Често критикувам двата партийни кита на Прехода: БСП и ДПС плюс третия по-млад кит: ГЕРБ. Ясно е, че трите партии са проектирани като масови чрез силата на ДС мрежите, страха, корупцията и медиите.
Кои са факторите, които правят толкова устойчиви на политическата сцена ГЕРБ, БСП и ДПС - реално управлявали през целия преход без 1997-2001 г (управлението на ОДС/Костов)?
Разбира се, най-лесно е да кажем, че символизират корупцията и провалите на нашето общество и са нишката, която ни свързва с комунизма и неговите служби.
Според мен този подход е погрешен. Трябва да се анализират не партиите, а техните гласоподаватели, които реално ги крепят на сцената. Защото освен купения, етническия, корпоративния и служебния вот, има и нормален вот, който остава най-големият.
Тогава какво е това, което кара нашите съграждани да гласуват пак и пак за тях?
Мисля, че в трите случаи конкретни причини са различни, но зад тях има една обща (мета)причина. При ГЕРБ - причината е народняшкият лидер, при БСП - фанатичната идеология и спорно минало, а при ДПС - заплахата за етноса.
Но забелязвате ли общото? Това е асоциацията на обикновения гласоподавател с други хора като голяма общност. В ГЕРБ той вижда начин да успее чрез партия в живота, т.е. да бъде "успешен";
в БСП - вижда гарант за съхранение на “социалистическия идеал” от младостта и големия брат Русия като правилната историческа линия, заради които неговите деди не са живели напразно;
в ДПС - като начин за успеха на етноса , който е свързан с тежестта му в политиката.
И тази подкрепа се запазва въпреки многобройните свидетелства в обратна посока от самите партии.
Общият знаменател е, че за тези партии фокус е малкият човек и перспективата, която му дават за неговия конкретен живот - макар да не смятаме винаги за легитимни средствата за постигане на целта. “Малкият човек” се вълнува най-вече от материалния аспект на личния си живот: заплатата, пенсията, социалните плащания и т.н. Затова и конкретните социални обещания на тези партии са винаги водещи.
Обърнете внимание с какво досега "градската десница" печели, но и губи гласове:
- демокрация (но малкият човек предпочита някой авторитар да се погрижи за него);
- интеграция в ЕС и НАТО (сякаш не сме вътре?) и
- съдебна реформа (това какво ми носи?) - послания, които се разбират и са важни за макс 300 хил. души.
А всъщност “трите кита” остават извън своя обхват огромни общности, от което демократичните партии трябва да се възползват с правилните и конкретни послания:
1. Малкият и среден бизнес, който пострада жестоко от епидемията и политическото безхаберие
2. Медиците и най-вече сестрите и санитарите, които работят при нечовешки условия срещу мизерно заплащане
3. Учителите, които също работят демотивирани в застрашаваща живота им среда
4. Бъдещите майки, които отлагат първото и се отказват от второ дете, заради лоши финансови, здравни, инфраструктурни и битови условия
5. И най-вече младите, които не искат да напускат или искат да се върнат в България, в която да градят своето бъдеще
6. Всички българи, които искат ускорена модернизация на страната и тя да влезе в 21 век.
Дали освен ценностите на свободата и демокрацията не ни трябва точно това - конкретни послания за тези хора?
Време е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар