1 Ружа
Братанова е родена през 1952 г. в гр. Велико Търново. Учила е в
Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в родния си
град. Учила е за медицинска сестра в Медицинския колеж „Ив. П. Павлов“ в
гр. Русе. От 1991 до 2007 г. е работила в Либия. От 2007 г. живее във
Франция до днес. Ранозрейка – чела е детски книжки и вестници още в
предучилищна възраст. Научена от татко си да играе шах още на тригодишна
възраст. Публикува разказите си в своя профил в социалната мрежа
„Фейсбук“. Публикация в e-Scriptum: Бонка. https://e-scriptum.com/bonka/1111111111
111111111111111Не всичко минава с едно извинение . А времето лети и всичко е толкова мимолетно ,че просто не си струва такава разправия като тази между
Roujka Bratanova !
Ружа Братанова
и Вилдан Байрямова
Какво толкова се е случило между тях един господ знае . В интерес на истината едната е по-устата и сякаш по-засегната . Предположения ?
Вилдан Байрямова, 9 МИР Кърджали. Кандидат от гражданската квота на “Демократична България”. Тя е журналист в Кърджали. Завършила е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Работила е като регионален кореспондент на редица централни всекидневници, в информационна агенция БГНЕС, в електронната медия “Офнюз”, понастоящем - в сайта за разследваща журналистика “Биволъ”, работи и за “Дойче веле”. Преминала е обучения в пилотния курс на Училището за политика, в Университета по журналистика в Колумбия, Мисури, САЩ по програма на Държавния департамент, в Колежа на Европа в Брюж, Белгия и др. Носител е на първата за България награда за журналистика на ВКБООН. Майка на една дъщеря.
И това Чудо води предизборната си кампания по пътищата на Европа, с бутилката водка в дамската чанта и чакайте "Дай България" да Ви оправи...67 годишната пенсионерка в ролята на общественик ще се "бори" за държавна заплата, че 600лв пенсия за какво по- напред? За бутилка водка на ден- не стигат!
Пенсиите, гласувайте за наборката, една да уредим берекет версим.
Ружа Братанова е старата и инкарнация във фейса на
Вай ,вай , колко е гениална Ружка .
Подремна моя мъж обедната си дрямка и сънувал кошмар, че Кърджалийска мисирка го е направила ПРОЧУТ във Франция и хукна през глава да изкупи френската преса. Разочарован ми звъни, че не е отразен никъде.
Ама на какво прилича това, бе, другари и другарки, дами и господа!?. Може ли такова френско- кърджалийско пренебрежително отношение към Кърджалийските мисирки и българските лекари във Франция? Ма, ние сме държава член на ЕС, ама публикувайте ги тия световно незнайни величества, бе. Нека да се прочуем ако не с лекари, то барем с мисирки.
Чобанов, Атанасе, ами работодател си, бе, вземи организирай един психиатричен преглед на мисирките ти, че се борят да оцеляват, а ти нехаеш. Недопустимо е твоето нехайно отношение към мисирка на етническа основа и да я държиш в подчинено и зависимо положение. А бе, да тъ питам и тебе, теб отразяват ли те в някоя френска медия, че нещо не ти срещам името ни по френски вестници, ни по телевизия? Твойта Кърджалийска мисирка му взела страха на доктора, чак да сънува обедни кошмари, че ще го отрази на високо директорско и френско журналистическо ниво, и няма да му пада на неговото ниЗко докторско, медицинско ниво и сега треперим от страх, зарад нейният английски с френски акцент, че и италиянски рече, че знае, а и в Москва е студирала комсомолски курс. В Брюксел се квалифицирала като специалист от Кърджалийският институт за учителки..
Е, те сега ги объркахме международните и между партийни сношения.
Рос Г.Антов
Ружа,
Ружо, провери да не ти е обрала либийското злато. Само те подсещам. Теб
или некой те обира, или те подвежда да се грижиш за него. А тоя път ти
падна популярна личност, та на дърти години ще се прочуеш. Чудя се, що
Вилдан ти не спрете едно дело, та да подсигуриш финансово и предизборната кампания. Пфу!
