Кредитът на доверие не е вечен , но простотията очевадно е !

Въпроси и съмнения: Защо американците си причиниха Тръмп , а ние Рад... https://t.co/mytwsW1qly Така е , причините са подобни и те са защото сме прости . 🐷Олигарсите ни преметнаха 🐷 pic.twitter.com/6wxPsG7qGE

— Борис Борисов (@BorisoB13) June 5, 2026

 Така е , причините са подобни  и те са защото сме прости . 

И в САЩ, и във Великобритания, и във Франция се разиграва един и същ сценарий: Икономическата и финансовата върхушка финансира десни популисти, за да получи данъчни облекчения и дерегулация. За да спечелят изборите обаче, тези лидери се нуждаят от милиони гласове, които си купуват чрез манипулиране на националната гордост, страха от чужденците и гнева срещу културния елит. Така работниците доброволно гласуват за милиардери и милионери, вярвайки, че те са техните „спасители“.

!Българската политическа сцена следва абсолютно същия модел, при който фигури и проекти, рекламирани като „народни спасители“ срещу корупцията, биват финансирани и употребявани от задкулисни олигархични кръгове. Парадоксът на българския избирател е сходен с този на американския работник за Тръмп или британския за Брекзит – хората гласуват с надежда за справедливост, но в крайна сметка овластяват икономически елити.

Аналогията с Румен Радев и новите политически проекти (включително формации като „Прогресивна България“) показва как се разиграва тази схема в български условия.

 

В крайна сметка, дали в САЩ, Великобритания или България, рецептата е една и съща: Олигархията осигурява парите, политикът осигурява харизмата и реториката, а работническата/обикновената класа осигурява гласовете, вярвайки, че гласува за собственото си спасение.  

Поражението на ПП-ДБ, последвалата им раздяла и категоричната изборна победа на партията на Румен Радев „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г. се дължат на мащабно разочарование от т.нар. „сглобки“, загуба на автентичния антистатукво профил и появата на силен нов субект. [1, 2]

Процесите се развиха по няколко ключови причини:

1. Компромисът със статуквото и загубата на идентичност

• Политическото сътрудничество: Избирателите, които през 2020-2021 г. излязоха на площадите в бунт срещу статуквото, възприеха коалиционните компромиси и управления на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС като отстъпление от първоначалните каузи. [1]
• Ерозия на доверието: Този ход доведе до тежък срив на легитимността на ПП-ДБ като основна алтернатива, оставяйки ниша за нов радикален критик на статуквото. [1]

2. Възходът на „Прогресивна България“ като нова алтернатива

• Новият „Бунт“: Създадената в началото на 2026 г. формация „Прогресивна България“, силно подкрепяна и олицетворявана от президента Румен Радев, се позиционира успешно като единствената „чиста“ алтернатива. [1, 2, 3]
• Протестен вот: Партията успя да канализира огромна вълна от протестен и наказателен вот срещу досегашния политически елит, постигайки смазващ резултат от над 44% на изборите. Радев категорично отказа всякакви коалиции със старите партии, което затвърди антисистемния имидж на ПБ. [1, 2, 3]

3. Раздялата между ПП и ДБ като логична еволюция

• Идеологически и стратегически различия: След тежкия електорален срив (спад до малко над 12% общо на изборите), в коалицията избухнаха вътрешни дебати за бъдещата посока. [1]
• Различен път: Лидерите определиха раздялата не като драма, а като „нормална еволюция“. „Продължаваме промяната“ (ПП) реши да се върне към своя по-социален и центристки профил в опит да си върне загубените избиратели от Радев, докато „Демократична България“ (ДБ) запазва десноцентристкия си и градски либерален фокус. [1, 2]

В резултат на това, умората от политическата криза и желанието за радикална промяна пренаредиха изцяло силите в 52-рото Народно събрание, където „Прогресивна България“ пое пълен контрол над ключовите процеси и парламентарни комисии.

 

 

Къде се пропуква рецептата?

Макар моделът да изглежда вечен, той има слаба точка – кредитът на доверие има срок на годност. Когато разочарованието на обикновената класа достигне критична точка, тя или спира да гласува (което води до легитимационна криза), или гласува радикално, разрушавайки съществуващата партийна система, какъвто пример видяхме и на последните избори у нас с възхода на нови антисистемни проекти.

!Кредитът на доверие не е вечен , но простотията очевадно е !