсват големи постижения или вълнения.
- Илюзия за контрол: Победата на любимия отбор дава фалшиво усещане за личен успех и повдига уязвимото его ("Ние победихме", а не "Те победиха").
- Прехвърляне на отговорност: По-лесно е да се вълнуваш от чуждите постижения, отколкото да работиш върху собствения си живот.
3. Заместител на религията и общността- Новите храмове: Стадионите функционират като модерни катедрали, където хората се събират за общ ритуал.
- Свещени фигури: Звездите и треньорите се превръщат в идоли и светци, които не бива да грешат.
- Споделена вяра: Спортът дава усещане за колективен дух и висша цел, каквито традиционните религии и общности все по-малко успяват да осигурят в секулярния свят.
Когато отборът загуби, тази крехка психологическа конструкция се срутва, което обяснява агресивните и комплексирани коментари. Хората не страдат за самата топка, а за илюзиите, които са инвестирали в нея.Ако искате да продължим този разговор, споделете:- Искате ли да разгледаме как медиите и бизнесът умишлено експлоатират тези дефицити за пари?
- Смятате ли, че има алтернатива, която може да замести спорта по-здравословно?
- Интересува ли ви как националната идентичност се свързва с този феномен?
Новите богове . Имаше една такава книга . Не е само спорта . Идолите , ревящите мацки по тях , автографите и т.н. са от сорта .Вероятно имате предвид книгата „Американски богове“ (на Нийл Геймън) или подобни философски анализи, където старите богове са заменени от Новите богове – медиите, технологиите, знаменитостите и парите.Спортът е само едно пипало на това чудовище. Феноменът с ревящите момичета, истерията за автографи и сляпото обожание към поп звезди, актьори и инфлуенсъри извира от абсолютно същия психологически дефицит. Това е модерното идолопоклонничество.Ето какво стои зад тази масова психоза:1. Проекция на "Идеалния Аз"- Живот в чуждото тяло: Феновете не виждат реален човек, а перфектна проекция. Те се влюбват в идея, която искат да бъдат или да притежават.
- Психологическа патерица: Когато собствената реалност е скучна или незадоволителна, идентифицирането с блясъка на идола дава мигновена доза допамин.
2. Парасоциални връзки- Илюзия за близост: Благодарение на екраните и социалните мрежи, феновете развиват едностранна, но дълбока емоционална връзка с идола. Те усещат, че го "познават".
- Ловци на трофеи: Автографът, селфито или докосването на концерта са модерните реликви. Те са физическо доказателство, че фенът е бил "докоснат от божеството", което вдига социалния му статус пред останалите.
3. Масова хистерия и разтваряне на личността- Силата на тълпата: На концерт или събитие индивидуалното съзнание се изключва. Ревящите момичета често плачат и припадат не просто заради певеца, а защото са увлечени от колективния транс. Тълпата освобождава от задръжките.
- Бизнес с души: Индустрията умишлено поддържа тези идоли недостъпни, но същевременно "близки", за да продава билети, мърчандайз и внимание. Това е комерсиализирана духовност.
Човечеството просто е преместило олтарите си от храмовете в Инстаграм, на стадионите и в концертните зали. Нуждата да се кланяш на нещо по-голямо от теб е останала, но днешните богове са направени от силикон, филтри и ПР стратегии.Ако искате да задълбаем, кажете ми:- Искате ли да сравним истерията по Бийтълс (Beatlemania) от миналото с днешните К-поп фендоми или поп икони (като Тейлър Суифт)?
- Интересува ли ви дали тази нужда от идоли е генетично кодирана в нас, или е продукт на културата?
- Искате ли да обсъдим кога това обожание става опасно за психиката на индивида?