"Здравейте, наистина ли вярвате на тази перманентно пияна жена? Изборът е Ваш, разбира се, но тя не е адекватна, бълва неистини и клевети. Аз няма да падна до нейното ниво и няма да обнародвам психическия тормоз, на който бях подложена - след всички многомесечни покани да отида там и съпругът да ми помогне за нови изследвания на здравословния ми проблем и евентуално препоръка за терапия без операция. Чета всичко и съм в шок, не мога да повярвам, че има такива хора. Жалкото е, че и други й се връзват, без да си дават сметка колко грозно е всичко това.
Ако аз реша да си отмъстя, бих го направила направо във френския печат, или със сигнал до шефа на болницата. Но така ще дискредитирам съпруга, който е клетник под чехъл, а е само съучастник в ужаса, който тя ми причини с пиянските си скандали. Всъщност, няма да направя нищо, не съм такъв човек и не мога да бъда. Само вдигам рисково кръвно и съм адски огорчена. Глупаво е да влизате в тази интрига. Но пак казвам, Ваш избор е и не мога да Ви съдя за това.
Ако искате, премахнете ме от листата си. Очевидно това е целта. Но ако така продължава, няма да стоя безучастна, докато някой ме облива с фекалиите си
Вилдан Байрямова
Клета, нещастна самотнице с тремора на ръцете, пиеща по литър водка на ден...Като ти спрях водката и се заключи в стаята си да се бориш с абстиненцията си
Ти си ме виждала само зад волана и трябва да съм по- луда от теб да допусна да ми вземат книжката и да ми конфискуват чисто новичката Тойотка. Марш в Кърджалийската ти, ДПС-арска кочина! А бе, всички ли в Кърджали са, как им викаше Баце!? Ха,ха,ха, Вие там сте патентовани лично от екс Премиера
Ха,ха,ха, Вие там сте патентовани лично от екс Премиера 5.
Последните 25 км съм ги изминала като в несвяст. Преди полунощ Тодор паркира двете коли в двора, разтовари всичкият багаж и половината качи на вторият етаж. Заведе гостенката на вторият етаж, за да я настани.
Сядам на стола, отварям лаптопа, а земята сякаш играе под краката ми. Имам чувството, че съм в морето, в лодка, която вълните подмятат. Такава умора от шофиране не познавах. Сефте ми се случи да шофирам по хубави пътища с натоварен трафик и то 1 300км, почти нон стоп, с изключение на 5 минутните почивки на бензиностанциите. Зареждане на бензин и тоалетна. Докато съм в тоалетната, мадам пуши и тъкмо да тръгваме тя се сеща, че също желае да я посети и се почва чакане, вместо шофиране. Времето ни пришпорва, но какво значение има за някой, който е тръгнал да си вее опашката, че на другият ден моя мъж е на работа и има само няколко часа време за сън след тази нечовешка умора. Обичам да шофирам, дори изпитвам наслада от шофирането, обичам и високите скорости, но краткото време, продължителното шофиране и дългият път, който трябваше да преодолеем и като към тях се прибави и болката на двете ми счупени ръце, с които здраво стисках волана...а бе, отели ми се вола. Строполих се на стола и дори новата ни кухня, която моя мъж това лято беше направил не предизвика никакъв интерес у мен. И утре е ден. Знаех, какво и как прави, давах инструкции по Вайбър, ама и утре ден...и слиза мадам от вторият етаж, прегърнала куп дрехи:
- Може ли да си изпера дрехите, че по пътя натрупах пране?
Поглеждам я, мадам не се вижда от камарата дрехи за пране и казвам:
- Разбира се, че може, но не помръдвам. Нямам сили.
- Че тя пералнята е пълна с дрехи!? Защо ми каза, че може да се изпера, а пералнята е пълна с дрехите на мъжа ти!? Как е възможно да не знаеш, че пералнята ти е пълна с дрехите на мъжа ти?
Ха, сега, де!
