Царят е Гол

 

?Сега питам къде да сложим  Слави Трифонов и Тошко Африкански  и разбира се Пеевски  и баш демократите  Сглобкаджии   ?Слави май е още жив  и лае от фейсбука и неговата телевизия , но Тошко ?     ?

??

.Призът за дипломатическа мисъл на деня безапелационно отива при външния министър.

Моля, прочетете внимателно и се насладете на всяка дума. Подобни интелектуални висоти не се срещат всеки ден.

„Помощта ни за Украйна трябва да бъде от взаимна изгода.“

Помощ... от взаимна изгода?!

Явно досега погрешно сме разбирали смисъла на думата „помощ“. Оказва се, че тя е нов вид търговска сделка. Това и Тръмп не може да го измисли.

Украйна е държавата, която повече от четири години води отбранителна война, ежедневно губи хора, градове и инфраструктура.

България е член на ЕС и НАТО, не е под бомбардировки и не изпраща гражданите си на фронта.

И при това положение говорим за... „взаимна изгода“.

По тази логика следващата стъпка вероятно е Българският червен кръст да поиска възвръщаемост на инвестицията при всяко кръводаряване.

Или пожарната първо да изчисли бизнес модела, преди да тръгне към горящата къща.

Или лекарят в Спешното да попита пациента: „Добре, аз ще ви помогна, но какво печеля аз?“

Разбира се, всяка държава има свои национални интереси и е напълно легитимно да търси икономически, индустриални и стратегически ползи от сътрудничеството с Украйна – било то в отбранителната индустрия, възстановяването след войната или регионалната сигурност.

Но това няма нищо общо с мотивацията за помощ към държава, която е жертва на агресия.

Да наречеш помощта „сделка с взаимна изгода“ означава да объркаш моралните категории с езика на обществените поръчки.

Колкото и да се старая да бъда снизходителен, колкото и да си казвам, че след последните години стандартите ми вече са критично занижени, подобни бисери са умонепостижими.

Само не разбирам, защо се учат на професията, след като станат министри!?

Вижте по-малко

Ilian Vassilev

4 ч  · Слушам речите на президента, премиера и външния министър пред годишната среща на българските посланици и не мога да се отърся от усещането, че слушам речник, заимстван от руската школа по международни отношения.„Многопластова дипломация“, „колективен Запад“, „многополюсен свят“ – това са понятия, които звучат претенциозно и интелектуално, но в голяма степен представляват неологизми или директно заети концепции от руския външнополитически речник. Проблемът не е в думите, а в светогледа, който стои зад тях.Най-любопитна е „многопластовата дипломация“. Признавам, че не бях срещал този термин в сериозната литература по международни отношения. Вероятно той трябва да замени старото понятие за „многовекторна дипломация“, с което години наред Москва оправдаваше опитите си да играе едновременно на няколко геополитически дъски.Но какво всъщност означава „многопластова дипломация“?Че към ЕС и НАТО изпращаме един пласт послания, които не ни разкрива наведнъж, а постепенно, към Москва и Пекин – други, а за вътрешна употреба – трети? Че има официален пласт, неофициален пласт и „истински“ пласт, предназначен само за посветените? Ако това е идеята, тя няма нищо общо с дипломацията. Това е просто различен начин да опишеш двойните стандарти или липсата на такива във външната политика.Не по-малко показателно е упоритото говорене за „многополюсния свят“.Тази концепция беше в основата на руската външнополитическа доктрина повече от две десетилетия. тя доби популярност и в някои страни на запад. Според нея светът постепенно трябваше да се освободи от доминацията на Запада и да бъде балансиран от нови центрове на сила – Русия, Китай, Индия и т.нар. Глобален Юг.Само че реалността опроверга тази конструкция.Войната срещу Украйна показа драматичното отслабване на "полюса" Русия. Конфликтът между Израел и Иран демонстрира, че дори Китай няма нито желанието, нито възможността да гарантира сигурността на един от най-близките си стратегически партньори, да не говорим да поеме от САЩ някаква, дори минимална роля за регулиране на сигурността. Така наречените „полюси“ се оказаха далеч по-ограничени в способността си да оформят международния ред, отколкото твърдеше теорията.Истината е по-сложна. Светът не се движи към няколко ясно очертани полюса. По-скоро наблюдаваме разпределение на влияние между множество държави със средна сила, дифузия на силата сред регионални коалиции и тематични съюзи. Това не е многополюсен свят в класическия руски смисъл.И накрая – „колективният Запад“.Любопитно е как представители на държава, която доброволно е член на ЕС и НАТО, говорят за „колективния Запад“ сякаш са външни наблюдатели. Самото използване на този термин поставя говорещия извън общността, към която България принадлежи. Това е език, който предполага дистанция, а не принадлежност.Зад всичко това прозира една стара илюзия – че България може едновременно да извлича ползи и от Запада, и от Изтока, като избягва ясния избор.Тази стратегия може би изглеждаше възможна преди двадесет години.

Днес – не.

В условията на открита геополитическа конфронтация пространството за подобен тип „междинност“ рязко се свива. Съюзническите отношения предполагат не само права, но и политическа идентичност.

Остана ми усещането, че концептуалната основа на тазгодишната среща с българските посланици не беше поглед към бъдещето, а своеобразен „Джурасик парк“ на руските външнополитически доктрини – идеи, които времето и събитията вече са опровергали, но които продължават да се представят като модерно мислене. Проблемът не е само, че са индоктринирани, а че са си затворили очите и съзнанието.

????????

Търсят се

 

Търсят се  само 1000  почтени граждани!!

Думата „почтеност“ произлиза от латинската дума integer , която означава „цял“ или „завършен“ – да живееш според принципите си, да избираш честността пред опортюнизма, да правиш етични избори, които може да са неудобни или непопулярни, да поддържаш моралния си компас.

Това е изключително точно и красиво определение за същността на почтеността (интегритета). Когато човек е „цял“, неговите вътрешни ценности, думи и външни действия се намират в пълна хармония, независимо дали някой го наблюдава или не.

Ето няколко ключови аспекта на това понятие, разделени за по-лесно четене:

Проявления на почтеността

• Съответствие: Думите ви напълно съвпадат с вашите действия.
• Устойчивост: Запазвате принципите си дори под силен натиск.
• Смелост: Избирате истината пред удобството или личната изгода.
• Отговорност: Признавате грешките си и поемате последствията за тях.

Защо е трудна за поддържане?

• Социален натиск: Често изисква да се противопоставите на мнозинството.
• Лична цена: Етичният избор понякога води до пропуснати ползи.
• Постоянен изпит: Нужни са години за изграждане на доверие и само секунда за разрушаването му.

Ако желаете да развием тази тема, споделете:

• Имате ли нужда от конкретни примери за почтеност в бизнеса или ежедневието?
• Търсите ли цитати и мисли на известни личности по темата?
• Искате ли да разгледаме как се изгражда организационен интегритет на работното място?

Какъв аспект от темата за почтеността бихте искали да проучим по-дълбоко?

Казахте: Лоялен към общественият интерес или почтен е Румен Румен Радев и антуража му . Има ли изобщо почтени български политици ?