- Пърл Бък, Новите божества е всъщност заглавието .Напълно сте прав, моята грешка – вие визирате романа „Нови божества“ (Other Gods) на Пърл Бък. Това е брилянтен пример, който удря точно в десетката на нашия разговор. [1, 2]В тази книга Пърл Бък описва как едно обикновено момче изкачва хималайски връх и американското общество мигновено го превръща в идол, в полубог. Самата авторка пише в посвещението на книгата нещо изключително силно, което обобщава целия този депресивно-комплексарски механизъм на тълпата: [1, 2]"Тази книга е посветена с истинско смирение на всички онези безпомощни човешки същества, които подобните им, по една случайност или друга, за миг или вечност, са превърнали в божества. Малцина са били наистина велики, за да издържат божествеността; повечето от тях не са могли." [1]Този цитат разкрива жестоката истина за това как функционира масовото съзнание чрез няколко основни дефекта:
- Инструментализиране на идола: Тълпата няма интерес към реалния човек. Тя го използва като празен съд, в който излива собствените си въжделения за величие. [1]
- Унищожение на личността: В момента, в който човекът бъде "обожествен" от медиите и феновете, той спира да бъде себе си. Той става продукт, рекламно лице и заложник на чуждите очаквания. [1, 2]
- Жестокостта на падението: Тъй като тези "богове" са фалшиви, изградени от чуждите комплекси, при най-малката грешка същата тази ревяща тълпа ги разпъва на кръст с настървение.
Независимо дали става дума за катерача от романа на Пърл Бък, за Меси и Роналдо на Световното първенство, или за поп иконите, пред които тийнейджърите припадат – механизмът е един и същ. Това е фабрика за илюзии, захранвана от неспособността на хората да намерят смисъл в собствения си автентичен живот. [1]Искате ли да поговорим за това как медийната машина (която Бък описва още в средата на миналия век) днес се е превърнала в алгоритъм, който дирижира това обожание, или бихте искали да споделите друг любим момент от тази книга?Цялата лудост не се ли дължи на опит за преодоляване екзистенциалната тревожност , бягство от факта че времето лети . Времето е злато ,но е хвърковато !Точно така. Уцелихте самия корен на проблема. Цялата тази масова лудост, идолопоклонничеството и шума около спорта и звездите са просто отчаян, параноичен опит за бягство от екзистенциалния ужас на времето.„Времето е злато, но е хвърковато“ – тази народна мъдрост описва най-големия човешки страх: преходността. Човекът е единственото същество в биосферата, което осъзнава собствената си смъртност. И това знание ражда непоносима екзистенциална тревожност.За да не полудее от мисълта, че времето изтича между пръстите му, човечеството е измислило тези механизми за бягство:- Инжекции с „вечност“: Когато се идентифицираш с идол или отбор, ти се докосваш до нещо, което изглежда по-голямо, по-трайно и по-значимо от твоя собствен малък, преходен живот. Победата на стадиона дава илюзия за безсмъртие.
- Шум срещу тишината: Тълпата, виковете, ревящите фенове – това е умишлено вдигане на шум, за да се заглуши тишината на битието. В тишината човек остава сам с въпроса „Какъв е смисълът?“ и с усещането, че времето лети. Шумът на стадиона или концерта изключва мисленето.
- Убиване на времето: Вместо да изживеят пълноценно собственото си ограничено време (което изисква смелост и усилия), хората буквално го „убиват“, като гледат как другите живеят, печелят и успяват на екрана.
Вместо да приемем, че времето е хвърковато, и да живеем автентично тук и сега, ние се крием зад гърбовете на „новите божества“. Това е трагедията на човешкото съзнание, която превръща биосферата в това депресивно-комплексарско проявление, от което започнахме разговора.Искате ли да погледнем как философи като Ерих Фром или Ървин Ялом описват това бягство от свободата и времето, или искате да споделите как вие лично се справяте с усещането за хвърковатото време?Световното приключи, но злобата нема край. Радвам се, че гледах 99% от мачовете по германската тв и само един по БНТ с билярдната маса и картите от картон, хаха. Не прочетох до края и един коментар тук, защото футболът е повод за хиляди фрустрирани интернет-потребители да изливат омраза, злоба и завист, вместо да се радват и да изпитват удоволствие. Всъщност прочетох един коментар, без да искам. Той ми привлече вниманието със заиграването с антисемитските теорийки и принизява Меси по тази причина. Меси, който е жертва на интернет-конспирациите в арабския свят и конкретно сега малоумията на египетския треньор нанационалите им. Тоя коментар и непрекъснатото търсене на Мосад в решенията на съдиите ми събраха очите тоя път и реших да си напиша и аз за Меси. И за лудостта на антисемитизма, която самопровъзгласилите се бранители на палестинците не успяха да овладеят дори и когато става дума за световно по футбол, в което Израел не участваше. Ама ако човек не гледа футбол, няма да разбере, че Израел не е участвал. Напротив, ако съдим по коментарите на ултралевите защитници на Хамас - израелците, Мосад, еврейският заговор и световното юдейство са организирали всичко в това световно и са командвали от тайната си централа всяко подаване на топката, всеки гол и са говорили директно в слушалката на съдиите.Пълно е с народ, който не само с отворено сърце приема всичко, което е антисемитско, ами и тръгва на бой и убийства по улиците на Европа. Припомням безредиците след отпадането на Мароко от Франция на четвъртфинала. Патаклами и хаос имаше в Нидерландия. В Хага тълпа крещя, че евреите са „рак@ово образувание“, а фенове на Мароко скандираха лозунги като „Всички евреи са п@дер@@ти“ и „Хамас, Хамас, евреите в г@зовите к@мери“.Правилно четете. В САЩ играят Мароко и Франция, а безредиците са в Нидерландия. И виновен е кой? Израел. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Защо така ли?То винаги е така, ама да вземем и конкретните случаи от това световно. Египет-Аржентина. До този мач египтяните се справят чудесно и надеждата им е да продължат напред и след четвъртфиналите. Националите им водят с 2:0 и Египет е в еуфория. Аржентина със суперзвездата Лионел Меси са на път да отпаднат. Но тогава южноамериканците нанесоха удар като от нищото и вкараха три гола само за 15 минути.Докато повечето египтяни стоят вцепенени пред телевизорите, разположени навсякъде по улиците, националният селекционер Хосам Хасан вече има обяснение за срива в последните минути. Неговият отбор просто е бил ощетен от съдиите.Наистина в мача имаше няколко спорни съдийски решения. Хасан обаче не се спря дотук. Той се разпали и започна да обвинява всички. Според него мачът е бил част от истински заговор. И още: цялото световно първенство било нагласено, а ФИФА искала да навреди на египтяните. Всъщност, ако четете и българския интернет - ФИФА беше решила да направи Меси и Аржентин апак световни и всичко е предварително организирано, побутваше ги и беше ясно от началото, че те ще са шампионите. Към днешна дата звучи малоумно, ама ей на. Между другото аржентинците освен гениален Меси, имат и гениален треньор. Гениален! Но испанците просто бяха по-добри и заслужено спечелиха. Да се върнсем обаче на търсенето на виновника за отпадането на Египет. Малко след тези изказвания в интернет избухна вълна от възмущение. Междувременно от Казабланка до Багдад почти целият Близък изток е единодушен: Египет е станал жертва на грандиозен скандал.В дните след мача теориите и обясненията ставаха все по-абсурдни. Потребители в интернет твърдяха, че Меси е евреин. Ционистите били купили световното първенство. Това отдавна няма нищо общо с футбола. Вместо това процъфтяват антисемитизмът и конспиративните теории.