Ние с Тодор почваме да се оправдаваме. Аз й казвам, че от Март месец не съм във Франция и няма как да знам какво има или няма в пералнята ни, защото не съм била половин година у дома. Тодор й обяснява, че докато аз съм била в България той до последно е правил кухнята от пода до тавана, под,/лепене на теракота/, стени, таван, гипс картон, шпакловане, боядисване, местене на мебели, свързване на ток и В и К, лепене на теракота, декоративни плочи на пано т.н. до последният миг се е бъхтал, хвърлил си работните дрехи в пералнята, запалил и колата и хукнал към България. Никакви аргументи не могат да задоволят и сломят мерака на гостенката да се изпере. Точно в този миг, 15 минути след пристигането ни. Предстояха й 20 дена престой, но нейната воля е непоклатима. Веднага, тук и сега, а аз съм една долна лъжкиня и домакиня, която не е изпрала работните дрехи на мъжа си и я пращам да си пере прането в пералнята, за която дори не знаех, дали е свързана, монтирана или просто е турена там, където ще пере в бъдеще.
- Че как така няма да знаеш!?
Аз, че имам наченки на перде на очите си имам, ама на това място не пердето, ами направо ми паднаха и пердетата, че и щорите
- Не знам и не ме интересува!
Възмутената и неудовлетворена дама пое обратно по стълбите с камарата дрехи към покоите си, а аз недоумявах кога, къде и как натрупа тая камара дрехи за пране като 2 дена пътуваме!?
С една нощувка в Словения, най- много да е сменила едни кюлоти, ама тая камара си беше барем половин куфар дрехи. Стоя и мисля, мисля и стоя, и ума ми не стига да проумея как е възможно да си помъкнеш прането от Кърджали да го изпереш във Франция!?
4.
Словения. Тя си пие водката, аз винцето. Тя, с водната чаша, аз с винената. За 2 дена омаха 2 бутилки водка, всяка по литър. Тодор се окъпва и ни предлага да ходим да се къпем, ама ние пушачките, смучем питиетата и пафкаме цигарите и някъде къде 1- 2 през нощта се сещаме, че трябва и да поспим, че утре път ни чака. Тя да се вози, а аз и да шофирам. Сутринта се събуждам от гръмотевична буря, гърми, трещи, вали. Кафе машина има, кафе не намираме, и като никога сме забравили и нашето нес кафе и мед. Докато Тодор товари багажа в колата на най- невероятното място намирам някакво кафе и направихме нещо подобно, на което преди много години, по Тошово време от кафе автомати за по 20 стотинки му викахме негърска пот. А мадам я няма и няма. Мадам, предупреди, че сутрин й трябвали минимум 30 минути време да се приготви, за да се покаже. Да, ама не. Не се показва и Тодор ме праща да видя какво става и още по стълбището чувам, че ще се озова не в спалня, а в дъскорезница...и никакво чукане, викане не достига до този, който трябва да чуе. Принудих се да ида и да още няколко пъти да я назова по име, безе ефект и се наложи да я докосна и срещу мен се ококори баба Яга, изненадана, стресната, уплашена с баналното оправдание, че не си е чула алармата и ...трябва ми половин час, за да се приготвя, дано има кафе...а двете коли, двете кучета и два наивнбби глупака бръмчат коли и чакат Нейно величество гостувалата, недогостувала гостенка, за да продължим по пътя ни към другото дома. Щяхме да пием нормално кафе на първата италианска бензиностанция, на която щяхме и да заредим гориво. Там имаше избор, капучино, шварц, нормално кафе, американо...Заредихме, пихме кафе и продъжихме...Километри, трафик, път, тунели, завои.
На няколко пъти изгубвам мъжа ми от поглед в 5 лентовият трафик. Звъня по телефона, търсим се, кой напред, кой назад...догонвам го на Виаценца и камерата ме щраква със 152 км. Е, то ясно, че ще има глоба, чакаме я. За мадам това няма значение, Тя просто обича да пътува и никакъв паричен, финансов разход няма значение, тя пътува и се любува в компанията на съпруга ми, добър, благ, възпитан мъж, търпелив и леко изнервен в случая, поради наложилите се обстоятелства, които на мадам нито са й известни, нито интересни.
На сръбската граница сърбина ме пита:
- Дека идете?
- У Франция.
- Прие Вас, бил човек, кой иде на Французко, и ауто му е френч, коя е била женска с него?
