Фалит

 

Какъв е размерът на банковата криза в Русия ? Колко е разликата между раздаените кредити и вложените пари. Това не напомня ли България по времето на Жан Виденов ?

Към май 2026 г. банковият сектор в Русия се намира в състояние на латентна системна криза, която започна да се проявява остро в края на 2025 г.. Основните индикатори сочат към сериозна дестабилизация, подхранвана от високите лихвени проценти (до 21% през 2024 г. и около 16% в началото на 2026 г.) и огромните военни разходи. [1, 2, 3, 4]

Размер на кризата и ключови показатели

• Лоши кредити (NPL): Делът на необслужваните кредити в корпоративния сектор достигна 11%, а при необезпечените потребителски кредити – 12-13%. Това надхвърля критичния праг от 10%, при който ситуацията се определя като системна криза.
• Загуби и печалби: Нетната печалба на банките за 2025 г. е спаднала с 8% до около 45 млрд. долара. За първи път от години големи банки като Промсвязбанк (ключов кредитор на отбраната) отчитат загуби (19.2 млрд. рубли за 2025 г.) поради огромни провизии за лоши дългове.
• Неплащания: През януари 2026 г. неплащанията по търговски сметки достигнаха рекордните 109 млрд. долара. [1, 2, 3, 4, 5, 6]

Разлика между кредити и депозити

Ситуацията с ликвидността е силно напрегната, но се различава от класическия срив поради държавната намеса:

• Общ обем: Към края на 2025 г. депозитите на домакинствата са 67 трлн. рубли, а корпоративните – 63 трлн. рубли. Макар общият обем на депозитите все още да е по-голям от този на кредитите, ликвидността се свива бързо.
• Дефицит на ликвидност: В началото на 2026 г. бе отчетен ликвиден дефицит от близо 15 млрд. долара.
• Отлив на средства: Само през януари 2026 г. вложителите са изтеглили близо 20 млрд. долара от банковите си сметки поради опасения от замразяване на активи или девалвация. [1, 2, 3]

Паралели с Виденовата зима в България

Макар и в различен геополитически контекст, ситуацията напомня за събитията в България през 1996-1997 г. по няколко признака:

1. "Кухи" активи и реструктуриране: Руската централна банка прилага "ръчно управление", позволявайки на банките да маскират лоши кредити чрез масови реструктурирания. Това е форма на поддържане на "банки-зомбита", подобно на българските държавни предприятия и банки тогава.
2. Инфлационен натиск: Огромните бюджетни дефицити (до 4.4% от БВП според прогнози за 2026 г.) и военното финансиране създават риск от неконтролируема инфлация.
3. Изчерпване на резервите: Течните активи на руския Фонд за национално благоденствие са почти изчерпани за покриване на бюджетни дупки през 2024-2025 г.. [1, 2, 4, 5]

Разликата е, че Русия все още поддържа контрол чрез доминиращите държавни банки (Сбербанк и ВТБ държат 60% от печалбата), които действат като инструменти на фискалната политика, но това само отлага развръзката и увеличава мащаба на бъдещия срив.