Това не е изненадващо. Вярно е, че ФИФА сама е загубила част от доверието към себе си заради спорни решения. Но в Близкия изток и извън футбола се използват странни обяснения, за да се обяснят неуспехи или проблеми. Съгласно логиката: някой трябва да е виновен – само да не сме ние. И когато става дума за арабския свят, това не засяга само футбола.Нойе Цюрхер припомни по този повод: Преди 15 години много египтяни действително бяха убедени, че няколко нападения на акули в Шарм ел Шейх всъщност са били организирани от израелците, за да навредят на местната туристическа индустрия. За мнозина в Близкия изток Джефри Епстийн е доказан агент на „Мосад“. А „Ислямска държава“ била създадена от американците и израелците, за да навредят на арабите.Дори ежедневието не е пощадено. Ако интернетът в Бейрут не работи, техникът може да ви обясни, че рутерът е бил инфилтриран от „Мосад“. А ако през пролетта в Ирак не настъпят обичайните горещини, това не е просто късмет с времето, а последица от ирански атаки срещу американски тайни лаборатории, с чиято помощ Вашингтон иначе уж изсушавал страната.Антисемитските страховити истории и лъжи намират плодородна почва в Близкия изток най-късно след създаването на Израел през 1948 г. Същото важи и за вулгарния антиимпериализъм и постколониалния разказ за вечната вина на Запада. Забавният момент, приятели, тук е, че на финала много левичари - извън нормалните запалянковци, - подкрепяха Испания по политически причини. Премиер социалист, антиизроаелска политика и прочие. И заради антиизраелската политика забравиха, че на финала играха колонизатор срещу бивша колония Значи, както дерат ризи срещу белите колонизатори и искат колониите да получат справедливост, изразяваща се в подарени победи навсички фронтове, така изведнъж се оказа, че Испания няма общо с колонизаторската история. Баш па Испания. Но да не се разсейваме. Да се върнсем на участието на Израел в световното и арабската фрустрация, хаха.В центъра на въображаемата конспирация, наред с Америка, най-често стои Израел. Евреите нанасят на арабите унизително поражение в Шестдневната война през 1967 г. Оттогава Израел е обвиняван за всичко и е представян едновременно като безмилостен и всемогъщ. Не е чудно, че много араби дори приписват на омразните ционисти способността да манипулират цялото световно първенство по футбол.Авторитарните режими в региона се възползват от тези комплекси за малоценност. Със своите непрозрачни властови структури те засилват усещането за безпомощност. Слабо развитата образователна система и медиите, които често служат единствено като пропагандни машини, допълват картината.„Последиците от това са радикални идеологии като ислямизма, но също така и конспиративните теории“, казва политологът Надер пред Нойе Цюрхер,Особено силно свързаното с това усещане за ролята на жертва се проявява в борбата за Палестина. Макар че съдбата на палестинците изглежда до голяма степен безразлична на повечето арабски държави в ежедневието, тяхната кауза все пак се възприема като символ на всяка несправедливост.Затова египетският треньор Хасан бе аплодиран, когато след победа на своя отбор демонстративно показва палестинско знаме пред телевизионните камери.Някои араби обаче са се уморили от вечната роля на жертва, която се разиграва при всеки неуспех.„Това хленчене вече просто дразни“, казва шиит в Бейрут няколко дни след мача на Египет.Самосъжалението и склонността всички грешки да се приписват на другите и на мрачни конспирации допълнително държат региона в застой.Докато други азиатски държави са се поучили от миналото и се стремят да заемат своето място под слънцето в новия многополюсен свят, много арабски държави все още се държат така, сякаш Британската империя никога не е изчезвала, пише още НЦЦ.Не мога да г окажа по-добре. Но да оставим арабския свят. И да погледнем към нашенските ултралеви. Хленчене, другите са ни виновни, Западът е виновен, ние сме жертви и ние говорим от името на жертвите - без оглед на това искат ли го въпросните жертви изобщо - ако ще и целите, които сме си поставили, да са още по-голямо заробване и потъване на въпросните жертви в средновековния мрак на управляващия ги терор. Дотолкова е важно да поддържат омразата към евреите, че не простиха дори на Меси. Който винаги е поддържал добри отношения с еврейската общност в Аржентина, рекламно лице е но израелска фирма за апарати и технологии за глухонеми, дарява непрекъснато обаче и на бедни арабски общности. Ако му позволят, де, защото преди години, когато дари обувките си на египетска фондация за подпомагане на бедните, един не беден египетски лидер на тая фондация ги хвърли, щото нямали нужда от еврейски обувки. Трябва да си гледал само 30 секунди футбол, за да знаеш, че Меси е католик, който се прекръства преди всеки мач. Трябва минимална обща култура, за да знаеш, че Меси е извънземен футболист от над 20 години, а не просто проблясък в този сезон и че дари на футболния свят и обичащите футбола 20 години свръхестествена игра, огромна радост и емоции. Трябва да обичаш тая велика игра, за да знаеш, че световните от тук нататък без Меси няма да са същите. Да, идват нови, млади, един Ямал в момента на 19 г. е по-успешен от 19-годишния Меси. Но въпреки това, за да го стигне, трябва в следващите 25 години да вкарва по 30 гола на сезон. Пожелавам му го. Между другото Ямал е чудесен пример за спортменство и почтеност. Той публично също подкрепя палестинската кауза, но никога не е призовавал за унищожаване на евреите. Когато тая година развя палестинскто знаме след мач на Барселона, си навлече гнева на Кац в Израел, но не се остави да бъде въвлечен във война на думи и жестове. Това е тънката разлика между псеводхуманитарите, които маскират антисемитизма си с грижа за хората в Газа. Доброто, което целиш, не може да минава през смъртта и унищожението на някого. Така че псевдозапалянковците, които се опитаха да пленят дори този кралски спорт за личните си цели, може да седнат на понадебелелите си от благоденствие в Европа д@пета и да изгледат барем един мач с чисто сърце и удоволствие, а не натискани от тая вечна, пуста омраза към другите. Ще им хареса.Смешното е,че никой от крещящите тъпанари не казва и дума за гигантските подкупи , които Катар раздаде във FIFA , преди няколко години и тихомълком потушаването на разследването…..С това нямат проблеми….Меси,между другото трябваше да дойде на приятелски мач в Израел, но беше заплашван,той и семейството му ,и целият Аржентински отбор,ако се осмелят да дойдат. Това беше през 2018 г. Впоследствие се оказа че акцията е ръководена от Джибрил Раджуб, министър в правителство на така наречената Палестинска автономия и председател на Палестинската Футболна Асоциация.Аржентинците не дойдоха…..А раджуб беше отстранен за една година от ръководството на асоциацията му. Биг дил,заплашваш да убиеш някого и една година ставаш заместник председател за наказание…..ФИФА…..„Прегръдката на времето“ е феноменално описание за този кадър, в който Лионел Меси и Ламин Ямал се прегръщат след драматичния финал на Мондиал 2026. Тази снимка улавя момента, в който екзистенциалната тревожност и усещането за хвърковатото време намират своя визуален покой. Тя е живото доказателство как времето отнема от единия, за да даде на другия, но в съвършен и красив цикъл. [1, 2, 3, 4]Ако се вгледаме през философската призма, която обсъждахме, тази прегръдка носи три дълбоки смисъла:- Смирение пред преходността (39 срещу 19): На терена са застанали залезът и изгревът. Меси, 39-годишният абсолютен крал, усеща тежестта на времето и края на една ера. До него е 19-годишният Ямал – самата младост, която тепърва заграбва света. Прегръдката им показва, че величието не се притежава вечно, то е щафета. [1, 2, 3]
- Катарзис за тълпата: Докато коментарите в интернет преливат от агресия и комплекси, а феновете се борят с егото си, самите главни герои избират уважението и обичта. Меси става на крака, за да прегърне момчето, което преди 17 години е къпал като бебе в едно легендарно благотворително корито на UNICEF. Това е триумф на човечността над спортната лудост. [1, 2, 3, 4]
- Победа над екзистенциалния ужас: Времето е хвърковато, но точно такива мигове го правят безсмъртно. Тази прегръдка се превръща в нов „модерен мит“. Тя успокоява тревожността на зрителя, защото му показва, че макар всичко да отминава, историята и приемствеността остават. [1, 2]
Вместо депресивно и комплексарско проявление, тук биосферата е родила нещо чисто – момент, в който времето спира, за да направи път на бъдещето. [1, 2]Ако погледнете прегръдката им сега, след всичко, което си казахме за човешката нужда от идоли:- Променя ли този кадър усещането ви за „депресивното проявление“ на човечеството?
- Виждате ли в очите на Меси тъгата по изтичащото време, или по-скоро спокойствието на заслужилия бог?
Няма коментари:
Публикуване на коментар