- Он е мой муж, она моя другарица. Ние сме заедно.
- Ма како да сте заедно, кат он вози друга женска, а ти возиш друго ауто с пасове?
- Ами, овако, по французки- хиля се аз.
- Ма, ни е редно да пустиш твой муж с чужда женска, ел си нормална? Како тако?
- Все у реду, бре! Я съм по - лепа, не мой да се косиш.
- Е, стварно, баш тако е. Лепа си, ай иди, догони ги. Лек пут!
То пък ми е, последна грижа да я мисля мадам мисирката, че пътувала в джипа на мъжа ми...За мен беше важно да не е при мен, а Тодор да я търпи, забавлява, занимава, аз като шофирам мразя да говоря, да водя разговори по телефона и да се занимавам с някого по пътя, който да ми отвлича вниманието, да ми досажда и пречи. Пътьом на някоя бензиностанция мимоходом Тодор процежда през зъби:
- К,ва е тая, дето ми я натресе на главата? Върви и си я вземай в твойта кола, че ми наду главата....
- О, да бе, че да се пребия някъде ли?
- Ами аз ли да се пребия, а ти докато си жива да плащаш на дъщеря й? Защо ми я натресе в колата, и на главата? Каква приятелка ти е тая, дето нито си й виждала очите, нито знаеш коя е и каква и си ми я типосала на главата, в колата, че и на джоба?
3.
13-ти петък. Все още задачите по програмата ни не са завършени. Последен ден преди тръгването ни. Налага се да идем отново до града, а мадам изведнъж:
- Нали не е проблем да остана у Вас, а Вие си вършете Вашите работи.
Измънквам, че не е, а моя мъж ми вика насаме:
- Ружке, ти оревали ФБ с една крадла от Пловдив, която ни краде вече 5 години и никой и нищо не може да я спре? Тази жена я виждам за първи път, знае, че вече си жертва на системно посегателство върху имуществото ни и ти пак я оставяш у дома, а аз я виждам за първи път и я знам от 5 минути и що за липса на възпитание и нахалство. Да пристигнеш в чужд дом и да настояваш да останеш сама, когато си наясно, че си пристигнала на сама глава, не навреме и притесняваш домакините!?
- Ами каза ми, че искала да се окъпе в банята, ама не й било удобно, че била пила слабително и не можела да мръдне никъде...
- Че кой нормален човек преди пътуване пие слабително, когато знае, че го чакат 2 600км?
- Попитах я същото. Отговори ми, че го била пила предната вечер, че имала проблем от детството.
- Че Кърджали е над 200км? Слабително пред път!?
Заминахме за града да си вършим нашите дела, оставихме я сама в къщи, защото гостенката така си беше наумила. Тя вече е на гости и ние наивните домакини, според нейните възпитание, култура и претенции сме тези, които трябва да се съобразяваме с воля, характер, капризи, претенции, а не тя с домакините и благоприличието.
2.
И ето иде най- щастливият ден, когато ти ще си добре дошла за мен...Да, ама Не.
Уговорихме се да пристигнеш в петък, 13-ти октомври, да пренощуваш у дома и на 14- ти сутринта в 7 часа сутринта да отпътуваме заедно за Франция, както вече беше уговорено, уточнено. Да, ама Не.
"12.10.2023 г., 9:55 ч.
Вилдан
Вилдан Байрямова
Руже, в автобуса съм. Пристигане 14, 50 ч. АВТОГАРА ЗАПАД. Има опасност от забавяне, ще ти кажа допълнително."
12.10.2023 г., 13:20 ч
..............
Вилдан
Вилдан Байрямова
Ехо, според шофьора към 15.10 - 15.15 ч.
Точно него имах много важни неща да свърша преди отпътуването и мадам ми провали всички важни за семейстовото ни неща с нарушаването на уговорката и й казах:
- С предварителното ти, непланувано пристигане ни провали програмата. А трябваше да й кажа простичко, ок, дошла си по- рано, наеми си хотел, уведоми ме къде си и утре, според уговорката ще дойда да те взема, както сме се разбрали. Днес имам други ангажименти, планове и задачи, в които не фигурираш. С теб имам ангажимент утре, не днес. Провалям си програмата, посрещам я и мадам ме вкарва в нейният филм:
- Руже, спешно трябва да си купя слънчеви очила, че си забравих моите и ослепях по пътя. Давай да търсим оптика, очила ми трябват, без тях не мога да пътувам на никъде!
Хукваме да търсим оптика. Едвам намерих място за паркиркиране с лимит 1 час безплатен престой и хуквам към Оптиката, обръщам се и мадам се носи като тежка тъжка народна песен, защото тя не обича някой друг да й определя темпото. Нея я болят кръста и гръбнака, не може да върви, а аз кобилата проклета, ти да видиш как не се съобразявам с нейно величество и имам наглостта да бързам, когато тя е тръгнала на екскурзия, а аз да й развалям удоволствието. И съ почна с едно преиграване, с една роля, от която не можа да излезе, , защото така си беше наумила от самото начало. Ох, кръста ми, ох, гръбнака ми, ох мъжа ти да ми направи скенер, после пък нямам нужда от такъв, че вече ми е правен и го нося, само да го погледне..и уж беше да видя прованса, после стана да се изследвам и лекувам, после пък бях обвинена, че що пък аджеба съм й рекла да си извади синя европейска карта, че според нея било напълно излишно...ама то има още преди това, докато стигнем до синята европейска карта...
Купува си слънчеви очила, сядаме в колата. От притеснение се уплаших, че няма да мога да си изкарам колата на заден,че бях свила волана по- рано отколкото трябва, когато паркирах. И после гледам, на око а бе, я, мине, я изкъртя огледалото на чисто новата Тойта, притесних се и потърсих помощ. Един непознат мъж ми каза:
- Не съм карал автоматик, нито хибрид. Няма да Ви сядам в колата, но ще Ви помогна Вие да си я изкарате сама.
Дава ми знаци човека, давай смело, назад, назад, по- смело и си я изкарах сама, но е факт, че малко се бях уплашила и паникьосала. Потегляме към маршрута ми, вече моят, но заради нейните очила и притеснението с паркирането и забравих, че преди това трябаваше да купя контакти и ключове за осветление, които да занеса на майсторите, които ги чакаха от сутринта, а аз чаках нейният автобус...Отиваме на село и ме питат:
- Де са контактите, де са ключовете?
- Ами на главата на оная мадам, само че не са контакти, а слънчеви очила.
У дома се опитах да й обясня, какво означава за мен нейното предварително пристигане, а тя ми заяви:
- Аз, очевидно не съм желана и май по- добре да си хвана пътя и да си ходя обратно в Кърджали.
И кой Дявол ме накара да почна да я убеждавам да не върши глупости, вместо да й кажа:
- ОК, щом така смяташ. Ти си решаваш.
Бил е малкият Дявол, който е искал да ме срещне и с големият Дявол. 
Кратък сериал за едно гостуване/ недогостуване.
Преди 1 година.
- Много искам да дойда във Франция! Аз съм омела света. Учила съм в Москва, специализирала съм в Брюксел, била съм в САЩ, Италия, но не познавам Френската провинция. Искам да вида замъци, музеи, пазари, брокантерии...
- Нямаш грижа, заповядай!
Всяко съвпадение на лица и герои е действително и в живота няма нищо случайно. Споделих със съпруга ми и той каза:
- Нямам нищо против, да заповяда, но е началото на зимата и навън е студ, дъжд, че и сняг може да завали и къде ще я заведеш и какво ще й покажеш? По- добре я покани на гости през лятото или есента. Ще е топло, сухо, приятно време и ще можем да и покажем много неща, а не да стоите у дома на топло и тя нищо да не види. Добър съвет. Визитата се отложи с разбиране.
Следва продължение
Всъщност историята трябва да се чете отзад напред , но си има дълга предистория поне за мен .
Д-р Здравко Георгиев
„Не знам дали е човешко същество Ружа Братанова. През всички тези години е писала лъжи за нас. Аз не я помня, но тя казва, че е била през май 1991 г. в самолета с Кристиана Вълчева, но пък жена ми пътува през март. Братанова твърди, че Криси никога не е била медицинска сестра, а аз – доктор и че никога не сме се женили“, добавя д-р Георгиев. Той показа в ефир и дипломата на съпругата си, както и акта за граждански акт, а после като джентълмен покани на кафе от ефира на националната телевизия жената, която ръсела лъжи. - Вилдан БайрямоваКой е това? И изобщо не разбрах поста? Защо сме тагнати и двете с онази?
- Отговор
- Споделяне
Димитър ДимитровАвторАдминистраторВилдан Байрямова Същата ,нали ? Тази от Франция . Оказа се че има все пак снимки и вече трябва да е на 70 години . Проверявам кой как реагира и дали е същата . https://www.facebook.com/photo/?fbid=1874046692686369&set=ecnf.100002431699331 В Организацията на обединените нации обсъждаха поредната точка от новата харта за правата на човека. На нея бяха засекли още преди пет години и въпреки добрата воля на всички нации все не се намираше общоприемлива формула за това, що е човешко достойнство. https://chitanka.info/…/1297-ne-pushete-zategnete-kolanite Понякога мозъкът ми прави странни връзки ,които и аз не разбирам . Името ми се стори познато и реших да ровя докато разбера защо .Ружа Братанова е родена през 1952 г. в гр. Велико Търново. Учила е в Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в родния си град. Учила е за медицинска сестра в Медицинския колеж „Ив. П. Павлов“ в гр. Русе. От 1991 до 2007 г. е работила в Либия. От 2007 г. живее във Франция до днес. Ранозрейка – чела е детски книжки и вестници още в предучилищна възраст. Научена от татко си да играе шах още на тригодишна възраст. Публикува разказите си в своя профил в социалната мрежа „Фейсбук“. Публикация в e-Scriptum: Бонка. https://e-scriptum.com/bonka/ Онази трябва да се извини . - Отговор
- Споделяне
Край Босфора шум се вдига, деца пеят и се учат на български – DW – 17.09.2023DW.COMКрай Босфора шум се вдига, деца пеят и се учат на български – DW – 17.09.2023- Отговор
- Отговор
- Отговор
- Отговор
- Редактирано
Вилдан Байрямова
Димитър Димитров
абе силно казано разкази, просто пиянски изригвания. Обаче съпругът я
смята за гений, който трябва да издаде книга точно с постовете от
мрежата и в никакъв случай не може да се допуска редакторска намеса,
защото "кой гений е бил редактиран, Вазов, Славейков и другите ли?",
цитирам, не си измислям. Тези двамата се величаят взаимно и са си
абсурдно самодостатъчни.
Бонка
Аз не съм писател, а разказвач. Всичките ми разкази са абсолютно достоверни – места, събития, хора.
Някои критици ме дърпат за езика по повод краткия ми разказ за Милко/Мюмюн, дето някои турци много държат да е само Мюмюн, ама не е. Не е бе, хора. Мюмюн е роден, расъл, образован, отслужил военната си служба в България и се е клел като воин пред българския флаг. Зорлем натирен от държавата-мащеха и отпратен да е чужд сред свои. За него Милко му е по-мило и близко до ума, сърцето и душата, защото това му е детството, образованието, казармата, Родината. Не е важно аз как го наричам, а на него кое му е по-мило и драго!
Мюмюн/Милко не е плакал за мен, а заради мен, която му занесе българска реч, омайна, сладка, дъх на Родина, спомени за детство, училище, казарма, за неговата истинска същност.
Та като почнах с Милко/Мюмюн, да завърша с двете камериерки/чистачки в хотела ни. Две български туркини от Габрово. Скришом идваха в стаята ми, защото патронът ги следеше зорко, заради трудовата дисциплина. Когато ги почерпих с каквото имах: кашкавал, сланина и суджук и плаках и аз с тях, размениха стеснителни погледи и се нахвърлиха като невидели. Едната ми вика:
– Ружке, Ружке, добре си ти, миличка. Когато искаш си ходиш в България, а ние тука сме едни прости слугини. Нямаме го тука туй, дето го имахме в България. Работа, нормирано работно време, уважение. Дойде края на месеца – знаеш си заплатата, а тук те използват за всичко, хокат, дебнат и не плащат. Все от нас да мине, че вече няма де да се дяваме. Защо тъй се извъртя таз пуста политика, че ни съсипа животите?
И тъй по няколко пъти на ден идваха крадешком, докато корабът пристигна и трябваше да напусна хотела. А едната ми вика:
– Ружке, и като ти се случи да идеш на Габрово – да идеш да поздравиш моята комшийка Бонка, че много хубаво живяхме с нея. Кафето си пиехме заедно, то Великден у тях, Байрама у нас. Що плетки изплетохме за мъжете, за децата, то покривки на една кука… Като има някой зор от нас, и айде на дувара и вика. Тя на работа – аз гълча нейните, аз на работа – тя моите деца. Кусур и махнá никога за нищо никой не придиряше. Хубав живот живяхме, като хора, а тук… Хем чужди, хем слугини, бедни, гладни… Като видиш Бонка, да й кажеш, сестро, не съм я забравила и много съм за нея плакала и сигурно ще плача, докато съм жива.
– Къде живее Бонка, дай адрес, нарочно ще ида.
– Не помня вече улицата, то много години минаха, много мъка, много дертове…
– Е, как? Вече можете да си идете, да си търсите правата!
– Оф, сестро, никъде не можем да идем, малко ни плащат. Парите за нищо не стигат. Мъжете ни като се събраха в кръчмата с местните, и се изоглавиха. Друго е тук, не е като в България. Мъка, сестро, много мъка… Там, ако ти посегне, ще идеш на комшийка да се оплачеш, на бригадира, на кварталния. Тука няма на кого. Като куче си. Тъй набързо ни оринаха, че и къщата не можахме да продадем, барем някой лев щяхме да вземем. Кварталният обеща като я продаде, да ни прати парите, ама нямаме хабер, а и вече не чакаме…
И пак плакахме, прегръщахме се и се разделихме.
Бонке от Габрово, с хубавия двор, с многото цветя и добрина, ако си помниш комшийката, туркинята (и аз като нея й забравих името на туркинята, а тя забравила името на улицата, но не и твоето), да знаеш, че е в Измир и много здраве ти праща и се моли за теб да си жива и здрава, и много й е мъчно за теб, Бонке!
За мен остана буцата в гърлото и тяхната болка и мъка да си ги нося с мене си.
Забел.: Текстът е публикуван за първи път във Facebook.
Вилдан Байрямова
Димитър Димитров
абе силно казано разкази, просто пиянски изригвания. Обаче съпругът я
смята за гений, който трябва да издаде книга точно с постовете от
мрежата и в никакъв случай не може да се допуска редакторска намеса,
защото "кой гений е бил редактиран, Вазов, Славейков и другите ли?",
цитирам, не си измислям. Тези двамата се величаят взаимно и са си
абсурдно самодостатъчни.
Баба Ружа май няма внуци . Май няма и деца .
— в/във Sliema, Малта.
Инфантилно устато бабе . Най-малкото не е гостоприемно да разнасяш или дори измисляш истории за своите гости . Ако са ти неприятни им показваш вратата и толкова .
HERMESBG.ORG
403 Forbidden
Борис Борисов
Какво сте се заяли двете ? Не ви отива на годините и претенциите .
Roujka Bratanova
175 общи приятели с този профил. Хора, наистина ви препоръчвам да внимавате с този субект, че утре може да се окаже, че сте й обрали дрехите и изобщо къщата. Иначе жената е с разлети до корема едни неща, с които се кърми, пък аз не съм чак толкоз надарена.
121 коментара
Vesela Angelova
Ооооо, тази я знам. Навремето мечтаеше медиците ни в Либия да бъдат разстреляни. Уникално злобно създание е.
Lusa Angelova
Тя
си има своя паралелна реалност с елитарно себеусещане и вулгарна злоба
към непочитащите я. Отсвирена отдавна. Донт уори, отмини.
Petya Simeonova
Вилдан,
Ххахахаа,
много се смях на глупостта й! Аут и толкова. Подобно нещо ми се случи
Милена Фучеджиева. Оставих я да приказва и я махнах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар